Достоевски - 'Престъпление и наказание'

  • Реферат

    по

    руска литература

    Тема : Достоевски – Престъпление и наказание

     

    Не вярвам да има човек, който да е прочел някои от произведенията на руската литература и да не е останал впечатлен от майсторството на руските писатели. Руската литература е изпълнена с примери от действителността, тя ни учи как да живеем, и дори ни прави по – духовни и справедливи.

    Един от най – великите писатели, не само в руската, но и в световната литература е Фьодор Михайлович Достоевски. Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век. Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Един от най – великите романи на Достоевски е „Престъпление и наказание".  Достоевски започва писането на Престъпление и наказание през лятото на 1865. Самият той е в тежко материално положение, дължащо се на страстта му към хазарта, както и от желанието му да помогне на семейството на брат му Михаил, починал през 1864. Достоевски е дължал голяма сума пари на различни кредитори. Подписва договор за написване на роман, с редактора Катков, в което обяснява идеята си да напише роман за млад мъж, убил хладнокръвно лихвар, и който по-късно се опитва да избяга, оправдавайки постъпката си, но в крайна сметка споделя за престъплението. На пръв поглед  замисъла на романа изглежда дори малко скучен.

    Заглавието на романа е сякаш банално, съвсем обикновено. Престъпление и наказание първите мисли които нахлуват в съзнанието на всеки един от нас говорят за човек, който извършва престъпление и съответно за последвалото наказание. Но прочитайки романа, разбираме, че това съвсем не е така. Достоевски много умело е описал душевните терзания на главния герой РодионРомановичРазколников, разорен петербургскистудент, който убива предумишлено безскрупулна лихварка за парите ù и неумишлено нейната по-млада сестра. Но разрешава ли така финансовите си проблеми ? Всичко ли е позволено на човека, мъртъв ли е неговият вътрешен бог? На тези въпроси ще потърся отговор.Достоевски прави един изключително задълбочен „разрез“ на човешката психика. Роман, който може да обогати човек, произведение в което трябва да се вникне и да се извлече цялата мъдрост на автора.

    Това е психологически роман, който изследва въздействието на изолацията и вината върху разума и съвестта, както и необходимостта от саможертва и изкупление.

    Доста интересно са подбрани и имената на главните герои, които са често игра на думи. Разколников съдържа в себе си думата „разкол”, която в религията означава отцепване, това подсказва за раздвоението на личността на главния герой. Разумихин преведено на български е всезнайко; живота и поведението на героя съответстват с името му. Следващият герой е Лужин – преведено неговото име означава „локва”, съвсем естествено е да го свързваме с нещо лошо, с кал, мръсотия. Друг герой, чието име прави впечатление е Мармеладов , което означава нещо сладко, сладникаво. Веднага можем да свържем името с живота му. Той живее доста разпуснато и постоянно пие.

    Освен съдбата на Разколников, в романа се разглеждат най-разнообразни теми, като благотворителността, семейството, атеизма, алкохолизма, престъплението, наказанието, бедността, саможертвата.

    Романа започва разкривайки ни начина на живот на главния герой, той е самотен, меланхолик, различава се от останалите по начина си на мислене. В първите три части на романа героят е представен като разумен, рационален човек, който добре обмисля своите действия. Той започва да развива натрапчиво теорията за свръхчовека. Това е идеята, че някои хора, които заради висшия си интелект и евентуалния принос, който биха имали към човечеството, не са длъжни да се подчиняват на някои морални правила. Исак Нютон например, би бил оправдан, ако убие някого, за да може да продължи делото си. Обсебен от идеята, Разколников започва все повече да се убеждава, че е от тази категория хора. За да го докаже сам на себе си, той решава да убие старата лихварка. Наистина героят е потънал в бедност, но не тежкото му финансово състояние го потиква към престъплението (дори и не се възползва от откраднатото), а стремежът му да разбере към коя категория хора спада и естествено желанието му да се причисли към “избраниците”.

    “Аз исках друго да разбера, и то час по-скоро, въшка ли съм и аз като всички останали или човек. Ще се осмеля ли да се наведа и да взема, или не? Трепереща твар ли съм, или имам право …..”

    Оправданието за този акт е, че тази жена, АльонаИвановна, е паразит и че, ако я убие ще направи услуга на човечеството. В почти безумно състояние, което е далеч от спокойствието и логиката, с които е считал, че един свръхчовек би трябвало да извърши подобен акт, той успява да убие лихварката с брадва. Чрез образа на Разколников  Достоевски изразява своите философски възгледи за човека-индивидуалист, стремящ се да постави себе си над другите и да се издигне над закона. Когато убива лихварката, чийто живот според него не струва нищо – колкото живота на една въшка, героят е принуден да убие и смирената и добра Лизавета. Едно престъпление неминуемо влече след себе си друго, става източник на все нови и нови злодеяния.
    Разколников е човек горд, необщителен, озлобен и недоверчив, самотен – една загадъчна и интересна личност. Той е такъв може би защото е убеден в своята изключителност. Разколников не успява да реализира своята теория, а се реализира като убиец и именно в това е неговата трагедия, неговата лична драма. Мъките на съвестта, леденият страх, който го преследва на всяка крачка, съзнанието за безмислено извършеното зло, съзнанието за собственото нищожество, неспобоността да стане “властелин”, разбирането за несъстоятелността на своята теория – всичко това тежи на душата на престъпника. Героят преминава през Ад от психологически мъки и нравствени терзания, разкрити с изключителен драматизъм. Младият човек непрестанно се намира в странно психическо състояние, породено от чувството му за извършен грях. От самото начало на романа Разколников е разкъсван от раздвоение, намира се в диалогично отношение със самия себе си – да извърши ли престъплението, оправдано ли е то и въшка ли е той или силна личност, властелин, да се предаде ли, защо не е посегнал на живота си, къде е истината?