Философски и естетически възгледи на Дидро в романа 'Монахинята'

  •  

    Курсова работа

     

    Тема:

     

    „Философски и естетически възгледи в романа „Монахинята” от Дидро”

     

     

    През осемнадесети век във Франция се наблюдава буен идейно-философски кипеж. Разгръща се просветителското движение, нагърбило се  с огромнатапо обем подготвителна работа, свързана с промяна на мирогледа на народа и проглеждането му отвъд ограниченията на феодално-монархическия строй и старите разбирания.

    Почти през целия век Франция воюва с Англия за надмощие по моретата и в колониите. Въвлечена е и в множество конфликти (война за испанското наследство – 1701–1714, впйна за полско наследство – 1733–1735, война за австрийско наследство – 17401748, Седемгодишната война – 17561763). Губи много от колониите си. Страната е изтощена, икономическият й живот се нарушава, опразва се държавната хазна. Положението е трагично, вътрешната и външната политика на правителството – безпомощни, неколкократно държавата обявява банкрут.

    В същото време в двореца се води разхитителен живот – фиктивните длъжности, като „капитан на кралските хрътки”, са безброй. Показателни са случаи като следния: „Маркиз д’Оташан получавал четири пенсии: първата (както означавала разписката) – за заслуги на покойния баща, втората – за същото, третата – на същите основания, четвъртата – по същите причини.”[1] Любовниците на краля се намесват в политиката, назначават министри, генерали, под техния натиск се сключват неизгодни договори и се прекратяват други, които са изключително важни.

    „Още в първата четвърт на осемнадесети век капиталистическият начин на производство дълбоко се внедрява във феодалния обществен строй. На тая основа през цялото столетие все повече се изострят противоречията между двете антагонистични обществени класи.”[2]Икономиката е движена от буржоазията. Силно е развита манифактурата и фабриките. Индустрията (каменовъглена, стъкларска, металургична) се обединява в акционерни дружества, парните машини влизат в работа. Този прогрес обаче е спиран от феодалните остатъци, митата на вътрешните граници оскъпяват продукцията, старата повинностна система и други феодални ограничения пречат на развитието и забогатяването на буржоазията и тя негодува.

    Самочувствието на „третото съсловие” през този век се променя. То вече осъзнава, че изхранва на свой гръб аристокрацията, която му се отблагодарява само с презрение. Простият, обикновеният човек вече има самочувствието да си поиска заслуженото място в политическата, обществената, държавната система, да бъде „нещо”. Формира се френската нация с осъзната сила и значение.

    Разбира се, тази генерална промяна в мисленето на масите има нужда от своите водачи. Проницателни умове стават идеолози на прогресивната френска буржоазия. Те са радетели за осъзнаването и признаването на „естественото право” на човека, отхвърлянето на прогнилата феодална система, на назадничавата и ограничаваща църква. Атеизмът се разпространява навред. За политическата система се мисли като противоестествена, неразумни са догмите на религията. Просветителите призовават светлината на разума да посочи на човека правия път, правилния поглед към света и себе си, оттам идва и наименованието на епохатаlesiècle des Lumières” – буквално ‘векът на светлината’. Най-известни и дейни сред френските просветители са Дени Дидро (17131784) , Монтескю (16891755) , Волтер (16941778), Русо (17121778).

    Дени Дидро (DenisDiderot) е роден през 1713 година в градчето Лангр, на около 300км от Париж. Произхожда от буржоазно семейство, достатъчно заможно, че да се постарае да образова синовете си. Дидро е изпратен в йезуитския колеж в града, единствения възможен начин да получиш образование по онова време. Изучава основните древни езици, история, ораторско изкуство, литература. Продължава обучението си в Париж, където посещава лекции по теология в Сорбоната. За определен период дори се увлича по четенето на религиозни книги, но изглежда религията се оказва тясна за прогресивния му ум. Лишен е от издръжката на баща си, тъй като отказва да стане свещеник. Препитава се с каквато и да е литературна работа: частни уроци, преводи и т.н.

    1747 е годината, в която животът му поема решителен обрат: издателят Любретон го кани за редактор на „Енциклопедията” – огромно по обем и значение дело. Тя съдържа почти 60 200 статии в 20 тома по всякакви теми: философия, търговия, религия, производство, естетика, техника, управление, естествени науки, въобще цялото натрупано знание до тогава. Радугин я определя като „грандиозен химн на силата на разума и прогреса”.[3]

    „Енциклопедията” е преследвана, забранявана, изгаряна. „Без ентусиазма, постоянството, упоритостта, изобретателността и изумителната работоспособност на Дидро „Енциклопедията”, този величествен синоним на просветителския век, не би могла да се превърне в реалност” пише Симеон Хаджикосев.[4]

    Макар да пише огромно количество статии, автор не е само той, а организира около себе си над 160 съавтора, интелигентите на времето си, най-известните от които са Русо, Бюфон, Тюрго, Волтер, Монтескю, Холбах, Мармонтел, Даламбер. От големият брой автори идва и разликата в стила и качеството на различните статии.

    Въпреки че „Енциклопедията” отнема много от времето на Дидро, той пише още много произведения в разнообразни форми. Говорейки за творчеството на бележитият френски автор няма как да не споменем романите му:  „Недискретните бижута” (1747), „Монахинята”, „Племенникът на Рамо”, „Жак Фаталиста и неговият господар”, съчиненията му „Философски мисли”, „Писмо до слепите за назидание на зрящите”, „Разговор между Даламбер и Дидро”, „Сънят на Даламбер”, разписва се и в сферата на драматургията: „Баща на семейството”, „Незаконният син”, „Добър ли е той или лош?”. Със своите „Салони” поставя началото на художествената критика. Трудовете му „Парадокс за актьора” и „Разсъждение за драматическата поезия” представят разбиранията му за новия тип драма.