Емоционалната интелигентност

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

    ТЕМА: “ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ”

     

     

    СЪДЪРЖАНИЕ:

     

    І Увод              …………………………………………………………..….. 3

    ІІ Изложение              ……………………………………………………… 4

    1.     Емоционалният мозък              ………………………………………… 4

    2.     Същност на емоционалната интелигентност              ………………. 4

    2.1.          Кога умният е глупав              ………………………………………. 4

    2.2.          Емоционални типове              ………………………………………. 7

    3.     Приложение на емоционалната интелигентност              …………... 9

    3.1.          Интимни врагове              …………………………………………… 9

    3.2.          Токсични емоции              …………………………………………. 10

    4. Цената на емоционалното невежество              ……………………... 11

    ІІІ. Заключение              …………………………………………………. 12


    І. УВОД

    Съдба ли е коефициентът на интелигентност? Не в степен, в която сме склонни да мислим. Нашите възгледи относно човешката интелигентност са прекалено ограничени, а ние – прекалено склонни да пренебрегваме много съществени качества от изключително значение за начина, по който се справяме в живота. Въз основа на анатомията на мозъка и изследванията върху поведението, учените показват кои фактори действат в ситуациите, в които хората с висок коефициент на интелигентност затъват, а други, със скромни нива на този коефициент, се справят изненадващо добре. Фактори като самосъзнание, самодисциплина, емпатия придават различно значение на качеството “умен” – определено от психолозите като “емоционална интелигентност”. Макар детството да е решаващият период за нейното развитие, емоционалната интелигентност не е (определена) установена от момента на раждането. Тя може да бъде формирана и утвърждавана и в годините на зрелостта – с непосредствена полза за нашето здраве, за нашите контакти и работата ни. Чрез по-добро познание на нашите собствени емоции, ние внасяме по-голяма яснота в сложните моменти в собствения ни живот и в света около нас. В крайна сметка чрез това познание трябва да стигнем до разбиране на същността и начина, по който в емоцията може да бъде внесена интелигентност. Това познание е едно дълго пътешествие, защото първо трябва да преминем през основната и най-важна спирка – мозъка. Вникването във взаимодействието на мозъчните структури, контролиращи изблиците на гняв и страх у нас – или на страст и радост, разкрива много неща за начина на усвояване на емоционалните навици. Следващата важна спирка на нашето пътешествие – модела на проява на неврологичните дадености ни дава възможност да разберем как можем да овладеем емоционалните си импулси, да вникнем в някои съкровени чувства, да поддържаме хармонични взаимоотношения – по думите на Аристотел, онова рядко умение “да се разгневим на уместния човек, в уместна степен, в уместно време, за уместната цел и по уместния начин”. След това нашето пътешествие ще премине през въпроса дали човешкия характер е съдба и до каква степен и възраст той може да търпи промени, какво носи емоционалната интелигентност и какви рискове крие нейното отсъствие и т.н.

    ІІ. ИЗЛОЖЕНИЕ

    1. Емоционалният мозък

    Първата важна спирка, за която споменах по-горе е мозъкът. За да осмислим по-добре властта на емоциите над разсъдъка и причината, поради която чувствата и разума толкова често влизат в противоречие, нека проследим еволюцията на мозъка. В продължение на милиони години еволюция мозъкът се е развивал. Най-първичната част на мозъка, обща с всички видове, прекрачила нисшата степен на еволюция на нервната система е продълговатият мозък – едно разширение в горния край на гръбначния мозък. Той регулира основните жизнени процеси (дишане, движения). От този най-примитивен мозък впоследствие се обособяват центровете на емоциите. милиони години по-късно в еволюцията от емоционалните области възниква мислещият мозък или “неокортиксът”. Фактът, че мислещият мозък се развива от емоционалния, говори много за отношението между мислене и чувства.

    2. Същност на емоционалната интелигентност

    2.1. Кога умният е глупав

    Много интересна е историята на Джейсън Х., публикувана в “Ню Йорк Таймс” от 23 юни 1992 г. Случаят е следният: Джейсън Х. – второкурсник и пълен отличник на гимназията в Коръл Спрингс, Флорида, е решен да постъпи в медицински факултет в Харвард, обаче Пологруто, учителят по физика, му поставя много добър на тест. Оценката не е лоша, но изплашен, че мечтите му ще се провалят, Джейсън идва с касапски нож в училището и при възникналия в лабораторията спор успява да намушка учителя си в ключицата преди да го усмирят. По-късно той бива оправдан, защото четирима психолози заявяват под клетва, че по време на инцидента момчето е било в състояние на намалена вменяемост. Преместен в частно училище, Джейсън се дипломира две години по-късно като първенец на класа. Въпросът е: как е възможно човек с подобна интелигентност да извърши нещо толкова ирационално – или откровено нелепо? И отговорът: между академичната интелигентност и емоционалния живот има твърде малко общи неща. Най-блестящите от нас могат да затънат в бездни от необладани страсти и неудържими импулси. Случва се хора с висок коефициент на интелигентност да направляват удивително лошо собствения си живот.

    Една от публичните тайни на психологията е относителната невъзможност на оценките в училище, на IQ тестовете или на резултатите от тестовете SAT, въпреки митологията около тях, да предскажат безпогрешно кой ще успее в живота. Безспорно за големи групи хора като цяло съществува връзка между IQ и обстоятелствата от живота: много от хората с нисък коефициент на интелигентност се занимават с неквалифициран труд, а други, с висок коефициент на интелигентност, най-често, макар и не задължително, заемат добре платени служби.

    Много (или по-често) са изключенията от правилото, че високият IQ вещае успех, повече отколкото неговите потвърждения. В най-добрия случай IQ допринася с около 20 процента към факторите, които предопределят успеха в живота, което означава че делът на останалите условия е 80 процента. Както един наблюдател отбелязва: “До голяма степен положението в обществото се определя не от IQ, а от други обстоятелства, които варират от социалния произход до късмета”. Обект на внимание е ключовият набор от тези “други характеристики” – емоционалната интелигентност: качества като способност за мотивация и устойчивост към фрустрация: контрол над импулсите и отлагането на търсене на удовлетворение; контрол над собствените настроения и умение да не допускаме неуспехите да потиснат способността ни да мислим; способността към емпатия и надежда. За разлика от IQ и неговата стогодишна история на изследвания върху стотици хиляди хора, концепцията за емоционална интелигентност е нова. Никой още не може да каже колко влияе тя върху различията между отделните хора в хода на живота. Но наличните факти подсказват, че тя може да бъде също толкова решаваща, а на моменти и по-значима от IQ.

    Карън Арнълд, професор по педагогика в Бостънския университет и една от изследователите, провели експеримента с първенците от випуска, дава следното обяснение: “Мисля, че открихме “старателните хора” – онези, които знаят как да постигнат успех в дадена система. Но разбира се в живота първенците на випуските се борят при същите условия и обстоятелства като нас. Фактът, че някой е първенец на своя випуск означава единствено, че той е изключително добър в измерими с оценки постижения. А това не говори нищо за реакциите му на житейските превратности”.