Екологичен туризъм в Странджа планина

  •  

    СТРАНДЖА

     

     

     

    Екологичен туризъм в „Странджа” и селски туризъм в село.Бръшлян

     

     

     

    Странджа доскоро бе една от може би най-малко познатите наши планини, изолирана поради географското си разположение и статута на гранична зона. Сега за нея има достатъчно информация, но тя си остава все така загадъчно-примамлива със своята природа, с останките от хилядолетна култура по тези земи, с обичаите, фолклора и традициите на нейните обитатели.

    Изключителното  странджанско биоразнообразие се дължи на геологичното минало на Странджа, на нейния климат и уникално географско положение - кръстопът между Европа, Средиземноморието и Азия. Специфичната за планината растителност се е оформила още преди образуването на Босфорския проток между Европа и Азия, при наличието на сухоземна връзка по цялото Южно Черноморие. Тази древна растителна общност е наречена южно-евксинска (от гр. “Евксиния понт” - Черно море) или още колхидска (по името на митичната Колхидска долина в Грузия, Кавказ), и обединява територии в Странджа, Северна Турция, Кавказките републики и северозападен Иран. В съвременните геополитически реалности най-лесен и естествен досег до това уникално, оцеляло от милиони години биологично наследство, предлага Природен парк “Странджа”.

      Странджа заема площ от около 10000 кв. км. на територията на 2 държави- югоизточна България и северната част на европейска Турция. Сегашната българо- турска граница е установена през 1913 г. след Балканската и Междусъюзническата войни донесли освобождението на този край. Новата граница променя съдбите на стотици хиляди българи. Тези, чиито селища остават на турска територия са принудени да изоставят жилищата и имотите си и да търсят убежище и нов дом в пределите на "Стара България". Крайграничните райони се оказват откъснати от традиционните пазари на Османската империя, осигурявали в продължение на десетки години стабилен поминък на местното население. В крайна сметка границата обрича този неповторим български край на упадък и мъчително вегетиране, които за съжаление продължават и днес.

    Планината е ниска с най- висока точка връх Махиада- 1031 м.  /на турска територия близо до границата/, а в българската част- връх Градище край Малко Търново- 710 м. Надморската височина се увеличава плавно с навлизане от Черноморското крайбрежие към вътрешността. Теренът, особено във вътрешна Странджа е силно пресечен. Срещат се разнообразни скални образувания- проломи, пещери и пропасти повечето от които още не са проучени. Сред заоблените, покрити с гори хребети текат по- големите странджански реки- Резвая, Велека, Ропотамо, Факийска и техните многобройни притоци. Климатът е специфичен поради комбинираното влияние на Черно и Средиземно море. Средната годишна температура е сравнително висока /средна януарска над 1 градус, а по крайбрежието и по- висока/. Най- много валежи падат през зимните месеци, а най- малко през август и септември когато сушата е често явление. 

    Българска Странджа е рядко населена - по приблизителни данни тук живеят не повече от 15- 16 хиляди жители. Половината от тях обаче са съсредоточени в тясната ивица край Черно море. В цялата останала обширна територия живее не повече от 7-8 хилядно население което бавно, но неотклонно намалява. 

    Географското разположение и специфичният климат на Странджа са формирали уникални флора и фауна характерни с присъствието на европейски, малоазиатски и средиземноморски видове. От друга страна сравнителната изолираност на региона и дългогодишния режим на ограничен достъп са допринесли за съхраняване на богатия растителен и животински свят. Така от около 700 растителни вида записани в Червената книга на България над 70 се срещат единствено в Странджа. Планината е богата и на животински видове, особено птици, влечуги и земноводни. С цел запазване на нейната екосистема, през 1995 г. бе създаден Природен парк "Странджа" със седалище в Малко Търново, обхващащ цялата територия на община М. Търново, голяма част от община Царево и тясна ивица край държавната граница в община Средец. В рамките на парка влизат 5 резервата и десетки защитени местности и забележителности.

       Странджа притежава и доста природни забележителности като едни от най-известните в тази местност са:

    “Братанова пещера” - Най-голямата пещера в района на българска Странджа се намира на 9 км северозападно от Малко Търново, в м. Трите дерета. Частично проучена, в нея са открити материали от късната фаза на бронзовата епоха, късната античност и средновековието.Тъй като е част от резерват “Витаново” и попада зад граничното съоръжение, достъпът до пещерата става само с разрешение и придружител от Гранична полиция и писмено разрешение от Министерство на околната среда и водите.Другата голяма

    Природна забележителност “Синята хвойна” 
    Обявена е с цел опазване на единственото находище на този иглолистен вид в Природен парк “Странджа”. Състои се от няколко храста, разположени на около 1.5 км западно от вр. Голямото Градище, на няколкостотин метра от границата. Отличава се от червената хвойна, често срещана в Странджа, по сиво-черните си плодчета и по сиво-бялата ивица по иглиците си.

    Природна забележителност “Пещери и извори на р. Младежка” 
    Обявена  е с цел опазване на  интересните скални образувания, пещери и останките на ранновизантийска крепост. Местността пленява с красивия си карстов пейзаж. Надвисналите над бистрата  река дървета, стръмните скали, бликащите извори и множеството  пещери правят мястото любимо за много туристи.

       Благодарение на огромните резервати тук,ние може да се докоснем и да имаме късмет да зърнем вековните букови и дъбови гори както и голямото разнообразие от животи.

    Резерват „Витаново”
    Разположен е на 9 км от Малко Търново и на 5 км от Бръшлян, до северните склонове на главното Резовско било по границата с Република Турция. Надморската височина (400 до 600 м) обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в други странджански резервати (Силкосия и Узунбуджак). Зоната на резервата обхваща гори от източен горун, цер, благун (видове дъб) и източен бук със средна възраст от 80 до 110 години, с характерен подлес от южноевксинска растителност – странджанско бясно дърво, лавровишня, колхидски джел и странджанска боровинка.

    Чистите букови гори са разположени по влажните долове и ниските части на склоновете със северно изложение. Малко над тях са смесените буково-габърово-източногорунови гори (в горните течения на доловете).

    В резервата е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен. В чистите води на р. Мечи дол има балканска пъстърва.

    Резерват “Узунбуджак” (“Лопушна”)
    Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Обявен при създаването си с името “Узунбуджак”, днес в научната литература се назовава “Лопушна”. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа.  В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.