Дрожди - морфология, систематика, физиология

  •  

    Дрожди

    За първи път дрождите са открити от Ш.К. дьо Латур (1836 г.), а са описани от Шван (1837 г.) и Кютцинг (1837 г.). Те  представляват едноклетачнибезхлорофилни микроорганизми и по морфологични белези и начин на размножаване стоят на по-висока степен в еволюционното развитие на бактериите.Отнасят се камеокариотите.

    1.Морфология:

    Наблюдава се голямо разнообразие във формата и големината на клетките в зависимост от видовата пренадлежност и условията на култивиране. За род Sacchаromyces се характерни кръгли овални или елепсовидни клетки.Видовете от род Torula имат кръгла форма на клетките, а тези от Hanseniaspora , Nadsoniaи Saccharomyces-лимонообразна.При род Sporobolomycesсе наблюдават хифоподбни форми. По-рядко дрождите образуват клетки с бутиловидна , стреловидна и друга форма.Общо взето дровдите са много по големи от бактериите. Обемът на някой от тях е стотици пъти по-голчм от от бактериите. Размерите на дрождените клетки са също различни и непостоянни.Те се изменят зависимост от състава на хранителната среда, възраста на културата и други фактори. Най – често се срещат клетки с дебелина 2÷8μm и дължина 4÷10μm.

    Фиг.1: Дрожди с различна форма

    В сравнение с бактериите дрождите са по-сложно устроени. В цитологично отношение те са много добре диференцирани и малко се различават от несъдържащте хлорофил клетки на висшите растения. Отвън дрождената клетка е обвита с регидна клетъчна стена , състояща се от няколко слоя. Тя съдържа хемицелулоза и по това се различава от стената на бактериите. Непосредствено под клетъчната стена  лежи цитоплазмената мембрана. Вътрешността на клетката е изпълнена с цитоплазма , в която протичат по-голяма част от жизнените процеси.

    Тя се състой от белтъци , липиди , въглехидрати , соли и др. При младите клетки тя е хомогенна , еднородна и дребнозърнеста. При микроскопиране в тъмно поле изглежда оптически празна. С напредване на възрастта в нея се появяват вакуоли и разкични видове включения.растта в нея се появяват вакуоли и разкични видове включения. За цитоплазмата е характерно вътрешно движение , което може да се след витално оцветяване на хидрозоми и липидни групи. Под микроскоп може да се наблюдава как те се преместват от едно на друго място. Цитоплазмата на дрождите е сложно организирана. Тя съдържа система от вакуоли , който са разположени предимно около липидните гранули , ядрото и цитоплазмената мембрана. Тази система наподобява ендоплазми-

    чната мрежа при растителните клетки. В протоплазмата се съдържа голям брой рибозоми , който взимат участие при синтеза на белтъчни

    вещества.При някой видове дрожди се срещат много мастни капки , на който може да се пада 30 – 50% от сухото вещество на клетката.

    Такива видове се използват за получаване на мазнини.

    Протоплазмата на дрождите притежава голям афинитет към алкалните бакрила. Това се дължи на РНК която влиза в състава на микромолекулите на нуклеопротеидите. Ферментиращите клетки съдържат в протоплазмата си около 30% повече РНК , отколкото дишащите.виталните оцветители се адсорбират слабо от дрождените