Елин Пелин 'Под манастирската лоза'

  •  

    ЕЛИН ПЕЛИН

    Под манастирската лоза

     

     

     

    Самият Елин Пелин определя творбата си Под манастирската лоза като най-хубавата и най-човечната. В нея диша топло човеколюбие, родено от дълбокото убеждение на писателя, че доброто и злото са неотменни страни на човешката същност. Почти неусетно се потапяме в магията на една художествена действителност, която напомня прекрасния свят на приказките. Впрочем така ги нарича в Отец Сисой и самият повествовател - приказки, пълни с поучение и мъдрост.

     

    Елин Пелин успява да провокира читателя и да го подтикне към преосмисляне на разбиранията му за добро и зло, грях и праведност, любов и омраза. Всички текстове от цикъла водят диалог с християнския канон, в който се разгръща и отстоява по-различно знание за света на хората. Неслучайно са използувани житейската опитност и светата мъдрост на самого отца Сисоя, който е и сладкодумният разказвач на десетте приказки.

     

    Без да е атеист или прекален светец, човекът в Елин-Пелиновия художествен свят въплъщава и доброто, и злото, а животът си течеше такъв, какъвто е бил винаги. И лошите, и добрите живееха така, както можеха, и не така, както искаха. Всеки търсеше щастие и всеки го разбираше по своему... (Пророк). Такова е съдържанието на човешкия живот тук, на земята. И всеки опит да се отмине високомерно истината, да се съди сурово и безмилостно грехът, да се търси заслон от изкушенията в аскетизма на християнството или да се избере бягството от суетата на живота е всъщност бягство от Природата и от Бога. Това обяснява защо на сгрешилите, но избрали живота хора Бог гледа със снизхождение и разбиране, породени от любовта му към тях, защо бедността не е порок, защо влечението на плътта е и радост за душата. А онези, които са се отрекли от живота, от своето природно начало или пък до такава степен са се отдали на борба срещу злото, че изгубват способност да го разграничават, също са санкционирани от Бога, като им е дадена, разбира се, възможност за прозрение и покаяние.

     

    В Под манастирската лоза човекът търси Бога, но иска да живее на земята, цени доброто, но не му е чуждо и злото, страда, но жадува радост и веселие, беден е, но не е загубил вкус към красивото. Цикълът е увенчан с една прекрасна картина, в която страданието и обезверението са надмогнати от надеждата, красотата и добротата: Хората не падаха духом, не униваха. У тях се събуди желание за труд и за по-хубав живот... Нещо ново бе се родило в тоя кът на земята - това беше надеждата, която сгряваше, ободряваше и привързваше към живота (Веселият монах).

     

    Посланието на цикъла Под манастирската лоза е за повече любов, за снизходителност и за разбиране на човека, на неговия живот - низ от добри и не толкова добри помисли и дела. Идеята да се живее така звучи от устата на мъдри

    и смели старци, чрез които се осъществява преходът от миналото към настоящето, от живота преди към живота сега. В разказа Пророк един от старците казва: Бог вижда, че живеем така, както са живели хората от веки веков.

     

    Художествено убедително и житейски правдиво писателят свързва отстоящите една от друга исторически епохи благодарение на устойчивостта на нравствените ценности, възприемани от всяко следващо поколение като свещено наследство от дедите. В нито един от включените в цикъла разкази не е упоменато кога и къде се случва действието. Възможното в приказките на беловласия и мъдър отец Сисой е немислимо за настоящето и обозримото минало на читателя. Това обаче нито подчертава, нито увеличава дистанцията, напротив - само се внушава как да се живее и най-вече защо трябва да се живее по този начин, което придава универсалност на знанието за света.

     

    В тясна връзка с необикновеността на времето са свръхестествените персонажи, които населяват цикъла. Това са познатите от Библията герои - Господ, Христос, светци, дявол или пък персонажът е белязан с нещо изключително, както е в Жената със златния косъм. Необичайността на тези герои до известна степен ги противопоставя на околните, без да ги разделя напълно. Защото от това, как те ще изживеят драматичните си вътрешни противоречия, как ще реагират на случващото се на земята, в света на хората, част от който те едновременно са и не са, от избора, който ще направят, се определя съдържанието на понятията Добро и Зло, грях и праведност, щастие и нещастие. Намесата на свръхестествени герои въвежда порядъка, от който има нужда животът на хората, за да се остойности.

     

    Божественото в отделните разкази на цикъла има разнообразни проявления - то се явява там, където си противодействат различни гледни точки за земния живот на хората, чрез него се дава шанс за просветление на заслепените, то е и висшият съдник, когато нещата са непоправими и в ущърб на природното начало.

     

    Цикълът Под манастирската лоза може да бъде обобщен най-добре с думите на самия Елин Пелин: Винаги са ме интересували тия неща и съм чел такива книги - житията на светците... И оттам ми е хрумнало да напиша Под манастирската лоза с едниМОИразбирания за светците

    ЗАНЕМЯЛИТЕ КАМБАНИ

     

    На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни

    камбани, чийто ек благославяше цялата плодородна котловина, над която манастирът господствуваше с бялата си ограда горе в планината.