'Диви разкази' на Николай Хайтов и приносът му за българската история

  • ПУ ’’ПаисийХилендарски’’

    Филиал ’’ЛюбенКаравелов’’ - Кърджали

     

    Реферат 

     

    Тема: Николай Хайтов „Диви разкази“  и приносът му за българската история

     

    Дисциплина :Българска литература (след края на І св. В.)

      

    Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Многократно е обвиняван в опити за присвояване на чужди произведения

    Биография

    Роден е на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, Област Пловдив в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През 1943 завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 е войник в Пловдив. От 1946 постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство — Сапарева баня. От 1951 инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.

    Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и сп."Наша родина". От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966-1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.

    През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат Избрани произведения в три тома.

    Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

    Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.

    Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: Александър - скулптор и Здравец — архитект, дъщеря — Елена Хайтова.

    Умира на 82 години на 30 юни 2002 от левкемия и е погребан в Централни гробища - София.

    Диви разкази - Прочутите му "Диви разкази" (1967) имат 15 издания у нас и 32 в чужбина, преведени са на 22 езика. Критиците са изписали десетки страници, опитвайки се да разгадаят тайната на творбата. Обяснението на писателя е просто: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика. Затова повествуванието така убедително звучи, като да е изтекло от устата на хора, които наистина сами са си разказвали одисеите, а пък аз само съм турил магнетофона да ги запиша".

    След напсиване на "Диви разкази" и "Хайдути"(1968) Хайтов става известен с проучвания за гроба на Левски. 6 пълни творчески години от своя живот той посвещава на този проблем. И досега признава, че за тази история полага най-голямото си публицистично усилие. Години наред Хайтов не се уморява да защитава версията, че гробът на Левски е в църквата "Св. Петка Самарджийска". Всичко се прави в името на истината и като отговор на въпроса - изоставен ли е Дякона в Позорното гробище на София или е погребан от признателните му съмишленици в светилището на софийската църквичка. С разправиите около Левски Хайтов си печели гвардия от врагове. "Аз се гордея с това изследване, макар да отлежава и досега във фризера на президентството", казва днес малко тъжно писателят.

    Разочарованията и надеждите си той започва да записва в дневници. Там са всичките му тревоги, възгледи, "занесии и заплесии", които поглъщат мислите и времето му напоследък. "В човека има заложено всичко, най-вече нагонът към разрушение, който от време на време се развихря. Зловещият им пулс към опожаряване, сечене, събаряне. Нагонът към сгазване и затриване, към сгромолясване. В разрушението се овеществява силата, усеща се властта - може би затова е тъй привлекателно, сладко и упоително", пише Хайтов през 1997 г. сякаш анализирайки съвремието.

    Хайтов пише сценарии за филми. Десет от разказите в "Диви разкази" са филмирани. Измежду тях са: "Дърво без корен", "Козият рог"(в две версии), "Дервишово семе", "Мъжки времена", "Ибрям-Али", "Изпит" и др. Филмите "Козият рог" и "Капитан Петко войвода" се превръщат в христоматийни, въпреки че първоначално се приемат на нож от критиката, защото не влизат в утвърдените тогава коловози - в тях няма партийни секретари, трудови герои и стахановци. "Капитан Петко войвода" пък направо е обявен от идеологическите цензори за "булеварден", защото в него за първи в киното не се прави разлика между турци и българи.

    От дълги години Хайтов е председател на Съюза на Българските Писатели, което му докарва много оправдани или нe обвинения, като едно от тях е злоутпреба с пистелски имоти. Журналисти дори откриват в дебелите речници етимологичното значение на фамилията му: тя идва от турската дума hayta, което пък означавало "безделник, нехранимайко, хаймана". В това те намират причина за "разхайтеното управление на писателския съюз".

    Голямата драма на всичките му отрицатели са уникалните творчески успехи на Хайтов. Като личност той има доста "чепат" характер, но никой не може да постави под съмнение заслугите му за българската литература, особено с книгата "Диви разкази".

    Тазикнигаможедасеопределикатоедноотнай-оригиналнитепроизведениявнашатакнижнина.Критицитепоствятразличниверсиизажанра.Някоияопределяткатосборникразкази, другикатоцикълразкази, атретисчитат, четовасановели.Спороветесераждатотнетрадиционносттанапроизведениятя, коитоизлизатизвънрамкитенакласическатапредставазаразказа.Специфичнотовтяхеповествователнатапозиция.Вкласическияразказавторътгледасъбитиетоотстрани.ВсвоитеразказиВазовчестопътиупотребявааз-форма.ЙорданЙовковизтласквагероянапредигледапрезнеговитеочи, катопотозиначинпозициятанаавторасеотъждестваспозициятанагероя.Постепеннотойотдалечаваразказвачаотгероя, коетоестемежнвсичкинашипо-къснибелетристи.Тенденциятаекъмскриваненаавтороватапозициязапостиганенапо-голямаобективност.ОттазигледнаточканачинътнаизразяванеприНиколайХайтовпредставляваособенинтерес.Основнатаповествователнаформапринегоемонолог.Повечетоотнеговитетворбисаваз-форма.Впо-голяматачастотпроизведениятаразказвачътесамиятгерой, койтопочтивинаги "разказва" своитепрежвяваниянавъображаемсъбеседник.Имаислучаи, когатосподеляистория ,накоятоебилсвидетелилиечул, нонееучаствлавнея. Въввсичккислучаисеводимонолог.Тазиособенаповествователнаформаможедабъдеопределенакатолитературенсказ.Сказоватаформаеизповеднаформавпърволицеединсвеночисло.Внеягероятсесаморазкривачрезмонолог, койтопредпоолаганаличиенасъбеседник (присъстваобръщение).Тазиформанаподобявафейлетоните "Разнихора, разнииделаи" наАлекоКонстаннтинов. Чрезнеясепостигасилнадостоверност, защотоавторътемаксималноскрит, ахарактерътнагерояпроличаваотсобствениямумонолог.Именнозатовагероитесаизключетелнояркиобрази, коитооживяватпредочитениикоиторазказватпростичкоинепринуденосвоятаистория.ТоваНиколайХайтовпостигачрезпълнотосивживяваневтезиобрази.