Епопея на забравените - Иван Вазов

  •  

    "Епопея на забравените"- Иван Вазов

     

    Върховно лирическо откровение-поетическа идеология на нацията- "Епопея на забравените", Вазов създава в началото на 80-те години (1881-1884) - много скоро след Освобождението, след появата на младата българска държава. Пише я във времето на пълната си творческа зрелост и под влиянието на силни патриотични чувства . Това е времето, в което са забравени видните български мъже, служили на отечеството.

    Разочарован от следосвобожденската действителност той се връща в близкото славно минало, с нуждата да се запази споменът за тези, които през Възраждането и националните борби са били образец за патриотизъм и нравственост. Този стимул за написване на ,,Епопеята’’ не е единственият, не е и главният. След Освобождението един от важните въпроси е: Заслужил ли е българина свободата си? Именно на този въпрос Вазов се опитва да отговори с ,,Епопея на забравените’’. Самата идеология на цикъла е запазването и защитата на българското национално достойнство.

    Идеята на Вазов за създаване на ,,Епопеята’’ не идва от него. Той признава пред своя приятел професор Иван Шишманов, че тази идея идва от един списък -,,Имената на въстаниците, които са посегнали сами на живота си’’ на Захари Стоянов, както и стиховете на шведския поет Рунеберг за шведските революционери. Негов стилов образец са били одите от ,,Легенда на вековете’’ на Виктор Юго.

    Исторически факти и лирически образи- ,,Епопеята’’ очертава философията на нашата история. Представя идеята, че ние сме етнос, имаме история, с която да се гордеем. Вазовият текст може да се каже, че повтаря Паисиевия творчески акт, напомнящ отново славната история.. "Епопеята" има силно въздействие върху читателите, макар и информацията дадена от Вазов да е оспорвана от историците .

    Предварителната информация, с която Вазов е разполагал при създавана на първите оди, е била много оскъдна. ,,Епопeята’’предхожда историческите оценки и в това е нейната заслуга-сама да намери и посочи стойността на подвизите на истор.личности и да ги утвърди в съзнанието на нацията.

    Един от основните принципи в изграждането на одите са обобщените характеристики на героите. Паисий е началото-будителят, който е обхванал за първи път цялата ни история. Раковски е идеологът на борбата. Левски е гениалният стратег на революцията, превърнал идеята в дело. Бенковски е водача, който е последван от множеството в съдбовния час. Кочо Честеменски е боецът, отстоявал свободата.

    Биографичните елементи в одите са пестеливи. Вазов често е укоряван за неточни и дори неверни исторически сведения. Например Левски не е скитал из страната девет години, а пет. Той не е бил изтезаван и измъчван, не е сигурно дали е бил предаден от поп Кръстю. Кочо, както и другите герои на Перущица, е застрелял близките си с револвер, а не ги е убил с нож. Не знае със сигурност дали Бенковски се е самоубил и т.н.

    Българският пантеон - липса, необходимост и подстъпи към неговото изграждане -Още със заглавието на цикъла е свързан стремежът на автора да изгради един пантеон на будителите, на героите и мъчениците на българското освобождение, което определя формата и тематиката на отделните стихотворения. Целта е овековечаване на незабравимите геройства на българите борещи се за националната свобода. Силата на историческото внушение на Вазовите оди е толкова голяма, че ако той не беше създал тези герои от ,,Епопеята’’, те дори и да съществуваха, не биха изглеждали така величави.

    Критиката определя ,,Епопея на забравените’’като едно ,,обожествяване’’ на историческите личности в един митологически смисъл. Самите теми и сюжети, обхванати в одите, са типично митологически. Ролята на революц.водач е изравнена с тая на културния герой на мита, медиатор между небесния и земния свят, носител на благородни идеи. В одите се наблюдава един ритуал на героично себеотдаване в името на патриотичната идея. Финалът на всяка една отделна ода ни прави свидетели на такъв ритуал. Близост на ,,Епопеята’’с мита  се наблюдава и при концепцията за времето и пространството. Пространството в творбата се дели на свободно и несвободно. Първото е в сферата на революц.мечта, а второто е в сферата на робството.Времето във Вазовите оди е типично митическо време. Времето на Левски, Паисий, Раковски, Перущица, Вазов отнася към ,,древните времена’’. Вазов  чрез тези образи създава основните български  символи за героизма и предателството, за водача, за робството и бунта, за саможертвата.

    В цикъла място намират почти всички водещи личности на Българското национално възраждане, оставили неизличима следа в историята – Левски, Бенковски, Кочо, братя Жекови, Каблешков, Паисий, братя Миладинови, Раковски, Караджата, Волов, героите на Шипка. Единствено Ботев е пропуснат. Това може да се обясни с факта, че в цикъла водеща е националната идея, култът пред българското. А със своя бунт срещу традициите, срещу църквата и обществения ред, със своя утопичен социализъм Ботев не се вписва в концепцията на Вазовия замисъл. На него Вазов посвещава стихотворението "Радецки''. Независимо,че не включен в цикъла Вазов е изпитвал към него чувство на преклонение и не е подминавал удобен случай да го възвеличава, да го посочва за пример, да изтъква заслугите му пред отечеството. Той изпитва респект и към поетическата сила на Христо Ботев. Изповядва пред Иван Шишманов, че в „Епопеята” не е засегнал образа на Хаджи Димитър, тъй като съществува едноименната балада на Ботев. И все пак Вазов говори за него в откровенията си, посветени на Караджата. Двамата са наречени братя и съратници.

    Целостта на цикъла- Одите са 12 на брой-това е сакрално число.Цикълът започва с “Левски”; следват: Бенковски, Кочо, братя Жекови, Каблешков, а след това: Паисий, братя Миладинови, Раковски, Караджата.Подреждането на одите в "Епопеята" не се подчинява на хронологията, нито на значимостта. Първата ода, "Левски", е тази в която в най-голяма степен е застъпена идеята за нравствен дълг и саможертва, а последната - "Опълченците на Шипка", описва първата окончателна физическа победа на българите.

    Цикълът условно може да се раздели на две части. Първата част включва одите от Левски до Каблешков. А втората от ,,Паисий’’ до ,,Опълченците на Шипка’’. Ядро на цилъла са одите „Паисий” и „Братя Миладинови”. И около това едро се нареждат останалите пет двойки творби. Вазов свързва Паисий и братя Миладинови заради тяхната книжовна дейност. При тях е водеща идеята за пробуждането на българския национален дух чрез словото. Това означава, че Вазов поставя в центъра на произведението си идеята за словото.