Етническите ценности и предизвикателства на съвременния свят

  •  

    Етническите ценности и предизвикателства на съвременния свят

    (Как да се ползваме от благата на огъня, без да палим пожари)

     

    Етническите различия в културата, религиите, ценностите, представите за света се дължат на различния начин на живот на хората. Тези различия от една страна са причина за голямо разнообразие, което обогатява човешкия свят, а от друга - са и  предизвикателство пред толерантността, добронамереността и разума на човечеството. Ако хората зачитат правото на другите да бъдат различни и да живеят добре, ще има по-малко конфликти и по-добър живот за различните етноси по света.

    -Непризнаването на различните култури и религии води до конфликти между хора и различни етноси: напр. между мюсюлмани и християни – в средновековието и по време на турското робство у нас. Такива етнически конфликти на религиозна основа има в момента в Индия. Причина за тези конфликти е, че хората забравят общото във всички религии – всички те проповядват любов към хората, независимо кой е върховният Бог.

    -Непризнаването на правото на другите да живеят толкова добре колкото и ниесъздава напрежение между роми и българи, израелци и палестинци и  др.Доказателство за това са случаите на нападения над роми в собствените им квартали след инцидента в Катуница. Това показва,че сред българите все още са разпространени пренебрежение и високомерие спрямо ромската общност, които се проявяват в агресия и силно негативно отношение към ромите. Голяма част от работодателите отказват да назначават роми на работа, дори когато имат необходимото образование и способности или им дават минимални заплати за много часове труд. Това лишава самите роми от възможност достойно да изкарват прехраната си и ги принуждава да просят, и да опитват да отнемат от собствеността на другите.

    -Ограничаването на свободатавсе още създава междуетнически конфликти. Разпространен е възгледът,че има по висши раси, които могат да разполагат със свободата на другите. Типичен пример е Втората световна война, когато Хитлер обявява арийската раса за по – висша от другите и поради това, имаща право да ги подчинява. В момента такъв проблем съществува между Израел и Палестина (не се признава правото на палестинците да имат своя собствена държава,въпреки че Израел е създадена на палестинска територия). Зачитането на правото на другите на свободен живот, би намалило конфликтите и би предотвратило смъртта на много хора.

    Непризнаването на етническите различия е намерило своето отражение и в народния епос. Митове и народни песни като „Крали Марко освобождава три синджира роби” имат за историческа основа реални исторически събития, представени с художествени средства. В този случай - поробване на българския народ от мюсюлманските войски. Основния конфликт е конфликтът етнос – етнос, породил противопоставяне за земята и вярата. Етнически различният се разглежда като чужд, зъл, лош и безверен. Всеки от героите воюва за налагане на своята вяра и за завоюване на своя земя. Всеки е бил убеден в своята правота: жертвата (робите, Крали Марко) – че имат право на свобода и хляб; врагът (турците – яничери)  – че имат право да властват,да разполагат с живота и собствеността на поробените; героят (Крали Марко) - че има мисия да помага за освобождаването на поробените си братя.

    Този проблем днес може да изглежда различно. От гледна точка на поробените българи, турците са врагове и завоеватели, а Крали Марко – борец за свобода. От гледна точка на турците робите са непокорно население, което иска да разруши държавата им, а Крали Марко – бунтовник и престъпник, който руши законите в турската империя. На съвременен език поведението на Крали Марко от гледна точка на поробените е борба за национално освобождение, а от гледна точка на поробителя - е противозаконен тероризъм.

    Ако хората се научат да живеят в съгласие и мир те могат да използват всички културни и нравствени блага на различните етнически ценности и своеобразия – у едни етноси да се цени гостоприемството и топлото отношение към госта, у други – по-високата организираност в работата, у трети - уменията да обработват земята, а у четвърти – насочеността към високи технологии. Общото за всички е стремежът да живеят свободно,да изхранват спокойно себе си и децата си, да могат да се развиват и да са щастливи. 

    За да разберем различията във възгледите и ценностите на хората,трябва да можем да се поставяме на мястото на другия, да разберем, че всички етноси имат еднакви права да живеят свободно и достойно, и да проявяваме толерантност към разликите.