Драматургията на Лермонтов в контекста на 30-те години. 'Маскарад'

  •  

    През 30-те години на XIX век сеизвършватредица промени. Формират се нови течения и възгледи. Появява се Реализмът като литературно направление, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци.Наблюдава се стремеж да се покаже вярна картина на обществото. Често срещани теми са: бедността, предателството в любовта, алчността, лицемерието и др. Основен жанр е романът. За произведенията са характерни описания на различни чувства и предмети.

    През 30-те и 40-те години на XIX век в Русия се формира ново течение, наречено Натурализъм. Създаването му отчасти се дължи на социалните промени и противоречия в обществото. Хората са самотни, студени, притиснати от социалните противоречия, а руската столица е мрачно и недружелюбно място за живеене.

    Друг важен момент от 30-те години на XIX век е началото на творческия път на Михаил Лермонтов. Той е представител на късния Романтизъм. През 1828 г. започва да пише първите си стихове, в които се вижда силно влияние от творчеството на Джордж Байрон. Самият Байрон е бил много популярен в Русия по това време. Важна роля във формирането на Лермонтов като творец играе и великият Пушкин. Известен факт е, че поемата „Смъртта на поета” е посветена на Пушкин и е написана в момента, в който Лермонтов научава за неговата смърт. Същата тази поема донася голяма слава на автора си, но след широкия отзвук следва голямо недоволство от страна на цар Николай I. В резултат на това Лермонтов е арестуван и изпратен в Кавказ. Там се запознава със заточени декабристи и грузински интелектуалци. През 1838 г. той започва активно да публикува стихове и добива популярност в литературните среди, а 10 години по-късно Висарион Белински го нарича „голямата надежда на руската литература”.

    Освен поезия, Лермонтов пише проза и драми. Основна тематика в творбите му е какво е бъдещето и какво ще донесе то на народа. Друга тема, която го вълнува, е тази за свободата. Ранните му драми имат автобиографичен характер. Те отразяват сложните семейни връзки. Примери за такива драми са: „Хора и страсти” от 1830г. и „Странен човек” от 1831 г. Драматургията му се определя като феномен в руската култура и литература, но въпреки това творбите, с които е по-известен са поетични и прозаични. До голяма степен това се дължи на факта, че той се обръща към драмата само в първите години на творчеството си. Причината за това може да се търси в дълбокото му разочарование от руската цензура. Красноречив пример за това е случаят с драмата „Маскарад”. След първата си поява на сцената през 1852 г., в продължение на цели 10 години драмата е под ударите на цензурата. Пиесата е била връщана на автора за преработка неколкократно. Съвременниците на Лермонтов пишат в мемоарите си, че дори първата забрана на „Маскарад” е била посрещната с възмущение от обществото.

    Приживе Лермонтов не е видял нито една от драмите си на сцена. Важно е да се спомене, че голяма част от драмите на 20-те и 30-те години на XIX век, включително и безсмъртните комедии на Александър Грибоедов, са „живеели” извън театрите и са стигнали до голямата сцена много по-късно. Това по никакъв начин не отменя въпроса за историческото значение на драмите на Лермонтов.В драматургичните и лиричните си творби авторът се съсредоточава върху най-съществените противоречия на руския обществен живот от края на 1820 г. до началото на 1830 г.

    Драмата „Маскарад” е връх на руския Романтизъм. В същото време може да се разглежда като преход от Романтизъм към Реализъм.По отношение на темата и на стила могат да се направят препратки към комедиите на Грибоедов. Също като него, и Лермонтов владее изкуството на диалога. Диалогът в „Маскарад” е чрез кратки и ясни реплики,  с което се постига движение и се бяга от статичността.Драмата показва огромния потенциал на драматург, който притежава Лермонтов.

    Пиесата описва Петербург през 30-те години на XIX век. В центъра на избражение стоят лицемерието, измамата и егоизмът като част от живота на висшето общество. „Маскарад” е романтична драма за трагичната съдба на съвременната нагласа на хората в Русия, техните импулси за действие и фатални грешки. Акцентира се върху проблема за идентичността.