Етични принципи в професионалното общуване на психолога

  •  

     

     

    Р Е Ф Е Р А Т

     

     

     

    Тема: Етични принципи в професионалното общуване на психолога

     

     

     

    В хода на еволюцията на живия свят, ярко постижение, до което той стига, е общуването. То се изразява в информационни взаимодействия между индивидите и оказва огромно влияние за обединяване на усилията, за целесъобразни взаимодействия с околната среда и за развитие.

    Общуването дотига най-висока степен на съвършенство в обществото на хората чрез появата и развитието на речта. Тя заменя сигналните звукови реакции, присъщи на животните, със съзнавани, предвиждани и оценявани, множащи се по богатство от значения, словесни форми на поведение. Те предават нови информационни възможности и на невербалните средства на общуване.

    В процеса на общуването се осъществяват различни влияния. Те могат да бъдат яреднамерени или случайни, еднопосочни или многопосочни, очаквани или нежелателни, епизодични или системни, положителни или отрицателни. Съществуват обаче и специално организирани и осъществявани общувания, които си поставпт за цел да оказват точно определени влияния върху личността. Такива са религиозното общуване, политическото, естетическото и т.н. тук се отнася и професионалното общуване на психолога.

    Професионалното общуване на психолога е обществено обусловено и идва да отговори на определени потребности. Така то се налага от грижите за общо и специално развитие на личността, с оглед предизвикателствата на съвременната действителност, за запазване на душевното и здраве и работоспособност, за продължителен, мотивиран, продуктивен и оптимално пълноценен живот.

    Различни и все по-многообразни стават потребностите от професионална психологическа помощ. Те налагат да се диференцира труда на психолога. Водят до специализиране за психологическо консултиране, превенция и психологическа терапия в различни възрастови периоди, по различни проблеми – като взаимоотношения в семейството, избор на профеция, организация на различни видове труд, на толерантност в обществото, на борба срещу отрицателни социални явления, укрепване и възстановяване на психическото здраве и т.н.

    Независимо какъв е видът на психологическата помощ, която се оказва, всеки психолог трябва да спазва определени етични принципи, които осигуряват оптималност, положителност, добър краен резултат от помощта. Те се явяват качества на личността на психолога.

    Основните етични принципи са компетентност, отговорност и почтеност. Компетентността се отнася до това, психологът да бъде достатъчно професионално информиран, за да може да оказва адекватна помощ. Отговорността предполага съзнателност за действията и методите, които прилага с всеки свой клиент, и водене от максимата „ако не можеш да помогнеш, поне не вреди”. Почтеността се отнася до това психологът да може да оповести както добрите, така и лошите наблюдения на своя клиент.

    Друг важен принцип е конфиденциалността. Доверието между клиента и психолога е една много важна основа, на която стъпва професионалната помощ – без него, процесът не може да има положителен резултат, ако изобщо започне. Конфеденциалността осигурява на клиента спокойствие, че неговите думи остават само и единствено между него и психолога, и спомага за по-доброто разкриване от негова страна. Тя освобождава личността от притеснения и квалифицираните консултации и позволяват да се ориентира надеждно в стеклите се обстоятелства и от възможни подходи на избира онзи или онези, които и откриват най-добри перспективи за целесъобразно постъпване.

    Уважениеза да осъществява и поддържа позитивната междуличностна активност, са потребни благосклонност за обмяна на мисли и чуства, преживяване на заинтересованост от споделянето им, взаимно чувство на близост, емпатия, увереност в значението на обменяната информация и др. Всичко това е проява на уважение. На фона на взаимото уважение е възможна отзивчивост към предаваните чувства и мисли между психолога и клиента, тяхното възприемане и осмисляне. То осигурява мотивиране на двете страни за поддържане и задълбочаване на общуването.

    Доверие – ако потърсилият помощта и съдействието на психолога не вярва, че той ще му бъде полезен, а психологът няма доверие, че стоящият срещу него е в състояние да се промени, то обяубането между тях е обречено на неуспех. Доверието е задължителна психологическа опора на общуването.

    Човеколюбие – това е основополагащ принцип, без който всяко човешко взаимоотношение е ощетено от взаимност, от емоционално благоразположение, от доверие и от плодотворни отражения. Същото важи, с още по-голяма сила, и за психолога. Ако той няма положително емоционално отношение към тези, на които е призван да помага в душевното развитие, ако не е изпълнен с грижовност и обич към тях, не е в състояние да изпълнява пълноценно своя професионален дълг. Без човеколюбие психологът не би могъл да проявява активност и творчество в своята дейност, да търси и да се обогатява непрекъснато с нови знания и умения, да усъвършенства своите способности. Не би могъл да печели уважението и признателността на тези, с които общува, да им бъде истински полезен. Студенината при общуването лишава психологическата атмосфера от комфорт. Тя отчуждава, отблъсква, пречи за възприемане на съдържанието на професионалното общуване.

    Човеколюбието прави психолога отзивчив, сърдечен, деликатен, разбиращ душевността на тези, с които общува. То позволява да се отива от щвленията към тяхната същност, от констатациите към причините. Човеколюбието поравда душевна енергия у отстрещната страна за половителни самоизменения.

    Субектност – професионално общуване на психолога, което осигурява самообогатяване и самоизменения на личността, което създава условия тя да твори в себе си, е реално полезно. Или, с други думи, общуване, при което двете страни са в дейни позиции и в този смисъл са субекти.

    При основаване на общуването на принципа за субектност се осъществяват взаимодействия. Съвместно се обсъждат перспективи, набелязват се и се приемат цели, произтичащи от тях задачи и дейности. Двете страни при общуването си сътрудничат. Това мотивира взаимно емоционално приобщаване, старание, творческа активност. В тези условия, психологът си служи ц обръщения от типа: „Какво би казал (бихте казали) ако...”, Няма ли да бъде по-добре да...” и др.

    Равнопоставеност – при психолога отиват хора с различно образование, с добри или ограничени материални възможности, приветливи или не до там (по външност, обръщения, поведение), тревожни или властни, общителни или мълчаливи, различни по възраст и т.н. Принцип, от който той следва да се ръководи, това е да приема всички любезно и сърдечно, с внимание и готовност да им бъде полезен. Отрицателни нагласи, в каквато и степен да са те, рефлектират неблагоприятно двупосочно – както върху този или тези, с които се общува, така и върху психологическата сила на общуването на психолога. Ето защо, само психологът, който успява да превъзмогва избирателността в своите взаимоотношения, да се основава на принципа за разнопоставеност, е в състояние да осъществява плодотворно своята професионална психологическа дейност.