Ехинококоза

  •  

    РЕФЕРАТ

    На тема:

    Хелминтозоонозата в България –ехинококоза. Състояние , нерешени проблеми и мястото на Санитарния инспектор при борбата с ехинококозата.

     

         Хелминтите са паразити със сложен химичен състав, които живеят вътре в организма на човека. В различните органи на човешкия организъм могат да паразитират около 150 вида хелминти. Тези, които се срещат по-често в България са окoло 15 вида. Можем да ги разделим на кръгли (острици , трихини) и плоски червеи (кучешка , свинска , говежда тения).   

    Най-често хелминтите се развиват в червата, но могат да поразят и други органи – бял дроб, черен дроб, мозък, мускули и др. Те оказват токсично действие чрез веществата, които отделят механично – като алергизират организма, запушват канали и други.

    1.История

              Ехинококозата е една от най-тежко хронично протичащи с алергичен характер зооантропонозни хелминтози у човека. Заболяването е известно от дълбока древност. Хипократ, Аристотел и много други са смятали, че ехинококовите мехури представляват разширение на лимфните съдове, но през 1681г. Redi установява, че тези кисти всъщност са живи паразити.През 1853г. Сиболд( Siebold ) описва полово зрялата форма на паразита, като успява да зарази кучета чрез опаразитени вътрешни органи.По-късно през 1862г. Лукарт (Leukart ) и Хойбнер ( Heubner ) проучват ларвната форма и изясняват етиологията на първичната ехинококоза, като заразяват опитни животни с яйца на Echinococcus granulosus , наречен по онова време Taenia echinococcus.Развитието на паразита в различни животни е проучено подробно от Dévé, който потвърждава oткритието на Алексински, че нови кисти могат да се образуват от сколекси и за първи път въвежда термина „вторична ехинококоза”.

              В България през 1900г. Михайловски побликува статия върху хирургичното лечение на ехинококозата на черния дроб. Впоследствие в специализираната литература са отпечатани и разработки на други автори по тази паразитоза.

    2.Етиология

    Родовото име Echinococcus е въведено за първи път през 1801г. Към род Echinococcus, семейство Taeniidae, спадат 4 вида:Echinococcus granulosus, Echinococcus multilocularis, Echinococcus oligarthus и Echinococcus vogeli.

             Най-широко разпространение има видът E.granulosus, като заболяването, което причинява при хората и другите междинни гостоприемници, носи наименованието кистна ехинококоза. До този момент във вида са описани 10 щама, обозначени от G1 до G10. Те се различават по междинните и крайните гостоприемници, в които паразитират.Най-широко географско разпространение в света има т.нар. обикновен овчи щам G1

    E.multilocularis е причинител на тежко протичаща паразитоза – алвеококоза, която при нелекувани пациенти завършва летално. Има ендемично разпространение в Северното полукълбо - Швейцария, Франция, Австрия, Русия, Япония, Китай, Аляска. Досега в България не е описана алвеококозасред хората, но е открита инвазия с E.multilocularis на дребни гризачи.

    E.vogeli и E.oligarthus се откриват рядко в Южна Америка, като заболяването, което причиняват, се нарича поликистична ехинококоза.

    Ехинокока има две форми:полово зрял стадий и ларвен стадий (ехинококова киста). Полово зрелият стадий на ехинокока се развива в тънкото черво на кучето, вълка, чакала и др. крайни гостоприемници. Представлява малка тения с размери от 2  до 7  mm. Тялото на паразита се състои от сколекс, шийка и 3-4 членчета (проглотида), от които първите две са безполови, третото е хермафродитно, а четвъртото – зряло. Сколексът е сферичен, има четири смукала и два реда кукички – от 36 до 40. В хермафродитното членче са разположени от 32 до 40 тестиса. Половият отвор се намира в задния край. Последния, зрелия проглотид съдържа матка, която е тясна и мехуроподобна. Тя е разположена по цялата дължина. В зрелия проглотид матката е изпълнена с 400 – 800 яйца.