Елегия

  •  

    ЕЛЕГИЯ”

     

    ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА: Елегия /от гр. Еlegia – жалба/ - лир. вид, изграден върху трагични преживявания /дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност/. Чувството в елегията е резултат от изразен или долавящ се конфликт, което определя вътрешния драматизъм в елегията.

    КАК СТИХОТВОРЕНИЕТО НА БОТЕВ “ЕЛЕГИЯ” РЕАЛИЗИРА ТОЗИ ЖАНРОВ МОДЕЛ:

    1.       Две са противоположните сили в творбата – народът и “рояк скотове” – те са настръхнали една срещу друга, но трагичното не идва от развръзката /както е при драмата и епоса/, а в преживяванията на лирическия герой.

    2.       Ето защо елегията е винаги трагически монолог, в който има развитие на чувството, обосновано от елемент на размисъл.

    КАК СЕ РАЗВИВА ЧУВСТВОТО:

    1.       Началното реторично обръщение /”Кажи ми, кажи, бедний народе…”/ е израз на болка и печал.

    2.       Под впечатление от робската действителност /”глухо и страшно гърмят окови”/ се превръща в душевен потрес, достигайки до ужас.

    3.       Финалът /елегическата развръзка/ преминава в трагическа ирония /”броиме време…броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода”/.

    ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА МОТИВА ЗА МЪЛЧАНИЕТО НА НАРОДА:

    1.       Стилистично-експресивната роля на реторическите въпроси не предполага отговор, което само по себе си подготвя отсъствието на глас, което изразява крайна слабост.

    2.       Ботев експресивно разкрива болезненото безсилие на народа, като противопоставя АЗ – ТОЙ /народа/, като трансформира АЗ в НИЕ.

    А/ АЗ-ът вижда лицата на злото, но като че ли вижда себе си извън народа – дистанцията не означава отчуждение, а по-скоро прозиране на това, че светът е невъзможен, абсурден.

    Б/ ТОЙ/народът/ е представен като страдалец, но той е и част от едно разслоено общество, което поетът осъжда, търсейки актуална характеристика. За да се подсили представата за мълчаливото страдание на народа, поетът използва активното въздействие на естетиката на грозното. Четвъртата строфа рисува преднамерено търсената гробищна картина  - властващото мъртвило е художествен аналог на робството. Детайлите / надгробен камък, умъртвено живо месо, разядени кости, студенокръвно влечуго, поглъщащо невинната си жертва / са елементи на една картина, вдъхваща ужас, но и отвращение.Цялостното внушение се подсилва от известния звукопис – учестената употреба на “р”,”л” и жужащите “ж”,”з”. Страданието на народа е споделено и интимно изживяно. Метафората “рабска люлка” е една от най-ефектните езикови фигури на Ботев, изразяваща покорство и робство. А в традициите на възрожденската поетика Б. представя робството като смърт / метафорична характеристика на робството е и сънят – при Д.Чинтулов “от сън дълбок се събуди!”/. Другата, противоположната идея, която се съдържа в тази метафора и която е защитена в поантата, е идеята за лишения от ориентири и етичен смисъл живот човек, превърнал спокойното съществуване в най-значима ценност.

    В/ НИЕ – събрана е цялата неизпълнена отговорност и дълг към родовия свят. Поантата  представя саркастичната позиция на Аз-а, градирана до най-високата си степен:”чакаме и ний ред за свобода” – вцепенение, пасивност, безмълвие.

    КОЙ Е ПОТИСНИКЪТ, КАК Е ПРЕДСТАВЕН И ХАРАКТЕРИЗИРАН:

    1.       Определени са обществените групи, носители на деспотична политическа система: чорбаджии, духовенство, продажна интелигенция – представени посредством емблематичен външен облик / последния стих на 3. строфа/.

    2.       Потисникът е характеризиран метафорично чрез “рояк скотове” и “слепци с очи”.Скотът е Ботевият знак за етично отрицание, метафора на човекоподобно същество, гротескова фигура на не човек, в която се обединяват мъчителят, измамникът, пасивният; послушните, примирените, тесногръдите. Метафората обобщава и Ботевата представа за живот без идеали, без гражданска съвест.

    КАК МОГАТ ДА СЕ ТЪЛКУВАТ БИБЛЕЙСКАТА ЛЕКСИКА И МОТИВИ:

    1.       Този смислов пласт има двояка роля:

    А/ отхвърлят се известни ценности, създали модел на поведение /”Търпи и ще си спасиш душата!”/

    Б/ Елементите на този пласт се използват за утвърждаване на нови мирогледни позиции – страданието на народа се асоциира със страданието на Христос, като необходимост от саможертва в името на една възвишена идея.

    2.       Но цялата картина на “Разпятието”/1.строфа/ търпи естетическа трансформация с цел хиперболизация на представата за робството.Не човекът е разпънат на кръста, а кръстът е забит в живото тяло.

    3.       Библейските персонажи илюстрират злото в неговите пространствени измерения –   далечното минало с предателството на Юда, през ужаса на йезуитския идеолог Лойола, до настоящето с “кърджалии в нова полуда”, сган избрана – рояк скотове” и “слепци с очи”, превърнали се в символи на националното, актуалното насилие.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    “ДО  МОЕТО  ПЪРВО  ЛИБЕ”

     

    ЗАГЛАВИЕ: Решаването на въпроса кое е първото либе на Ботев може да бъде подпомогнато, ако изоставим логиката на видимия свят и се опитаме да разберем логиката на въображението – “реален свят” в стихотворението няма – има състезание на два свята: на любовта и на смъртта.

    ИДЕЯ: Осъществяването на човека в интимната сфера не е възможно, при положение че той е нещастен в социалното си битие. Художественият контраст се разгръща чрез опорния елемент “ПЕСЕН”.

    Песенното начало е организиращ принцип на Ботевата поезия. Пеенето се случва ,а песента пренася посланията на поетическия текст. Песента е универсална форма на общуването.

    ПРОИЗВЕДЕНИЕ
    Тълкуване на смисъла
    Аргументи от текста
    “ХАЙДУТИ”

    Възстановява прекъснатите връзки с родовия свят и ще се понесе в хоризонталните измерения на родовия свят.

    А/ по сборове и по седенки; по планини и хладни механи;

    Б/ от Цариграда до Сръбско и по румелийските полета; от Бяло море до Дунав;

    В/ за да изпее истината за Чавдар – страшен хайдутин, който е крило за клети сиромаси.

    Песента е връзка между личното и всеобщото, но свързано с родовото, народностното.

    “ХАДЖИ ДИМИТЪР”

    Изразява неразрушимите връзки на човека с битието – робините, юнака, певците /те са в полето/, Балкана, самодивите, духът /те са в небесата/. Песента се извисява във вертикалните измерения на живота.

    А/ първоначално песента е далечна и неопределена /жетварка пее нейде в полето/;

    Б/ става всеобща /и певци песни за него пеят/;

    В/ песента е тъжна /пеят я робини/;

    Г/ песента е героична /балканът пее хайдушка песен/

    Песента сплотява битието:материалното и идеалното; действителното и фантастичното; родовото и космическото.