Димитър Страшимиров

  •  

     

              КУРСОВА РАБОТА

                   по Историография

           тема: Димитър Сташимиров

             - история на възраждането

     

            Димитър Страшимиров записва името си в културната история на България като изследовател историк на революционното движение през Въдраждането. В българската историография няма друг буржоазен учен който да е посветил творческите си сили на изучаването на проблемите на господстващата буржоазия. По негово време и други изслидователи се занимават със същите проблеми но разликата е там че те разглеждат тези проблеми ката част от биографията на даден буржоазен род а Димитър Страшимиров разглежда историческите процеси на революционното движение като движение на широките народни маси. Димитър Страшимиров е единственият който работи години наред за да напише историята на най значимото революционно движение през Възраждането - Априлското възтаниеМакар значимото място което заема Димитър Страшимиров в българската историография липсва монография или студия но и по-значителна изследователска статия върху неговата биография и творчество. Димитър Страшимиров е буржоазен учен, твърде сложна и противоречива като лечност и в творчеството си и прогресивен в научните си разбирания. Живота на Сташимиров е сравнително дълъг от 1868 до 1939 г. през живота си той има възможността да изживее различните решителни етапи от живота на своя народ. Той е роден малко преди Освобождението, край Варна който не е обханат от риволюционното движение и в който няма прояви на Априлското възтание но възрожденският дух и отзвука на възтанието изцяло завладиват въображението на юношата и оставят такива трайни белези в душата му че отражението  им личи в жизнена му концепция в политическите му възгледи и в самия подбор на научната му дейност през целия му останал живот. Димитър Страшимиров вече живее като активен участник в обществения и политическия живот на своята страна в периода на нейния  политически и относителен икономически възход в края на 19-ти и началато на 20-ти век. Димтър Страшимиров се занимава активно с политика става член на БЗНС и участва в изменението на Тъновската конституция но след Първата световна война той се отказва от политиката и до края на живота си се отдава на науката си. В този период от историята на България в който се заражда и идва на власт фашизма Димитър Страшимиров рязко се отделя от  писачите на историческа които фалшифицират историята подценяват съзнателно революционното минало на България.Точно в този период той се сближава с историци марксисти или приятели на марксисти нато Михаил Димитров  Георги Бакалов и др. При тях и той се увлича по марксическата история.

        Димитър Страшимиров прекарва трудно детство, роден е в семейството на македонски бежанец, който след Освобождението умира. Въпреки сиракството си Димитър Страшимиров завършва гимназия. След няколко години от своето завършване той започва да учителства за да събере пари за своето следване. Той заминава да Берн кадето слуша лекции па история и литература и завършва с докторат по литература. Следването му в чужбина изиграва голямя роля при бъдещата му научна насоченост и при изграждане на научните концепции при изследователската му дейност. Но амбициите с които младият специалист се завръща в България, не се ограничават в кръга на малки или големи служби, а се устремяват към литературно творчество, към художествено поетично и литературно-критично творчество. Първата книжка, която Димитър Страшимиров издава е стихозбирката "Южни сонети"[1894 г.], която говори за смелостта, амбицията на автора, но не и за дарованието му. След това през 1897 г. излиза "Критическия опит" "Христо Ботев като поет и журналист", това вече е сериозна книга, която предизвиква положителни критични отзеви. Тя дава ясна представа за основните идейно-политичиски и научно-методически разбирания ня автора. няколко години по късно през 1901 г. излиза първият и последен ромон на Димитър Страшимиров "След мрака" с подзаглавието "Роман на съвременния не живот", романът е на 4 глави и е напесан на критично-реалистически и идейно-естетически позиции на автора, макар и в краткият придговор авторът декларира безпартийността си. По-нататък Димитър Страшимиров се отдава изключително на научно-исторочески издирвания и основният фоид на интересите на творчеството му си остават историческите съченения. Някъде към 1912 г. но без ясна дата излеза драмата му "Врази",но без успех в сцената. Постепенно Димитър Страшимиров се отказва от мисълта да стане писател: романист, поет иле драматург, но дълго време той иска и се готви за литературно-историчиско и критическо творчество. така Димитър Страшимиров, минавайки през етапите на художественото слово и литературната критика, здраво засяда на историческия фроит, става историк забележителан както с тематиката си, така и с идейната и научната разработка на трудовете си. Пътят на Димитър Страшимиров от литературата към историята определено окозва влияние върху самите му исторически изследвания, върху метода му на изследване, общия поглед върху процесите и явленията. Тази особенност на научната съдба на Страшимиров е един положителен момент за творчеството му. Първите идейно-политически влияния, на които е подложен Димитър Страшимиров са национално-революционните освободителни идеали на Ботев, Каравелов, Раковски и Левски.  Не трябва да забравяме, че семейството на Димитър Страшимиров е избягяло от Македония и че въпросът за нийното освобождаване стои пред младият Димитър и това се потвърждава от редица аналогии в "История на Априлското възтание" между дейността на революционерите в България и съдбата на населението с положението и съдбата на Македония. Главната тема с която остава свързан името на Димитър Страшимиров е развоя на Априлското възтание. Не всички проблеми е разработил и не всичко е могъл да разработи Димитър Страшимиров в своя труд за Априлското възтание. Една особеност в изложението и изводите на "История на Априлското възтание" произхожда от всеизвестният факт, че Димитър Страшимиров пръв след някои участници в събитията пише за възтанието. Причините на възтанието Страшимиров вижда във въздействието на различни и разнообразне фактори като: външните политически влияния от страна на Европа, икономическото положение и политическото безправие на народа, революционите традиции на българския народ, примера на революциите и политическите събития в съседните държави, ролята на училището, просветата и църквата; на литературата и поезията. Естествено всички тези фактори са имали своето влияние върху развоя на събитията и за това авторът добросъвестно ги е подредил в изложението на своята история посветена на Априлското възтание. Димитър Страшимиров отхвърля мисълта, че Априлското възтание е била плод на чуждо подстрекателство. Димитър Страшимиров категорично отхвърля и едно друго обвинение насочена срещу ръководитителите на възтанието - обвининеито за прибързаност.Стремежъ на Димитър Страшимиров да покаже героичното, победите, сражениятасе проличава в становището което той взима по отношение на жертвите на възтанието коета се проличава в мшслите че кадето има жетви, а няма борба и сражени не може да се каже че там е имало възтание. В разпръснатите из томовете расъждения по различни поводи, авторът също дава достатъчно доказателстваза преклонението си пред героизма на своя народ. Димитър Страшимиров се счита задължен да опише съдбота на малките и големите герои на нашата национална епопея. Образите които авторът ни рисува включват информоция за родното им място, семейното им положение, политическата им дейност и възгледи. По този начин историята на Димитър Страшимиров дава пълна, точнаи ясна информация за епохата, възтанието, живота през Възраждането и  т.н.     Димитър Страшимиров не е привърженик на социалистическите идеи на своето време и не е слонен да търси и признава наличието им в миналото.