Фактори обуславящи ефективното професионално-педагогическо общуване

  •  

    Фактори обуславящи ефективното професионално-педагогическо общуване

     

     

     

    Съдържание:

     

     

     

    Характеристики  на педагогическото общуване………….стр.3

    Темперамент...........................................................................стр.4

       Сангвиник......................................................................стр.5

       Холерик..........................................................................стр.5

       Флегматик......................................................................стр.6

       Меланхолик....................................................................стр.6

    Пол и възраст..........................................................................стр.7

    Потребности............................................................................стр.8

    Индивидуален стил.................................................................стр.11

    Лично мнение..........................................................................стр.13

    Литература...............................................................................стр.14

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Характеристики  на педагогическото общуване

     

    В съвременните условия на хуманизация и демократизация на училищния живот към педагогическото общуване в условията на интегрирано обучение се поставят някои основни изисквания, които биха съдействали за по-успешна социална и училищна адаптация на учениците. Училищната адаптация е процес, който цели да подготви детето да отговаря на претенциите на образователната система. Адаптацията цели приспособяване на детето към училищната система,  но и  на училището към детето. Чрез адаптацията се постига интерактивност, взаимодействие, приобщаване. В процеса на училищната адаптация ученикът осъзнава и приема всички характеристики на новата социална роля.Педагогът трябва да отчита, че децата се нуждаят от сигурност, подкрепа, изява, успех и любов. Педагогическото общуване има целенасочен характер и централно място в него имат уменията на педагога.Комуникативната компетентност, спазването на правилата за професионално поведение в различните дейности, общуването при спазване на оптимална дистанция, съобразена с комуникативната цел и професионалната позиция са водещи. Според средствата с които си служи в процеса на педагогическото общуване можем да разграничим два типа комуникация – вербална и невербална.

      Вербално общуване е това при което речта се използва като знакова система за пренос на информация. Важно изискване е да се говори на езика на децата.

      Невербалното общуване са използваните от учителя жестове, мимики, докосване, динамика и тембъра на гласа, присъствие в пространството, гледане, кимане и др., които допълват ефекта от вербалното изразяване.При учениците в начална училищна възраст невербалните средства за комуникация са много значими.

    Съществуват три вида реакции, чрез които учителите могат да влияят върху разбирането на учениците за причините, довели ги до успех или неуспех. Това са:

    – оценъчните реакции, които изразяват отношението на учителя към постигнатите от ученика резултати (система от проверки);

    – емоционалните реакции (съчуствие, гняв, равнодушие, изненада);

    поведенческите реакции (оказване на помощ, даване на допълнителни задачи, обяснения).

    Тези реакции трябва да са осъзнати и контролирани, особено когато са насочени към ученици с ниска успеваемост, тъй като именно тези реакции участват в изграждането на самооценката

     

     

     

    Темперамент:

     

    Темпераментът разкрива индивидуалните своиства на психиката на човек.Той влияе върху общата работоспособност, инициативност, бързо превключване между няколко дейности и други темпово-времеви и енергетични характеристики на психоповеденческите прояви на човека.Особеностите на темперамента са вродени и трудно се променят.Индивидуалните различия на темперамента на хората се разкриват чрез проявата на:общата работоспособност,денонощния ритъм на бодърстване и сън,сензитивността,решителността,емоционалната възбудимост и лабилност и много други.

    Полският психолог Я. Стреляу разграничава четири теории за същността на темперамента - хуморална (Хипократ, П. Лесгафт, Т.Фурукава), конституционна (Е. Кречмер, У. Шелдън, К. Сиго), физиологична (И. Павлов, Б. Теплов, В. Мерлин, В. Небилицин) и факторна (Х. Айзенк, Дж. Гилфорд, Л. Търнстоун, Х. Хеймънс).

    Една група автори смята, че  темпераментът е като синоним на личността, а друга отрича съществуването му като особено психично явление, а трета група автори смятат, че темпераментът е един от компонентите, които изграждат индивидуалната неповторимост на личността.