Епос и епически герои

  • Епически герои

    Героят в митовете от предписмения период на литературата е единствен източник и цел на действието, докато в епоса и трагедията героите съществуват в името на художественото цяло - те са елемент от единството на действието. В старогръцката митология се различават три категории същества: богове, герои, хора (простосмъртни).

    Героитесеползватсвисокапопулярност, коетообясняванесамопозициятаимнацентралниперсонаживепосаитрагедията, ноивсъздаванетонаспециаленкулткъмгероите, обвързаннай-вечестяхнатасмъртивярата, четеимат идругопосмъртносъществуване. СпоредМирчаЕлиадегероитеса„персонажи, чиятосмъртизпъкваособеноикоитоиматтеснивръзкисборбата, атлетическитеигри, гадателството, посвещениетовполовазрелостимистериите...".   Ражданетоидетствотонагероитесанеобикновени. Героитесапотомцина богове; честотяхноторажданеенеобикновено. Тебиватизоставянималкослед раждането (Едип, Персей) илипростовременноразделяниотродителите(Ахил живееприучителяси, кентавъраХирон), прекарватмладосттаси, катопътуватпо далечниземииизвършватмногобройниприключения-бойнииспортниподвизи. Героите се характеризират скреативност (способностзатворене) – подобно накултурнитегерои ( Прометейимитологичниятархетипнакултурния герой. Теизобретяват, основаватиоткриватмножествочовешкиинституции:
    законитенаграда (многоелинскиполисипочитатгероикатосвоиоснователи) иправилатанаградскияживот; брачнитенорми; някоизанаяти; пеенето; писмеността; бойнатаиловнататактика.