Доктор Живаго

  •  

     

    Тема:Доктор Живаго

     

     

    Тук ще обърнем внимание на един от основните романи на руската романова традиция от  началото на 20 век в Русия. Руската литература на 19 век учи как да останеш човек в непоносими условия. Писателите социалисти си мечтаят да създадат цялостен, завършен и единен текст. Романа на Пастернак "Доктор Живаго" говори за достойната съпротива срещу тиранията, за поруганите човешки ценности. Съветската и антисъветската литература се състезаваха в хуманистичните скокове. А същевременно тъкмо при съветската власт човекът, сиреч субектът на хуманизма, показва на какво е способен.[Ерофеев 2001]

    Написан в годините, през които в Съветска Русия свободното творчество е заменено със сталински догми, романът ‘’Доктор Живаго’’ се откроява като едно от  емблематичните  постижения на руската литература от периода.

    Разгледаните теми в романа са - любов, изкуство, а защо не и християнство. Ако погледнем по-реално в днешния XXIвек това не е ли разгръщане на любовна картина представяща един четириъгълник. Ще си позволя да цитирам жената (небезизвестната поетеса), която е била до Пастернак – Анна Ахматова : - ‘’Ти не си романист, виж как всичките ти персонажи говорят по един и същ начин.’’[статия на Елена Дойчинова]. Романът може да бъде определен като  шедьовър, без капка съмнение. Несъмнено Пастернак е положил усилие, за да създаде това описание на човешката личност, със своя драматизъм и сложнота на ситуациите.

    Разкривайки образа на Юрий Живаго,авторът цели да ни покажеживота на човека в това време. Не е ли това мечтата на всяко семейство- щастието. Именно тук в този разказ се разкриват непознатите неща за Русия по онова време ,а именно стремежите, мечтите и постиженията.Тогава по онова време човешката личнос била изправена пред много изпитания . Не случайно Димитрий Лихачов споделя с читателите, че това е ‘’своеобразната автобиография’’ на Борис Пастернак.Нещото което тук в романа е разкрито и грабващо читате;ля е именно еднаквостта между автора и героя –това е един и същ човек мислещ по един и същи начин. Реализацията и разпространението на романа в Съветския съюз става невъзможно ,заради позицията ,която заема читателя. През това време в Италия преводът вече е направен. В края на 1958 година романът е издаден на всички европейски езици. На руски език романът излиза след около тридесет години.

    Романът на Пастернак е различен,той е роман на който трябва да се обърне по-голямо внимание да се чете по-бавно,защото именно тези книги ни карат да се замислим над нещата от живота.Историята на Русия,  руският дух са представени както чрез разказ изпълнен с детайли, обхващаш доста събития така и чрез символизирането на Русия от Лариса- героинята на романа, въплътила силата и болката.

    Най-важният образ който е разгледан в този роман е именно образът на Юрий Живаго, който сякаш се влиае от заобикалящият го свят, който дълбоко и благородно реагира на всичко, важен е ,защото чрез него, чрез отношението му  към всичко наоколо, е предадено  в романа отношението на самия автор към действителността. Събитията на Октомврийската революция също нахлуват в него като самата природа. За Пастернак природата е чудо, отношението му към нея е пример за отношението му към Русия, на него и на героя.

    Революцията е една неизменна част от романатя няма време и мяато,няма край. Самият автор също взема участие, въпреки че той е само някаква незначима и миниатурна час от цялото.

    Тук ще засегнем и пълната противоположност на Юра ,а именно жестокият Антипов - Стрелников, той участва в революцията на страната на червените. Двамата герои обаче не са само противопоставени, но и съпоставени. Това, че и двамата са свързани с Лара също не  е случайно.  . Образът на Лара е класически за Русия. В руския класически роман има няколко женски образа, символизиращо Русия, някои по-пълнокръвни, други недотам, но връзката пак я има- Татяна, Ларина при Пушкин, бабата в ‘’Пропаст’’ на Гончаров. Лара също е примеренобраз на Русия. Тя временно изчезва от съдбата на Живаго и се появява след смъртта му, за да благослови тялото му.

    Главните герои в романа- Лара,  Юрий,  Тоня и Паша са свързани помежду си. Това са реални истории за две семейства. Трудно би могло да се опише целият сюжет на романа, но той е фино съчетание на поезия и реалност.

    Ето как от нищото се събужа самата природа,дори през мрачната и студена зима се усеща сианието на пролетта.Със своите стиховете Пастернак ни трогват толкова силно може би, защото изразяват най-съкровеното в човека,изтинското. Образът на родината който е разкрит тук се слива с образа на любимата жена и любовта към тях при героя на Пастернак се описва с близки думи, които разкриват дълбочината на тази любов. Природата в романа е много важна за Юрий. Дали той не вижда природата в Лара? Той се връща към нея повторно , за да изживеят любовта си.

    Именно по този начин,чрез говоренето за любовта към живота са обсипани страниците на „Доктор Живаго”. Особено там където се говори за пролетта. Пролетта при Пастернак е нещо различно ,представена е чрез песни. По начина чрез който е прадставен романа остава впечетлението ,че в романа са представени само две горишни пролетта и зимата. Образът на зимата при Пастернак е многозначен – това е вихрушка и буря. Но през зимата винаги има един прозорец замръзналпрез който прониква огъня на свещта, който е насочен към улицата почти като съзнателен поглед, като пламък поглежда заминаващите и очаква някого.

    Свеща символизира надеждата ,любовтта,топлината на дома.Светлината на свеща е различна,необикновенна,тя прониква в дошата на човека действаики му позитивно,носейки му вяра,вяра в живота.