Елин Пелин - характерът на твореца и характерът на литературата за деца

  •       Димитър Иванов Стоянов  е роден на 18/30 юли 1877 година в малкото средногорско селце Байлово. Баща му Йото Варджията – средно заможен селянин, бил духовит и с дарба на сладкодумен разказвач. Обичал науката, учението и успял да изучи всичките си синове. Най-големият син бил гимназиален учител във Видин, другият-учител на село, а третият – ученик в Кюстендилското педагогическо училище. В тази среда расте бъдещият писател и книгите на неговите близки отрано стават негово любимо четиво. По подобие на голяма част от българските писатели той се самообразова. Често споменава, че учители в изкуството на литературата са му Христо Ботев, Любен Каравелов чете с голямо увлечение разказите и повестите му, както и Иван Вазов особено много му допада романа Под игото , който става негова любима книга. Още като ученик в прогимназията се опитва да пише стихотворения и разкази. В училището се интересува главно от литературата. По-късно започва да чете и да черпи опит от руските писатели Антон Павлович Чехов, Иван Тургенев и Максим Горки. Елин Пелин не може да бъде сравняван с никого от своите  съвременници. Той по своята същност е оригинален творец,художник-новатор не само в областта на формата, но и в съдържанието,залегнало при изобразяване на конкретната действителност. През 1895 година напуска училището в Панагюрище и тъй като е един от малкото образовани в родното си село става учител. Единственият случай на академик без средно образование. През 1896 година, увлечен по изобразителното изкуство кандидатства в Рисувателното училище  в София, защото иска да стане професионален художник,но не е приет. Така вместо художник – станах писател споделя по-късно. През 1897 година прекъсва окончетелно обучението си без да е завършил средното си образование. Пише стихове, но все повече му допада белетристиката. За първи път използва псевдонима Елин Пелин, когато се подписва под стихотворението Тихи тъги, печатано през номври 1897 година в списание Български преглед. По онова време то се води за едно от най-сериозните издания в България и поради тази причина дори е наричанопрофесорско. Избира псевдонима си от любима песен, в която се пеело:

     

                                          Елин пелин,зелен пелин,

                                                 що се,пелин,полюляваш.

     

    Пелин-разбирам. Пелин като пелин, ама туй Елин откъде се е взело?Това Елин именно така му заседна в паметта, та го направи свое истинско,да не кажа голяма дума, безсмъртно име: Елин Пелин. А след като се подписа с него,никой вече не си спомня за кръстното му име.

    Първите му произведения биват отпечатани през 1895 година във Войнишка сбирка и в ученическото списание Извор.Първият публикуван разказ  е Напаст божия(сп.Общо дело1901г.) През 1903                             година е назначен на работа в Университетската библиотека в София.                                                                       Елин Пелин заедно с Ран Босилек  и Чичо Стоян, се счита за един от създателите на българската детска литературна класика. Първият оригинален детски писател у нас. Неговото неповторимо в идейно-художествено отношение хуманистично творчество го нареди сред най-изтъкнатите класици на новобългарската художествена литература. Простотата на израза на неговата проза за деца и възрастни е характерен белег на този голям художник на словото, за когото и великият руски и съветски писател Максим Горки писа, че би могъл да бъде „гордост за всяка велика страна”. Народностният характер е една от основните творчески характеристики на писателското дело на този верен син на народа и голям майстор на словото. Елин Пелин не може да съществува в нашето съзнание извън представите ни за чисто българска атмосфера с нейната речева и морално-етична структура. В по-голяма част от творчеството на сладкодумеца лирическият герой – детето е наблюдателно, впечатлително, любознателно и състрадателно, откликващо на всяка промяна в заобикалящия го свят. Какви причини и какви подбуди насочват Елин Пелин към творческото поприще на детската литература – по този въпрос писателят не се е изказвал конкретно. В една своя статия, от по-късно време, той подчертава изрично, че в делото на народното образование най-големи негови помагачи се явяват именно детските писатели. От своя страна, разбирайки правилно това обстоятелство, народното учителство в България съзнателно им оказва широка подкрепа, ето защо на него се пада голям дял в издигането и закрепването на българската детска литература. Има две субективни подбуди, които водят твореца по пътя на детско-юношеското творчество: Първо, това е дълбокият му патриотизъм и хуманизъм, неговото будно гражданско съзнание, неговата голяма любов към децата на трудовия народ. Второто основно качество на прозата му за деца е в хумористичната тематика. Детето е център на всички художествено-творчески и чисто дидактически цели и задачи на изображенията. Човеколюбието не е предпоставена идея, а същинска проява на личността на твореца. Израснал от низините на селската беднота, надарен с импулсивна творческа енергия и с дълбоко чувствителна душа, този самобитен писател е сред онези личност явления, които всяка нация счита за своя истинска гордост. В предговора към лиричната сбирка Поточета бистри (1931г.) писателят изрично подчертава, че неговата поезия за деца и юноши се явява плод на силната му любов към малките читатели: С обич към вас съм писал тия стихове, обречени на вас обръща се той към подрастващите млади поколения. В детската литература той не е художник на българското село, а по скоро предава вътрешният заряд на преживяванията си. Обяснявайки пред тях източниците на своята детска поезия той говори за своето детство на село – за своите мили спомени от онова време, когато в родното си село и той е бил дете като тях. Именно тук, изтъква писателят, най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света... Тук в тоя прекрасен кът е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава и ощастливена от природата родина. Тоя трепет на сърцето ми това са тия малки стихове, които ви поднасям в тая книжка. Чрез силата на пейзажната лирика се достига дълбочина и реалистичност. Като познавач на детския свят той знае, че на малчуганите трябва да се говори сериозно, като на възрастни, а не с глезене и преструвки. Затова при него най-малко се срещат ония умалителни, които често пъти, вместо да сведат поезията до ръста на децата, само показват малолетността на нейните автори, сладкодумеца лирическият герой. Първите поетически опити на Елин Пелин са в областта на детската литература. В едно изказване личи явно неговата творческа концепция: Моите детски стихове са писани повече така да се каже, сезонно. Но във всяко от тях,разбира се, има известна мисъл,известно нещо казано,известна фраза,която го характеризира... Обаче съм го писал така, в такъв дух, като че ли детето, го казва за себе си. Например Ласто-ластовичко това е детето, което го казва... Детето може да се приучи да говори, да приказва и да е нещо негово с негови впечатления,простички. Това са онези игрословия, които децата си измислят във време на игри и които ги забавляват много със своята живост и ритмичност.