Дряновският манастир - от Възраждането до днес

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    Тема : Дряновският манастир от Възраждането до днес

     

     

       Според запазените исторически свидетелства до падането под османска власт в края на ХIX в. в българските земи са съществували стотици малки и големи монашески общества.В някои райони те оформяли цели групи от по десет-двадесет и повече манастири,като тези около Търновград,Бдин,в Странджа,край Месемврия,в Софийско,в Мелнишко,в Сливенско,в Скопско и Биотолско.В хода на военните действия,свързани със завоеванието на българските земи от османците,много от тези обители са опустошени,разграбени и разрушени.Такава е съдбата на повечето бдински,софийски,сливенски и други обители.Оставени без обитатели и покровители,много от манастирите запустяват и с времето са разрушени.В периода от XV в. насетне именно манастирите стават главни средища на макар и остарялото килийно образование,както и центрове на народополезна културна дейност.

        В много от българските манастири през Възраждането се укриват революционни дейци и нерядко членовете на монашеските обители стават преки участници в национално освободителните борби.В трескава подготовка на въстанието през 1876г. се включват и десетки български духовници и цели манастирски общности,като тази в Дряновския манастир,подготвила над 60 хиляди куршума и подслонила  саможертвено четата на поп Харитон в деветдневната и епопея.Много от българските възрожденски манастири в голямата си част са наследници на стари средновековни монашески средища,развиват дейност и като книжовни средищапревръщат се в поле за изява на различни художествено-творчески занаяти.Самият монашески колектив много често е олоцетворение на формиращата се българска нация-нерядко в манстирите се събират духовници от най-различни краища на българското землище.

        Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил”е разположен в живописните северни склонове на Средна Стара планина.Основан е през XII в. и пази спомена за много превратности от историята на българския народ.Най-старата запазена част на манастирския комплекс е църквата,построена през 1845г. От огнище за запазване на българщината,по-късно Дряновския манастир се превръща в убежище на борците за национално освобождение и народни правдини.В манастира и неговите околности е записана една от най-славните страници от борбата на българския народ за национална свобода и политическа независимост.По време на славното Априлско въстание малобройната чета на поп Харитон и даскал Бачо Киро намира закрила зад яките каменни стени на манастира.На 28 април въстанала Мусина,Великотърновско.Към въстаналата чета се присъединили много изстрадали българи.Въстаналият народ бил нападнат от башибозушка потеря.Това принудило въстаниците да се затворят в  Дряновския манастир.Девет дни,от 30 април до 8 май,продължила героичната съпротива на шепата въстаници срещу пълчищата от башибозуци и черкези.Пристигнала и редовна турска войска.Тук се разиграла жестока кървава драма.Многобройните пристъпи на врага били отблъснати от защитниците.Врагът дал много жертви и като не успял със сила да сломи съпротивата на бранителите,решил да използва изплашените чорбаджии от Дряново.Чорбаджиите с охота приели предложението  да се обърнат с възвание към въстаниците да се предадат.Последвал отрицателен отговор от затворилите се в манастира въстаници.Фазль паша изпратил послание с обещание,че ще запази живи въстаниците,ако се предадат,но пак последвал отрицателен отговор.тогава манастирът бил пробит от оръдията на обсадата и ръководството на въстаниците решило да разкъса обръча св щурм.По този начин успели да се промъкнат живи само 47 души начело с Бачо Киро.Не след дълго те били избити,а Бачо Киро бил предаден и заловен.

