Драмата на духа- победа за твореца в „Cis moll”

  • Драмата на духа- победа за твореца

    в „Cis moll”

    Първото издание е в част от стихосбирката „Епически песни”, която се появява през 1896г., второ издание през 1898г. със заглавие „Блянове”, а през 1907г. излиза представителна подборка от двете. Тя е плод и своеобразен израз на Славейковия протест срещу нежеланието на българина да се образова, по-пряко изразен с думите му „Нека яде и се плоди”. Основна идея на творбите от сборника е героизма на човешкия дух и неговото въплащение във фолклора („Луд Гидия”).

    Разкрита е драмата на твореца, лишен от сетиво, осъществяваща връзката ми с обществото и важна за него дейност. Визирана е съдбата на великия музикант и композитор Бетовен, който в един момент от живота си загубва слуха си. Заглавието назовава тоналността на бемол диез минор, в която творецът написва прочутата си „Лунна соната”(петата симфония).  Смислово е насочен е и епиграфът, който в превод гласи: „Така съдбата чука на вратата”. По този начин още в паратекста се поставя проблемът за човека и неговата съдба. Драмата на загубилия слуха си творец, доведен до отчаяние е въведена чрез контраста между „чудна, лятна нощ” и „злокобен мрак” в душата на Бетовен и чрез метафорите: „злокобни мисли, мрачния му ум”. Вътрешния монолог на героя разкрива самотата и отчаянието, в които е изпаднал, болката, която извиква мисълта за смърт. Въведен е мотива са слепотата, но не в буквален, а в смисъл на съдбовна загуба на сетиво, с което творецът е осъществявал божествената си мисия и контакта си с хората: „за мен залязоха навеки/на слънцето лъчите-с звуковете на музиката”. За Славейков, имащ тежка житейска съдба, заради сериозните физически увреждания, самоотричането от живота е слабост. Идеалистичната идея, че душата е аналог на всички сетива, е обоснована чрез прозрението на Бетовен:” не из очите погледът излиза,/ а на душата из Света Светих”. Проблемът за ролята на страданието в живота на човека е много важен за поета, а прозрението, че и в страданието има величие е съдбовно за него.