Едно ново тълкуване на библията

  •  

    Югозападен университет „Неофит Рилски”

    Филологически факултет

    гр.Благоевград

     

    Курсова работа

    по Балкански литератури

     

    Едно ново тълкуване на Библията-Николай Райнов-„Между пустинята и живота” и НикосКазандзакис-„Последното       изкушение”

     

    В началото и средата на 20 в. в печата се появяват два скандални романа, свързани с живота на Исус Христос.Техните автори са НикосКазандзакис, със своя роман-„Последното изкушение”(1954) и Николай Райнов, с романа си-„Между пустинята и живота”(1919).И двамата автори предлагат едно доста по-различно тълкуване на Библейските евангелиета от познатите ни до сега.При тях образът на Исус Христос никак не е онзи канонизиран образ,който обикновено сме свикнали да представят хората.

    НикосКазандзакис представя Христос със своята раздвоена същност,т.е. той е и човек,и Месия,както притежава дарбата да възкресява, така и изпитва известни колебания в своите действия,мисли и чувства,които пък,от своя страна,са присъщи единствено и само на обикновените хора. Докато при Николай Райнов елементът на Месията изобщо отсъства.Той представя Христос като обикновен човек-не върши никакви чудеса,а е по-скоро като духовен проповедник за хората,който критикува развратния им начин на живот,дори мисията му не е да изкупи греха на хората,а своята вина(„Запитат ли ви за смъртта на Мешиах,кажете:”За своя вина умря Той”).Интересното и при двамата автори е,че разказът за Христос приклю-чва с неговата смърт,нито един от двамата не си позволява да тълкува Въз-кресението на Божия син,но пък за сметка на това и двамата го представят като колеблива и постоянно търсеща правилния път личност.

    Николай Райнов чрез своята книга ни представя своето тълкуване на Библията.Всеки човек тълкува по различен начин нещата.В„Между пустинята и живота” той  се опитва да покаже,че вярата на хората често пъти не е истинска и че хората само се преструват на правоверни от суета.Вместо да бъдат наистина отдадени на Бога,те правят купища ненужни неща само и само да замаскират своето лицемерие пред останалите хора,каквото например е клането на пасхалното агне.Нима Бог се храни с дим и тлъстини и нима това е нужно, за да показват колко е силна вярата им.Човек не трябва по такъв начин да парадира със своята вяра,ако тя е истинска,тогава трябва да не се изтъква с думи,а с дела.В книгата Христос дори отрича и първоначалния акт на Пасхата-„Това избиване на децата и това бягство празнуваха йехудите през нисан.”Човек не може да празнува такова ужасно нещо-смъртта на невинни деца,защото какъв е този Бог,който убива невинните,не това е същността на христянст-вото.Просто някой е решил,че това трябва да присъства в Светото писание за поука на хората,но това не трябва да бъде празник,а по-скоро наказание,което хората си спомнят всеки път чрез повторението и празну-ването на празника.Дори може да се каже,че правят това от суета,от показ-ност.Чрез всичко това хората се опитват да прикрият греховете си и дори смятат,че като принасят нещо в жертва на Бога това опрощава всичкото зло,което са извършили,но това далеч не е така.Райнов има много трезв поглед върху нещата,защото и днес много хора вършат същите неща.Човек трябва искрено да се разкае със сърцето си,за да може и Бог да му прости-„Защо му е нужен на човека храм,за да вярва в Бог,та нали Бог е във всич-ко заобикалящо ни,не е нужен храм,в който да се показва преимущество и силна вяра-То не бе храм,а дом за печалба.”Хората вече сякаш са изгубили истинското значение на храма и Бога-„Така малко по малко хората изместват истинските закони на Бога,защото Бог не бе заповядал в притво-ра на неговия храм да гърми суетата на цял народ,жаден за печалба.”Оказ-ва се,че Бог е прикритото лицемерие на хората,ламтящи за богатство и слава.По-нататък Райнов продължава-„Нима агне,принесено в жъртва, от-купва грях?”-ето докъде е стигнала вярата на хората-да си откупват грехо-вете ,а не да измолват опрощение от Бога.И авторът продължава още по-конкретно да показва вината на човечеството-„Нима онзи,що е убил човек, добива прошка от свещеника,убил агне за изкупление на чужди грях?”Не само хората съгрешават,но и свещениците,които им опрощават греховете, дори те са по-грешни и от тези хора.Толкова ли е безценен човешкия живот и християнската вяра,че да се откупва с едно агне?Нима християнст-вото е суета,а не любов към ближния,равенство и смирение.По този начин храмът става за гузните,които искат да залъжат своята съвест,а това е огромно лицемерие.