Европейското гражданство

  •  

    Европейското гражданство

     

     

    Съдържание:

     

     

     

     

     

     

    Увод

     

     

    Първа глава

    Понятие и история за гражданството на ЕС

       Националност , гражданство на съюза ,

     

    Втора глава

    Елементи на развитие на гражданството на ЕС

       Основни свободии , права на гражданите , петиции , право на гласуване

     

    Трета глава

    Бъдещето на гражданството на ЕС

     

     

     

    Заключение

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    УВОД

     

    Европейския съюз се създава с подписването на договора от Маастрихт през 1992г. , преди това обаче тази идея преминава през различни етапи.

    Понятието ''съюз'' се използва трайно в развитието на интеграционните процеси в Европа от деня на зараждането им, но се влага различно съдържание. Проектът за Европейска политическа общност от началото на 50-те години предвижда '' съюз между държавите и народите'', но с подчертано наднационален характер и ръководен от двукамерен парламент и Европейски изпълнителен съвет. ВРимският договор за европейска икономическа общност от 1957г. отново се говори за съюз. В приембюла на Римския договор намира израз решимостта на шесте държави да положат основите на един все по- тесен съюз между европейските държави. Четери години след Римския договор Франция предлага проектодоговор за съюз на държавите, наречен Фуше 1, изразяващ идеите на Де Гол за  '' Европа на отечествата'', изграден върху принципа на международно сътрудничество и класическата дипломация. Във контрапроекта на останалите пет държави от 1962 г. ( план Фуше 2 ) подходите на обединението са наднационални и в този текст за първи път се използва изразът ''Европейски съюз''. След провала на проектите Фуше този израз не се използва дълго време чак до 1972 на срещата на високо равнища в Париж. Там държавите от Европейската икономическа общност подчертават решимостта си до крач на десетилетието да трансформират целия комплекс на взаимоотношенията си в Европейски съюз. Съгласно тази формулировка съюзът се очаква да обедини икономически и неикономически общности. Необходима е обаче концепция за изграждането на ЕС и тя намира израз в доклада на белгийския премиер Лео Тиндеманс . Основните тенденции в него са :

    институционални реформи, които постепенно да променят баланса между наднационални и международни подходи функционално обединяване на икономическа интеграция с европейско политическо сътрудничество

    гъвкавост и засилено сътрудничествоВсички последвали проекти или опити за концепции за ЕС са варианти на постановките на Тиндеманс. Комитетът Спинели представя проект за конституция на съюза. В Европейския парламент в същото време се води широка дискусия, която завършва с решението да се създаде комисия по институционалните въпроси и по- късно да се извърши ревизия на Римските договори. Така се стига до междуправителствена конференция през 1986г. , когато се подписва Единен европейски акт. С този акт не се създава ЕС, а се очертава насоките за реализиране на тази идея. Три години след подписването му е свикана междуправителствена конференция, за политически съюз, която работи паралелно със аналогичен форум по въпросите на икономическия и валутен съюз. Резултататите от двете конференции се обединяват в договора за ЕС от Маастрихт от 7.02.1992г..

    Европейскотообщностноправо е продукт на процесите на обществена трансформация, започнали на европейския континент в края на Втората световна война. То се развива като автономен правов ред, следствие от серия международни договори. В този аспект решаваща се оказва ролята на Съда на ЕО, който, позовавайки се на критерия за функционалност, не възприема ограничителното тълкуване на предоставените на общността правомощия в учредителните договори, а напротив – допуска в някои материи разширяване на общностната компетентност, като се базира на теорията за имплицитните (т.е подразбиращите се) правомощия. Така, дългосрочните цели на договорите получават директна приложимост и върховенство над местното право[1], индивидуалните права възникват от задълженията[2] на държавите-членки, а европейските договори, главните документи на европейската интеграция са интерпретирани като конституция[3]. Съгласно решение на Съда на ЕО, правото на Европейската Общност – днес Съюз – се е превърнало в правен ред не само за държавите-членки,но и за техните граждани.[4]

    С Договора отМаастрихт официално се въвежда понятието за европейското гражданство. То е заложено в част втора (чл.17-22) на ДЕО, като се предполага, че оттук нататък индивидът ще да бъде поставян в центъра на общностното право. Целта, която визират държавите-членки с въвеждането на това понятие е да установят пряка политическа връзка между Европейския съюз и неговите граждани, да спомогнат за по-активното им въвличане в социалния, икономическия, културен и политически живот на държавите-членки, в които пребивават, без да са техни граждани.