Духовни и културни аспекти на националната сигурност

  •  

    Р Е Ф Е Р А Т

     

    ТЕМА:ДУХОВНИ И КУЛТУРНИ АСПЕКТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

     

    ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

     

     

    1. Увод

     

    2. Духовна сигурност

     

    3. Социално-психологически аспекти

     

    4. Основни рискове за сигурността

     

    5. Културата и ценностната система

     

    6. Връзката „културно-ценностна идентичност – сигурност”

     

    7. Заключение

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Като понятие сигурността има италиански произход и означава доверие, надеждност, положителност, увереност, липса на съмнение и опасност, спокойствие. Във връзка със сигурността може да се каже, че няма състояние на сигурност без духовен комфорт и липса на заплаха за духовния мир. Няма и сигурност там, където човек живее в неудовлетвореност, тревожност, страх, дори без да има сериозни причини за това. А от своя страна, човекът има потребност от сигурност и както другите потребности, я удовлетворява в съжителство с другите хора, като разбира се преживява това.

    Сигурността играе съществена роля в личностния живот на човека. Тя е доминираща категория за определяне на неговото психическо здраве, без което е невъзможно осъществяването на нито една от жизнените му дейности. Хората и в миналото, и днес са търсили и търсят начин да овладеят кризите, конфликтите, опустошителните войни и причините за това далеч не са само икономически, политически и социални.

    В своето развитие хората не само изграждат обществото като система и се опитват да осигурят сигурността си, но и непрекъснато осмислят и оценяват този процес и извършват специфичното духовно и културно моделиране на сигурността.

           Духовните и културните аспекти на националната сигурност изучават субективния светоглед и отношенията към сигурността и несигурността като универсални социални състояния.Разбирането на проблема за духовността обаче изисква да се направят три базови уточнения. Първото е разбирането на духовността в широк аспект – като алтернатива на материалното. Второто – да се разграничат духовните аспекти на отделния човек от тези на обществената група, които са системоопределящи за развитието на обществото и за сигурността му. Третото задължава да се отчита обстоятелството, че културният аспект се мотивира от духовния, но включва значителни материални компоненти.

           Духовните и културните аспекти на сигурността нямат активен физически характер на противодействие срещу заплахите. Те обаче са мощен генетично заложен мотив и стимулатор за успеха на антикризисната дейност или за създаване на несигурност. Именно духовно-културните потенциали на обществата са генератор за забележителни подвизи и подем в борбата за оцеляване. Обратно в историята и в съвремието има много примери, когато духовната апатия  или противопоставяне са гибелни за държавите и обществените групи. Самата сигурност, като личностно или обществено състояние, има духовни измерения. Тя съществува и има стойност само защото е част от духовния свят на  хората. Тя е съизмерима с останалите жизненоважни за оцеляване и достоен живот потребности – храна, вода, въздух, здраве, знание, общуване и развитие.

           Духовният комфорт и отсъствието на заплахи за духовния мир на отделния човек и обществото, заедно с физическата сигурност, формират пълната цялостна сигурност.

    Духовните аспекти нанационалната сигурност, са тясно свързани и с процесите, протичащи в световен мащаб. И все пак, поради присъщите на духовния живот универсалност и по-висока степен на хуманност, разглеждането в контекста на световните процеси прави възможно дефинирането на предизвикателствата и рисковете за сигурността. За разлика от икономическите, политическите, военните и други сфери в областта на културата наистина няма малки и големи народи, ако се има предвид посланията, които може да се излъчват, а не средствата, с които те може да се разпространяват или налагат.