Драматизмът в реалистичната лирика на Пейо Яворов

  •                  „ Дий , краста дий ! ”

     

    И сред ругатните и всичко друго просветват и идилични селски картини :

     

    Настане утро , гори небето ,

                            цветя миришат , ехти полето

    овчар засвирил , стада заблели,

     

    по всички храсти птици запели. ”

     

    Обичайният смисъл обаче на тези картини е опроверган и те са станали досадни.

    Героят не току така изрежда селските красоти и радости. При цялата грубост на речта Яворов не представя пропадналия човек за когото нещата нямат смисъл. Той пресъздава мъчителното битие , което вече няма нужда да бъде осмисляно,защото се е завъртяло безпощадно в един безкраен ,предсказуем кръг – от утро до утро,от вечер до вечер.Бедността на селянина е дадена без конкретно съотнасяне с нечие охолство.Единственият образ от някакъв друг свят,това е бирникът,който не взима само „от голо риза , дете от майка”

    Тази персонификация на враждебната държава обаче също е въведена като обичаен елемент от цялостната картина.Така се създава впечатлението за пълно затваряне във всекидневието на бедността.Тя дори не е формулиранакато такава – липсва дистанцията,от която да бъде анализирана и назована.Мизерията пропива текста,моделирайки изказа на човека,който живее в нея – без спомен за някакво различно минало и без очакване на различно бъдеще.Сиромамашията е внушена в пределно близък екзистенциален план:

    „и лучец еж,водица пий” , „и сиромаси тресе ги треска” , „почешеш ли се тъй еднъжки , пари да падат вместо въшки”

    Сиромашията не е част от битието,тя е самото битие.

    В други забележителни творби на Яворов, като например „Арменци” и „Заточеници”, страданието е породено не само от безнадеждността на социалната действителност,то е потърсено и в отношението на човека към родното и нацоналната съдба на родината.Като изразител на трупаната с векове робска мъка , Яворов е изпълнен и с чувство на национален трагизъм.В елегиите „Арменци” и „Заточеници” се открива мотивът за неизпълнен патриотичен дълг към родината,за невъзможността да се продължи борбата за национална свобода.Чувства на : безпомощност,безнадеждност,безпреспективност и безмерно страдание изпълват и двете творби.Страданието е в основата на обобщения образ на арменците и заточениците и е породено не само от болката на прокудените от родината , но и от чувството за безсилие пред поробителя и невъзможността да се продължи борбата.Сила – безсилие,готовност за борба – невъзможност,гордост – потъпкано човешко достойноство – всички тези антитези изграждат обощения образ на един народ – страдалец.

    Стихотворенията впечатляват с необикновената сила на чувствата,с разтърсващия драматизъм на физическите и душевните страдания.Поетът много точно употребява словото , използвайки инверсии,антитези,метафори.В тези две

     

    творби личи откритото съчуствие на поета неговата отзивчивост към страдащите изгнанници;болката и протеста на човека,патриота и гражданина Яворов.

    Пейо Яворов също търси вдъхновение в Македонското освободително движение.Около две години до разгрома на Илинденското въстание Яворов принадлежи изцяло на революцията.Той е изпълнен с чувство за дълг към род и родина и това го кара да обикаля две години България като нов апостол и в Македония да вземе участие в много сражения.От този период в творчеството му остават малко негови творби „Заточеници” и стихотворенията „Хайдушки песни” – посветени на Гоце Делчев.Вдъхновени от народното песенно творчество „Хайдушки песни” са оригинални лирически творби,отразяващи личното усещане на Яворов за живота и хайдутството,за романтиката и трагедията.Четирите стихотворения са обединени от единството на лирическия герой,от единството на мислите и чувствата.Лирическият герой носи чертите на на класическия герой от романтизма – силни страсти,борбеност,неподвласност никому,но те са интерпретирани в национален стил на фона на националната история и манталитет.И ако западноевропейският романтичен герой би могъл да се бори и срещу народа си,ако се усеща засегнат лично,то българският винаги и във всичко подчинява страстите и желанията си на обществената цел.Яворов допълва това с великолепно художествено пресъздаване на епохата и душевността на хората и превръща документалната истина в поетична красота.

    След голямата си вътрешна криза – резултат от неуспеха на Илинденското въстание , Яворов преосмисля своето световъзприемане и светоотношение.Под влияние на литературния кръг „Мисъл” , той се насочва към нови художествени хоризонти, но страданието завинаги си остава основна психологическа и идейна характеристика на цялото му творчество.В ранното лирическо творчество на поета,неговият поглед е насочен към обществената действителност с нейните национални и социални проблеми.Творбите му  „ На нивата ”, „ Градушка ”,                    „ Заточеници ”, „ Арменци ”, „ Хайдушки песни” са шедьоври в нашата литературна класика.Център на внимание на поета са болките,мъките,страданието на човешката обшност,на народа.Народното страдание не е представено обективно,а с дълбоко субективно вживяване,с главен емоционален мотив,с изключителни по своята художествена стойност творби.Яворов въплъщава страданието в духа на българина – това е страданието на народа натрупано през вековете.