Естетика на кръга 'Мисъл'

  •  

     

    ЕСТЕТИКАТА НА КРЪГА МИСЪЛ

     

    И

     

    БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕРНИЗЪМ

     

     

     

     

     

    "Всеки изследовател има своята тема и своите герои"

    Мирослава Кортенска

     

     

     

    Кръгът "Мисъл" е наречен на името на едноименното списание, което се издава между 1892 и 1907 година и се превръща в своеобразен културен център, който създава идеи и прави опит да наваксва изоставането ни след Освобождението.

     

    Според Мирослава Кортенска, коятоработи близо двайсет години над тази тема  е логично четиримата от кръга "Мисъл" да са "безспорните първостроители на българския път към Европа в началото на 20 век."
    По думите й Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров са "интелектуалци, които се превръщат в коректив на времето и на неговите предразсъдъци. Културната програма на кръга Мисъл съдържа ново разбиране за ролята на изкуството като основен фактор за култивиране и одухотворяване на личността.

    ( Голямата четворка останава в   литературната история като кръгът Мисъл. )

     

     

    "Мисъл" е литературно-обществено списаниес подчертано внимание върху философията, естетиката и теорията на изкуството. От неговите страници българският читател за пръв път се запознава с редица модерни философи, естети и мислители като Фр.Ницше и А.Шопенхауер, В.Вундт и Й.Фолкелт. Представени са и по-традиционно мислещи теоретици като И.Тен и Ф.Брюнетиер. Сред българските сътрудници заслужава да бъде отбелязано името на Димитър Михалчев.

    В "Мисъл" се печатат също оригинални и преводни статии в областта на етиката, социологията, педагогиката,историята, религията и политиката. Прави се преглед на културния живот у нас и в чужбина.

     

    В списание "Мисъл" художествените преводи свидетелствуват за целенасочен и прецизен подбор както по отношение на авторите, така и на българските им интерпретатори. В превод на Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Кирил Христов, Пейо Яворов, Димитър Попов се поднасят образци от древната до модерната класика - от Софокъл и Лукиан до Бодлер, Ибсен и Метерлинк. В сравнение с някои от по-късните ни литературни издания преводната стратегия на "Мисъл" изглежда твърде еклектична. Тук редом стоят имената на Юго и Метерлинк, на Гьоте и Едгар По. Но тази еклектика в случая е неизбежна и необходима, тъй като списанието трябва да насити значителен културен вакуум.

     

     

     

    Формиране на кръгът „Мисъл“

    В края на XIX и началото на XX век около сп. "Мисъл" се формира сдружение на чисто литературна основа - знаменитият кръг "Мисъл". Основоположници са д-р Кръстев и Пенчо Славейков, между които още през 90-те години се създава здрава духовна връзка. Когато през 1898 г. Славейков издава книгата си "Блянове", критикът на "Мисъл" разпознава в негово лице поета, който опредметява неговите "блянове за една велика българска литература". Редки съмишленици, Кръстев и Славейков ще се превърнат в идеолози на оформящия се около списанието кръг. Те привличат и покровителстват по-младите от тях Яворов, Петко Тодоров и Кирил Христов. Само че последният, който израства като поет под стряхата на "Мисъл", впоследствие се отплаща на духовните си отци с хули и съвсем законно е низвергнат от тяхното общество.