Философски и естетически възгледи в романа 'Монахинята' от Дидро

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

    ТЕМА:

    Философски и естетически възгледив романа „Монахинята” от Дидро

     

     

     

    Дени Дидро е един от най-крупните френскифилософи материалистиот ХIII век.,под чието ръководство в продължение на 30 години е била издавана забележителната 35-томна „Енциклопедия на науките,изкуствата и занаятите”, изиграла голяма роля в борбата против феодалния абсолютизъм и католическата реакция.Дени Дидро е роден на 5 октомври 1713г.в Лангре/Шампан/ в семейството на ножар.Той е философ,хуманист и художествен критик.Образованието си получава в йезуитския колеж в Лангре,впоследствие вероятно учи в Парижкия колеж Акур.Отказва се от църковната кариера.Сам работи за прехраната си –дава частни уроци,пише статии заразлични издания и не малко пари получава от съчиняването на проповеди.

    Кръгът на неговите приятели през този период е изпълнен с бедни и нищожни интелектуалци,сред които Дидро има огромен авторитет.Под перотому излизат редица философски произведения, по-значителни от които са:„Философски мисии”, „Писмо до слепите за назидание на зрящите”,”Мисли за обяснение на природата”, „Философски принципи” и други.Дидроразработва и отстоява последователно философския принцип за материалността на света в борба против идеалистическия и религиозен възглед задуализма на душата и тялото.Той е творил не по- малко успешно и в областта на изкуството ,продължавайки старата и плодотворна традицияна античните философи.Дидро написва романите „Баща на семейството”,„Нескромните скъпоценности”, „Жак- фаталистът”, „Монахинята”, „Незаконороденият син”,като в същото време отделя значително място и  на проблемите на теорията на изкуството.Дени Дидро първоначално учи и се подготвя за свещеник, но след престоя си в Парижкия колеж„Аркур”променя възгледите си.Поради това родителите му го лишават от издръжка.В периода на 1751-1772г.работи върху Енциклопедията.От  1751г. до завършването и издава по един том всяка година.Веднага след излизането напървите два тома Енциклопедията е забранена, но това трае само четиримесеца.Литературното наследство на Дидро не се изчерпва само с трудовете му из областта на философията,естетиката и драматургията.Той еавтор и на няколко повести и романи.Като художник на словото той имаповече успех в художествената проза,отколкото в драматургията.Първоначално той започва като автор на повест,в която продължава традициите наавантюристично-приключенските романи ,но идейно,философски и естетически ги осмисля в духа на Просвещението.Едно от най-крупните реалистически художествени произведения наДени Дидро е романът „Монахинята”, написан през 60-те години на ХIII в.и публикуван едва след смъртта на автора през 1796г.Романите на Дидро се нареждат сред най-значителните завоевания в европейската проза през ХIII в. „Монахинята” е плод на интересна литературна мистификация,разбулена от писателя в специална публикация ,поместена  в списанието„Литературна кореспонденция” на Мелхиор Грим.През Просвещениеточовекът е човек на действието,който държи съдбата си в свои ръце.Просветителските романи са романи на разума,рационалната нагласа ипротивници на телеологичното знание.Такъв е и романът на Дени Дидро „Монахинята”.

