Екологичното състояние на община Айтос

  •  

    Природно-географска и административно-териториална характеристика на община Айтос:

    Община Айтос  е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 17 населени места с общо население 28 061 жители (01.02.11 г.). Община Айтос е разположена в източната част на Република България. Граничи със следните общини: на север - с Руен, на запад - с Карнобат, на юг и югоизток - с Бургас и на изток - с Поморие. Обхваща южните склонове на Източна Стара планина и долината на р. Айтоска.

    Община Айтос се характеризира с висок природен потенциал. Макар и малка по размери, тя притежава разнообразен релеф. Северните ѝ части по цялото протежение изток-запад са заети от южните разклонения на невисоката (до 700 м) Айтоска планина. Склоновете ѝ постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последната ѝ разклоненост завършва с теренни гънки, сливайки се с равнината - южно от гр. Айтос.

    Планинските склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващият наклон от 11-20 градуса позволява трасирането и подравняването на склоновете и използването им за отглеждане на трайни насаждения - лозя и овощни градини.

    Южната част от общината е заета от Айтоското поле, което е периферна част на Бургаската низина. Разположено е на квота от 60 до 100 м с лек наклон към р. Айтоска

    История на Айтос;град Айтос е разположен на място, където е имало селище от неолитната епоха. В градския музей се пазят находки от тракийското селище Аквилея и крепостта Аетос, която е съществувала и през Средновековието.       
    Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Според легендата селището е основано от Аетос – ученик и последовател на Орфей. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „Хисаря”, които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия.
    През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амедей Савойски, като е пленен дука на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос;
    През 2008 година завърши строителството на новия централен градски площад в Айтос, оформен с нови настилки, водни огледала, алпинеуми, места за отдих, зелени площи и открита сцена.
    Проектът, който реализира Община Айтос през мандат 2007 – 2011 година - „Изграждане на индустриален и бизнес парк край град Айтос” има за цел привличането на български и чуждестранни инвеститори и създаване на високотехнологични производства. По проект Индустриалният парк предлага условия за стартиране на малки и средни екологично чисти производства.

    Климат:

    Община Айтос попада в преходноконтиненталната климатична област. Най-източните ѝ части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация.

    Зимата е мека - средната януарска температура е с положителни стойности (+1,0оС). За юли средномесечните температури са 23оС. Средногодишните температури са 12,2оС. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности - най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42оС (август), а най-ниската максимална достига -22,1оС (януари и декември).

    Пролетта е сравнително хладна, а есента - по-продължителна и топла. Лятото е горещо, с продължителност на слънчевото греене 942,5 часа.

    Средногодишната продължителност на слънчевото греене е 2324,8 часа.

    Най ранната дата на първия мраз е 9 октомври, а на последния - 18 март. Средната продължителност на свободното от мраз време е 203 дни. Периодът с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5оС настъпва между 5 и 10 март и продължава 268-287 дни. Това благоприятства развитието на топлолюбиви култури.

    Количеството валежи, което пада средно годишно, е 538 мм (под средното за страната), неравномерно разпределени през годината. Максимумът е през лятото - 160 мм. През останалите годишни сезони се забелязва едно приблизително изравняване на количествата: зима - 120 мм, пролет - 130 мм, и есен - 128 мм. Това се дължи на влиянието на Черноморския басейн. Макар че максимумът на валежите е през лятото, за него са характерни засушавания - общо за целия сезон достигат до 17,9 дни. Най-продължителни са засушаванията през есента - около 18,6 дни. Засушаванията през вегетационния период достигат до 14,9 дни.

    Това налага напояване на селскостопанските култури през пролетта и лятото.

    В района преобладават северните ветрове (23,5%), малко след тях по честота са северозападните - 20,6%, а североизточните са с честота 18,6%. Това показва, че в района преобладават ветрове със северна компонента, които са и с най-висока скорост (северозападните - с 4,8 м/сек). Разположението на източните дялове на Айтоска планина в посока изток-запад се явява като бариера за нахлувания на студени северни въздушни маси.

    За ниските части на общината е характерна бризовата циркулация от Черноморския басейн. От дълбоко всечените долове на Айтоска планина има проявление долинният вятър, който е особено благоприятен за горещите летни вечери.

    Сравнително високият процент тихо време - 45,3% годишно, се определя от котловинния характер на Айтоското поле. Това създава възможности за образуване на приземни температурни инверсии и определя средно висок потенциал на замърсяване на района.

    Почви:

    Разпространени са два основни типа почви - канелени горски и алувиални и алувиално-ливадни. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници.

    Канелените горски почви заемат северните планински части на общината и са представени от два подтипа: излужени и оподзолени.

    Излужени канелени горски почви. В по-ниските части от територията са разпространени дълбоки, а в хълмистите и планинските части - плитки почвени разновидности. Дълбоките имат 20-30 см хумусен хоризонт и около 2% хумусно съдържание. Подходящи са предимно за пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овошки. Плитките излужени почви са сравнително по-малко мощни, по-бедни и по слабо плодородни от дълбоките. Подходящи са за по-невзискателни култури, като ръж, тютюн и др. Могат да се отглеждат и почти всички останали култури, но добивите от тях са незадоволителни поради ниското почвено плодородие.

    Алувиални и алувиално-ливадни почви. Съпровождат заливните тераси на Айтоска река и притоците ѝ. Подходящи са за отглеждане на почти всички зеленчукови култури, фуражи и овощни култури.

    Освен описаните почвени типове на отделни места във вид на незначителни петна се срещат хумусно-карбонатните почви, подходящи за развитие предимно на овощарството и лозарството.

    Водни ресурси;

    Община Айтос е бедна на повърхностни води. Причина за това са оскъдните валежи - 540 мм годишно, геоморфоложката структура и скалният състав на геоложката структура, която допринася за губене на водите в карстовите образувания.

    Територията се отводнява от р. Айтоска и притоците ѝ. Влива се в Бургаското езеро. Общата ѝ дължина е 32,5 км с водосборна площ 304,7 кв. км. Има непостоянен и невисок воден режим, който се влияе силно от годишния валежен режим. Зимните валежи, част от които са във вид на дъжд, обуславят големия зимен отток - 42%. Пролетният отток се дължи на снеготопенето и пролетните валежи. Сравнително високите летни водни стоежи се дължат на валежните количества през лятото.

    Заради високите изпарения през лятото и честите засушавания на много от притоците на р. Айтоска има изградени микроязовири (средно с 50-80 дка площ), които се използват за напояване на селскостопанските земи и за рибовъдна дейност).

    Община Айтос е богата на минерални води - топли и студени. Повечето от минералните извори и сондажи имат лечебни свойства, но нямат изградена материална база, в която да се правят съответните процедури. В момента минералните води могат да се използват за лечебни цели само чрез пиене.

    На територията на общината са разкрити минерални води и сондажи, една част от които са въведени в експлоатация със стопански цели.

    Сондаж Б-75 до “Резистори” АД с дебит 5 л/сек и температура +44оС.

    Сондаж Б-18, разположен в двора на мелничния цех, с дебит 5 л/сек и температура +44оС.

    Сондаж Б-111, намиращ се до ябълковата градина по пътя за София вдясно, с дебит 22 л/сек и температура 54оС. Няма каптаж, няма изградена охранителна зона;