Дипломацията на Сталин

  •  

    Курсова работа

     

      Дипломацията на Сталин

     

     

    През 1924 година , след смъртта на Владимир Илич Ленин , ръководител на СССР става  Йосиф Сталин – човек белязал както историята на собствената си страна , така и световната история като цяло . Несъмнено това е една от историческите фигури в световен мащаб , които притежават умението да налагат своята воля така - както желаят , и там - където желаят . Причината за това се корени в умението на дипломата да бъде такъв двадесет и четири часа в денонощието – качество , което Йосиф Сталин несъмнено е доказал , че притежава . Въпреки това той става водач на СССР с едно съмнение , завещано му от неговия учител – на смъртното си ложе Ленин споделя опасенията си , че Сталин е твърде груб и не достатъчно внимателен , за да използва правилно огромната власт , съсредоточена в ръцете му . Но въпреки всичко Сталин се домогва до властта като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар*. Вътрешната политика на СССР Сталин води като истинско чудовище - имайки в предвид чистките , които организира срещу собствените си сънародници . Но когато става въпрос за неговите начинания на сцената на международните отношения не бива да се отрича очевидното , а то е , че Сталин е истински „ Ришельо на своето време ” ** , с присъщите му качества – търпение , хитрост , неумолимост . Неговите убеждения , подчинени на комунистическата идеология , му дават възможността да проявява изключителни гъвкавост  и тактика . Освен това в характера на Сталин се преплитат и философски нишки , което много често го прави  неразбран за западните управници . Всички тези фактори допринасят за факта , че Сталин развива една от най – сериозните дипломатически дейности за своето време , а и въобще в историята , и че се задържа начело на СССР за близо тридесет години , което е един доста значителен период от време.

     

     

     

     

     

    * http://bg.wikipedia.org

    **Кисинджър , Хенри , Дипломацията , Труд , 1997г. , стр.293

       През целия период , докато е начело на СССР , действията на Сталин във външнополитически планса предопределени от двете големи цели , които той си поставя още в началото на тридесетте години , а именно да гарантира сигурността на СССР и съответно на режима си в обстановката на нарастваща агресивност от страна на Германия и Япония и да възстанови Руската империя в границите и от 1913 година . За постигането на първата са необходими дипломатически лавирания , които Сталин със своите железни нерви без проблем постига , но за осъществяване на втората цел е необходима война в Европа , чийто инициатор в никакъв случай не може да бъде СССР , предвидособената му слабост във военно отношение в годините след „ големия терор ” . От този факт произтича и основната тактика , която ще следва Сталин в следващите години – да подпомага и подържа разногласията между „ агресорите ” и държавите , следващи политиката на умиротворяване и морални принципи .  Така вождът на СССР обрича себе си и подчинява своите идеологически възгледи в служба на Realpolitik, което Ришельо например , ако беше негов съвременник ,  веднага би разбрал . Държавните управители на западните демокрации с една наивна слепота пропускат този факт .След Първата световна война световното идеологическо развитие е в своя разцвет . Почти невероятно и невъзможно е съзнанието на един управник от Запада, без голямо значение кой е той , да приеме факта , че два толкова различни в идейно и принципно отношение модела на управление , каквито са нацизма и комунизма , в един момент ще се окажат партньори .„ Но държавниците , представляващи демокрациите се оказват с идеологически наочници ; отхвърлили силовата политика , те мислят , че предварително условие за добри отношения между народите е общата им вяра в предпоставките за колективната сигурност и че идеологическата враждебност изключва възможността от практическо сътрудничество между фашистите и комунистите . ”*Последвалото пренебрежение към СССР като велика сила и не включването му в Мюнхенската конференция , потвърждава

     

     

    * Кисинджър , Хенри ,Дипломацията , Труд , 1997г. , стр.295

    подозренията на Сталин към западните демокрации и по един или друг начин допринася за сключването на нацистко – съветския пакт , който от своя страна е едно от най – коментираните събития в световната история въобще .Но водачът на СССР не бърза за никъде и прилага силата на стоманените си нерви , чакайки цяла година Хитлер да направи първата крачка ,отправяйки предложение , което естествено да удовлетворява исканията на Сталин . Тук трябва да се спомене и това , че Сталин не прави никаква разлика между демократичните капиталисти , каквито са Англия и Франция , и фашистките – съответно Италия и Германия . За него най – важното е , съюзявайки се или с демократите , или с фашистите ,  да извлече възможно най – доброто и полезното за своята страна . Воденето на политика в полза на Русия е най – голямата лична задача на Сталин , която той е приел сякаш токова присърце , че никой и нищо не е в състояние да го отклони от тази правилна посока .Това се потвърждава и на последвалия 18 - ти партиен конгрес от 10 март 1939 , когато Сталин излиза с изказване за новата стратегия на Москва . „ Обобщавайки той изразява своята решителност да си запази свободата на действие и в една предстояща война да продаде добрата воля на Москва на онзи , който плати най – високо . ”*Така водачът на СССР се оказва в много изгодната позиция да чака всяка една от страните да направи своето предложение и съответно той да има възможността да избира . А в разгара на Втората световна война , когато светът със затаен дъх наблюдава всяка една от стъпките на Хитлер и противодействието от страна на западните демокрации , Британският кабинет не може да си позволи повече отлагане . На 17 март 1939 година кабинетът на Чембърлейн изпраща ноти до Гърция , Югославия , Турция , СССР , Полша и Франция , в които повдига въпроса каква би била реакцията им при евентуално нападение от страна на Германия срещу Румъния . Всяка една от запитаните страни разглежда проблема , пречупвайки го през призмата на националните си интереси и проблеми . Но с най – тактическо издържано предложение естествено излиза Москва ,