    „Монахинята” е безкомпромисно изобличаване на фалшивия и противоестествен религиозен морал.Романът е изграден въз основа на конкретен жизнен материал,с очертани характери, единна сюжетна и идейна линия.Отличава се с лаконичния си стил,сбито изложение,вярна характеристикана персонажа,тънкия психологически анализ.Темата не е нова,идейниятзамисъл също така не е нов.Отнася се до изобличаването на католицизма,покварата на католическото духовенство,неговото лицемерие и йезуитщина,които обезличават човешката личност- изобщо отнася се до изобразяване на същността на католицизма.Всичко до най-малките подробности говори за едно художествено произведение,което отразява живота на католическото духовенство именно във Франция, а не другаде ,през ХIII в., а не през друга епоха.Манастирът е френски,убийствено-задушаващата атмосфера внего е френска,калугерките и калугерите са французи,покварата,лицемерието,тайните, които крие манастирският живот са колоритно оцветени с френски багри.Онези редки и чудесни обстоятелства,за които Дидро говори при излагане на своята естетическа система,приложени в романа му, говорят, че авторът се стреми към създаване на типични образи,отразяващи типични  явления и в същото време ярко индивидуализирани.Тук нямапреднамерени тези, предварително изработени схеми ,има живи характерис техните лични страсти,чувства,мисли и драми.В романа е разказана печалната и  в същото време страшна трагедия на девойката Сюзана Симонен ,която има свои разбирания за живота,свои мечти е желания,но по чужда воля я изпращат в манастир.Тук тя попада в такава среда,обкръжена е с такива хора, натъква се на такива неща,които разтърсват цялата и душа.Романът представлява първолична изповед на монахинята Сюзан Симонен.Нейното детство и живот далеч не са леки.От малка отритната от своите родители и сестри тя живее в неведение за причините за поведението на роднините си.След постъпването си в манастира майка и и разкрива ужасната тайна белязала младините и.Сюзан разбира че е плод на изневярата на майка и,а баща и е категоричен в решението си да я изпрати в манастира,за да не отнема от зестрата на сестрите си.Майка и я обвинява,а баща и я мрази.Тя е сочена като нежелана и необичана грешка.Така попада в манастира Сент – Мари.Там Сюзан непрекъснато се бунтува и иска да излезе.Накрая успява да излезе,но не за дълго.След броени дни тя пак е пратена в манастир,но този път в Лоншан.Оказва се,че манастирът привидно най-религиозното място е институция, в която сепотулват престъпления и срамни тайни.Институция основана на диктаторство и насилие.Там се сблъсква с многоразлични проблеми.Подлагат на изпитание не само моралната и устойчивост,но и разбиранията и за морална почтеност.Може би най-важното е,че тези проблеми и изпитания оформят нейния характер.Тя разбира,че хората са привидно добри и с привидно чисти помисли.Зад религиозната и честолюбива маска Сюзан открива хора,които саегоистични,порочни,лоши и ни най-малко състрадателни.В манастира всичко я отвращава,от всичко е потресено нейното чисто и здраво човешко сърце. Отвращава я набожното лицемерие,което се манифестира на всяка крачка – от ранна утрин до късна вечер,проповедите за смирение, покорство, аскетично отричане от земните радости.Отвратена е от интригите,от завистта,които са обикновено всекидневие.Стонове на ужаси на погнуса предизвикват онези страници,в които Сюзана разказва за опитите на игуменката за противоестественото,гнусно,неморално съжителство с младата и хубава монахиня /Сюзана/.Лицемернипроповеди,тънко прикрити с набожни слова и въздишки,се преплитат с патологични страсти,с любовно – еротични изстъпления.Сюзана не издържа.Нейната физически здрава и нормално развита природа,нейните разбирания за естествен,нормален човешки живот я карат да се ужасява от всичко,което вижда,от всичко,което е принудена да изпита.Тя бяга от манастира,примирява се да върши тежката физическа работа на перачка.Но ужасите,които е преживяла, не я напускат и макар под чуждо име,тя трепери да не я открият и върнат обратно в същия манастир.Такава е тъжната история на Сюзана Симонен  хубава,умна,чувствителна френска девойка.Когато Дидроразказва тази история, в същото време той рисува тъжната история на десетки хиляди девойки, изтръгнати от недрата на френския народ и изпратени да изплакват своята нерадостна съдба зад манастирските огради.Той не проповядва натрапени и преднамерени тези,той рисува жив, ярък и точен образ. Сюзана се отличава със своята лична индивидуалност,със своитедуховни и телесни присъщи само на нея качества.Сюзана не е пасивнаи примирена със своята участ девойка.Тя е дейна,енергична,бунтуващасе личност.На всяка цена тя иска да се освободи от манастира и с големи усилия успява да избяга.Разказът между другото затова е убедителен,силнозавладяващ,емоционално раздвижен,защото се предава от една девойка,която е дълбоко чувствителна,силно реагираща на пороците и злините в живота.Самата тя не е освободена от предразсъдъците на обществото и на времето,например самата тя е религиозна,но всичко в живота тя разбира по прос-тому,естествено.И нейната трагедия десетократно става по – жестока, когато нейните простии нормални разбирания за живота в младата и душа се сблъскват с извращенията на средата,в която попада не по своя воля.Тази естествена и присъща на нея простота определя и характера на изложението.Сюзана разказва, както чувства и разбира ,без умувания,без дълбокомислени тиради,ясно и определено,но винаги  вълнуващо.Романът поставя проблема за човешката свобода и право на избор,за волята на човека да отхвърли наложения му отвън императив.Тексът на Дидро е бунт срещу религиозните институции,срещу догматичността и суеверието.Това е причина романът да бъде забранен,тъй като е бил тълкуван като антирелигиозен.„Религиозността”присъства в две вариации : като вяра и като суеверие. Сестра Сюзан и игуменката дьо Мони са вярващите,пред тях бог се открива,темогат да общуват с него чрез вярата си. За монахинята религията е пространство на бягство и утеха,в молитвите тя се „укрива” и изолира,тогава е встрани от колектива.Пространството в романа на Дени Дидро е затворено,изолирано.Затвореното пространство всъщност е умален модел на външния нехармоничен свят,малкият колектив е проекция на социума,вкойто хората са тълпа,лесно се манипулират,могат да тръгнат след героя,но могат и да го стъпчат,както буквално правят монахините в романа наДидро.Идейният замисъл на автора далеч надхвърля задачата да разкажедрамата на една монахиня.Той цели да разкрие престъпната и реакционнасъщност на католическата църква,на йезуитщината в края на краищата насамата религия.Манастирът,където се разиграват тези срамни сцени,е обобщаващ израз на всички манастири във Франция.Критиката се върши от позициите на просветителските идеи,защитата на жертвите на католицизма е в духа на просветителските възгледи за „естествения човек”.Какво еСюзана,каква са другите монахини,ако не живи човешки същества,свободно родени, които са изскубнати от естественото им състояние и са оковани във вериги,за да се превърнат в роби на обществените предразсъдъци и преди всичко на религията.Дидро е смел,патетично развълнуван  хуманист,който,като критикува,същевременно защитава човека и по- специално унизителното положение на жената от народа.Всъщност първопричината нанейните страдания са родителите,които насилствено я пращат в манастир,защото е незаконородена дъщеря и нейното присъствие в дома на почтените буржоа носи според разбиранията им позор на техния дом.Когато четем романа на Дени Дидро „Монахинята”,ние се възхищавамена художественото майсторство в изграждането на характери от убедително обрисуваните противоречия и борби в средата на вярващите хора,от дълбоките хуманистични идеи на жадуващата свободата Сюзан Симонен.Тук цялото действие се разгръща в обществото на религиозните хора и развиват  конфликти,свидетелстващи за различен подход към вярата,за различно отношение към идеята за свръхестественото и божественото.Дидрое много запознат с научните тенденции на своето време.Той е особено очарован от открития в областта на биологическите науки. Знае по-добре от всеки друг дефектите в работата си,счита се че е роден за изкуство,за геометрия.