Джовани Бокачо

  • ДжованиБокачо

    Великият италианец Джовани Бокачо се ражда на 24 февруари 1313 г. в Париж като извънбрачен син на флорентински търговец и французойка. Майка му умира скоро след това, а баща му се връща във Флоренция, оженва се и взима детето при себе си. Детството на писателя протича в къщата на суровия баща и неговата втора съпруга. От ранна възраст той има влечение към поезията, но бащата спира момчето от училище и го дава на обучение в търговска къща. Скоро става ясно, че търговоц от Джовани няма да излезе. През 1330 г. баща му го изпраща в Неапол, за да учи право. Тук Бокачо се сближава с кръг от хуманисти и получава достъп до двора на неаполитанския крал Робер д'Анжу, където младият флорентинец се влюбва в незаконнородената дъщеря на краля - Мария д'Акуино - и тази любов оставя трайни следи в неговото творчество. В Неапол Бокачо се запознава с много учени, които Робер д'Анжу покровителства. Там той изучава и гениалните творения на римските класици - Вергилий, Овидий, Цицерон и създава първите си поетически творби. В началото на 40-те години се връща в родната Флоренция и участва в обществения живот на града, изпълнявайки сложни дипломатически задачи.

    Джовани Бокачо се занимава през целия си живот и с научна дейност. Неговите трудове, написани на латински език, са посветени на античната култура. Повече от двайсет години той работи върху монументалното си съчинение „Генеалогия на боговете”, но най-значителната и най-интересната част от неговото наследство представляват художествените му произведения. През 1345 г. той създава първия психологически роман в европейската литература - „Елегия за мадона Фиамета”, а около 1360 г. написва и първата биография на Данте Алигиери.
    В периода 1350-1353 г. Бокачо работи над книгата „Декамерон”. В средновековния град са много популярни късите разкази, наречени новели. Те съдържат анекдоти, забавни случки от живота, предания, остроумни отговори на въпроси и т.н. На тези разкази, които се предават от уста на уста или се записват, се опира Бокачо, когато изгражда своя „Декамерон”. Героите на някои от тях имат прототипи сред съвременниците на автора. Но Джовани Бокачо е не просто събирач на интересни истории - „Декамерон” със своя жив простонароден език, с бликащия хумор, с майсторската си композиция, с мъдрите, остроумни или безхитростни разсъждения на автор и герои става един от шедьоврите на европейската литература. И досега, макар от създаването му да са изминали почти седемстотин години, „Декамерон” завладява читателя с излъчващата се от него всевластна и всепобеждаваща любов към живота.

    През 1362 г Бокачо е посетен от картезиански монах, който му предсказва близка смърт и го призовава към покаяние. На 50 години той се отказва от светски живот и става монах.

    В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на 21 декември1375-а, на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".

    Творчество

    „Ловът на Диана” – около 1335 г, написана в терцини по подражание на Данте;

    „Филоколо” („ Любовни мъки „ – 1336 г. прозаичен труд в 5 книги за любовта между млад езичник и девойка християнка – Бианкофиоре)

    „Филострато” – 1338 г. , поема в октави; сюжет от Троянската война, посветена на Троил( най – малкия син на Приам и Хекуба, убит от засада от Ахил) и Кресида, разказ за тяхнта любов;

    „Тезеида”(1340- 1341) – поема в 12 песни, в октави , изградена върху античния сюжет за героя Тезей

    „Нимфите на Алато” ( 1341- 1345)- алегорична пасторална поема в проза и терцини;

    „Любовно видение” (1342- 1343) – алегорична поема от 50 кратки песни в терцини;

    „Фиезоланските нимфи” (1344- 1345) – кратка поема в октави за любовта на пастира Африко и нимфата Мензола;

    „Елегия за мадона Фиамета”(1343- 1344)- психологическа повест; реална италианска мадона, а не богиня, нито нимфа; любимият и Памфило е обикновен италиански младеж, а не бог, рицар или античен герой;

    Декамерон- Тласък за написването на книгата е чумната епидемия през 1348- 1350г. във Флоренция. Връзката между числова структура и поезия Бокачо конкретно е изучавал при коментарите си върху Данте и очевидно му подражава.

     

    Житейска философия

    Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш.“

    „Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

    „В повечето случаи последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят.“