        След разгрома на въстанието Дряновският манастир е подложен на грабеж и разорения,а след това и опожарен до основи.Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил” е разположен на 4км. югозападно от града в пролома на Дряновска река,където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени.Основан е през Втората българска държава-началото на XIIв. в местността Църквището-в близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия.По време на турското робство на два пъти е разрушаван и ограбван (XIVв. и XVIIв.),но бързо е възстановяван,за да остане здрава твърдината на българския дух .На сегашното си място е възобновен през 1845г.,когато е построена малката,вкопана в земята църква „Свети Архангел Михаил”.Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария.Еднокорабната църква „Успение Пресветая Богородица” е построена  в 1861г.,а иконостасът и е изработен през 1876г.Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско робство.В манастира се намирала една от главните квартири на БРЦК в Търново и в него често пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев.Имало таен склад за храни и оръжия,поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост.В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда,а манастирът отново бил опожарен,като сравнително непокътната остава единствено църквата.За увековечаване на геройските подвизи на борците за свобода на видно място пред северната страна на църквата е издигнат скромен паметник-мавзолей.

       Самият град Дряново е разположен край Дряновска река в Предбалкана.селището се споменава през 1186г. от византийски хронисти като крепост на платото Стринава във връзка с въстанието на Асеневци през 1186-1187г. и големия разгром на византийския император Исак II Ангел.Първото споменаване на името Дряново е в документ от 1470г.Предполага се,че то е свързано с дряновото дърво,широко разпространено в околностите.Дряново е земеделско и занаятчийско средище през възраждането.Развиват се резбарството,строителството,занаятите.

         Градът е родно място на Колю Фичето.Музеят на прочутия майстор строител представя делото му.Сред сътвореното от него в града са църквата „Свети Никола”(1851г.),Икономовата къща с експозицията „Икони от Дряновския крайот края на XVII-XIXв.”,Старият мост(1860г.).

       Съхранените писмени документи и многото легенди,останали в паметта на поколенията,дават възможност за една широка гама от предположения и догадки по въпроса,кога е основано Дряново и при какви обстоятелства.Много открити от археолозите предмети,запазени паметници,развалини от крепости,зидове и стари пътища свидетелстват,че този край е бил населяван от дълбока древност.В околностите на Дряново и край манастира при различни изкопни работи са намерени останки от гробници,основи на селищни сгради,много сечива и украшения,глинени изделия и други от времето на траките и римляните.

        В Алманаха от 1934г. пише,че Дряново е ново селище,изградено преди около 300 години.Други данни обаче противоречат на това известие.В запазени регистри се споменава,че през 1430г. тук е имало 38 български къщи,а селището е носело името Диранава.В книги от Зографския манастир от 1500г. се споменават Дряново и Дряновския манастир във връзка с монаси,дошли от този край в Света гора.

         Всичко това подсказва ясно,че основите на селището са положени много отдавна.Дряново се е развило преди всичко като стратегическо крайпътно селище.Затова по-бързо израства в древността като стопански и културен център.

          В Дряново,сравнително рано с редица други български селища,се слагат основите на солидно просветителско дело.Пръв учител на дряновските деца бил дядо Петко Грухалката.След него дълго време учителствувал руският монах Дионисий.През 1898г. било построено първото хубаво,модерно училище в града,което заместило съществуващите дотогава три килийни училища към трите квартални църкви.

          В 1863г. в Дряново се основава и читалище.Но поради спорове между първенците от трите махали на града къде да бъде читалището,още в края на същата година на практика то било разтурено.От 1888г. читалището е възстановено и съществува и до днес като буден културен център.

          Средновековната обител „Свети Архангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян,след пренасяне на мощите на свети Михаил Войн от Потука в Търновград(1197-1207г.).Процесията нощува край р.Дряновска под Града и по християнските канонина свещеното място се издига манастир.През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстаниев Първи Търновски окръг-тук са струпани запаси от храни и оръжие.На 29 април 1876г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон-първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България.Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България.Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877г. главният му храм е тържествено осветен.Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панахида за загиналите четници.Храмът е без стенописи,с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете,съзнателно оставени от строителите,за да не се забрави миналото и българското страдание.Благодарните потомци вдигат паметник-костница през 1897г. на загиналите въстаници.Той е бил по проект на италианския архитект Джовани Масути и скулптора Лука Арджини.В сградата,разположена непосредствено до входа на манастирския комплекс е изложена експозицията на историческия музей в Дряново „Дряновският манастир – средище на българския дух,въстаническо огнище през 1876г.”