Елин Пелин

  •  

    Жизнен и творчески път на Елин Пелин.

    Елин Пелин се ражда под името Димитър Стоянов на 18 юли 1877 година, като най-малкия от единадесетте деца в семейството. Роден е в село Байлово,Софийски окръг.На него е наречен  град Елин Пелин,намиращ се близо до родното му село.Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен.Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.Учителсвува една година в  Байлово и през 1899 година се установява в София. Мечтае да постъпи в Художествената академия,но не успява.Освен литературата,него от рано го интересува живописта,което не е без значение за художественото му творчество.Въпреки несгодите и материалните затруднения продължава да живее с интересите си към литературата и през 1902-1903 година издава списание „Селска разговорка”.То е остър протест срещу тогавашните социални и обществени условия. Чрез ходатайството на проф. Иван Шршманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека(1902-1907), командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906-1907) заедно с Яворов,става пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916), уредник в къщата-музей „Иван Вазов”(1924-1944), където работи до пенсионирането си.                                                                                                  До края на живота си е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН (1940), а също председател на Съюза на българските писатели(същата година). Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.Сътрудник на многобройни списания. Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (19021903). Участва в редактирането на в. „Българан“ (19041909), в. „Развигор“ (192127, 1937), редактира детските списания „Веселушка“ (19081910), „Чавче“ (19131914), "Светулка“ (1904 – 1944, 19451947), в. „Пътека“ (19331936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945).Елин Пелин проявява широки литературни интереси.Той следи литературния живот у нас,движи се сред будни младежи,вълнува се от фолклора.От рано заживява и с руската литература –с творчеството на Пушкин,Толстой,Чехов и други.

    Най-крупното явление в историята на балгарската литература в началото на 20 век е появата на творчеството на Елин Пелин.Тогава,когато редица писатели се увличат от символизма,отчуждават се с част от своето творчество от жизнената правда,но Елин Пелин си остава верен и в продължение на половин век е близо до своя народ,разбира неговите болки и неволи.Елин Пелин започва да пише още като̀ ученик на село. През 1895 обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Приве“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се'подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, Андрешко, „Пролетна измама“.Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника "Пижо и Пендо" (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител; „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст божия“, „Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.