Димитър Бояджиев

  •  

     

    Реферат                                                      

     

    Димитър Бояджиев

     

    Живот и творчество

     

     

     

     

         Димитър Бояджиев е роден на 18 май 1880г.в Пазарджик семейство, което притежава нравствени добродетели на занаятчийското съсловие отпреди Освободителната война на нашия народ. Баща му Иван Димитров, чиято професия-бояджия, му дава фамилното име,произхожда от с.Момина клисура, Пазарджишко, от рода Ивчови.Майка му Екатерина Ненкова, умна и също ученолюбива жена, е завършила местното училище.Димитър Бояджиев учи в родния си град и проявява способности на добър ученик,но през 1893г. нещастието нахлува в спокойния и уютен дом-внезапно умира баща му.Многочленното семейство се изправя пред пропаст- как ще живее по-нататък без доход, без помощ отникъде.Заедно с тежката скръб на неговата врата почукват вече немотията, полугладното съществуване,отчаянието. Най-трагично преживява удара големият,първороден син,тринадесетгодишният Димитър.Той става глава на семейството и върху неговите крехки плещи се стоварват грижите за препитанието на майка,сестри и братя.Той трябва да се прости с мечтите си за едно по-високо образование,въпреки че го привличат с неотразима сила учението,изкуството,културата.

        Но бъдещият поет напуска училището и заедно с още един наемен работник подхваща занаята на баща си.Работата му обаче в бояджийския дюкян не спори,клиентите намаляват и идва тревожния ден на краха.Обаче средствата получени от продажбата на бояджийския инвентар,бързо се изчерпват и Димитър Бояджиев пак се вижда принуден да напусне непълната по онова време пазарджишка гимназия,едва изкарал четвърти клас (сега осми),за да постъпи на работа като писар в градската община.Жаден за знания, той продължава да обогатява културата си по пътя на самообразованието.На първо място поставя изучаването на френски език Той е един от основателите на културно просветното дружество ”Юноша” , на което е начинателите, а по-късно е и негов секретар.Димитър Бояджиев е сред учредителите на читалище ”Свети Константин”.През 1897г. пише до един свой бивш съученик в Пловдив и го приканва да организират ”таен кръжок за самообразование” ,з ада се избегне контролът и преследванията на училищната власт.

        През същата 1897г. се появяват в печата и първите му книжовни опити.В сп.”Ново време” са споменати две негови рецензии,последвани от трета,отпечатана през 1898г.В същото списание намират място и преводите му на стихотворения от популярния тогава руски поет С.Я. Надсон.В сп. ”Българска сбирка” той публикува други преводи на стихотворения  от същия поет,които свидетелстват ,че Димитър Бояджиев владее добре стихотворната техника.

       През ранната пролет на 1898г. Димитър Бояджиев се разболява и отива в с.Чепино баня,днес квартал на Велинград,където климатът е благоприятен

    За лечение на белодробни възпаления.Това  е второто голямо нещастие,което преживява след смъртта на баща си.Той живее с мисълта че е болен от туберкулоза и това самовнушение,достигало понякога маниакални форми,ще го измъчва цял живот и ще намери различни форми отражение в поезията му. Отсега нататък той ще се чувства обречен и това чувство на обреченост ще образува една от основните гами в поезията му.

    В началото на 1901г. Димитър Бояджиев обнародва за пръв път свои стих в сп. ”Общо дело” , наскоро след това и в списание ”Летописи”.Тези стихове привличат вниманието на К.Величков и Велчо Т. Велчев,известен журналист през 1902г. на работа в Министерството на външните работи ,в Бюрото за печата,където проявява по-късно изрядни качества на чиновник,усвоил добре френски език.Възложено му бе редактирането н а българския бюлетин и в тази си задача Бояджиев беше незаменим.Сам беше научил френски,дешифрираше телеграмите и ги превеждаше отлично с присъщия си усет за нашия език.

    Ала творческото разгръщане на Димитър Бояджиев не продължава дълго време.Стиховете му се появяват за пръв път,както вече отбелязахме,през януари 1901г.След това до есента на 1903г. внезапно поетът престава да публикува свои творби и преводи.Така настъпва период на продължително мълчание,който продължава до началото на 1909г.

        През периода на своето няколкогодишно мълчание Димитър Бояджиев продължава да чиновничества с една рядка добросъвестност и преминава през три-четири стъпала на бюрократическата йерархия.Семейното му положение се е подобрило-няколко от братята и сестрите му са поели по своя път и дори подпомагат по-малките.Поразширил се е и кръгът от познати дейци на литературата и културата.Така че той не е лишен от външни творчески дразнители.

         Не го ободрява и назначаването му за секретар на българското консулство в Марсилия.Той заминава за Франция все така окахърен, мрачен и тъжен.И все пак престоят ми в Марсилия играе роля на подбудител, на творчески катализатор,тъй като изглежда,че френският литературен климат възвръща отново самочувствието му на поет.

         В началото на 1909г. във в. ”Българан” се появяват негови хумористични стихове а, малко по-късно в сп. ”Слънчоглед” излизат сонетите му ”Нощем” , ”Боязъм” и ”Измяна” , с които започва вторият период от творческото му развитие.

         През януари 1910г. Димитър Бояджиев е назначен за изпълняващ длъжността секретар в отделението за пресата в политическия отдел на Министерството на външните работи.До края на същия месец той се връща в България, за да продължи не само своето познато чиновническо ежедневие, но и да се отдаде на творческа работа. Онова страшно напрежение,чийто изход е посочен с една трагична безпощадност в последната му публикация-стихотворението ”Вечерен трепет”.Преди него няколко стихотворения бележат душевната му драма- ”Самотност” , ”Елегия” , ”С дълбока нежност…” , ”Писмо” , ”Сподавен вик”… Те са дневник, както се изразява Вл.Василев:”Поетът разказва за себе си с пълна откровеност, всичко-без по-нантъшни оценки и самовнушения. Доверява някому…-Кому-по-късно се разбира:на една жена.”Те са дневник на една любов. Но може би по-точно би било, ако се каже: на една минала и на една настояща любов. Доброволният отказ на Димитър Бояджиев от живота е сложна съвкупност от причини-особености на характера,лични самовнушения, тежък живот, мъчителни социални условия, чувства на отчуждения, самотност, отчаяние… Любовта е само един от тези фактори, но тя навярно ще да е камъчето,което прекатурва колата.Такива са в най-общи линии факторите и дразнителите покачвали температурата на неговата свръхчувствителност,възбуждали предположенията и болезнените му самовнушения,подхранвали у него мисълта,че съществуването му е безсмислено и пусто,че всичко в живота е илюзорно и нелепо.че мир и покой можа да намери само в всеутешителната смърт.

         На 12 юли 1911г. Димитър Бояджиев се самоубива в родната си къща.

    Смъртта, към която пристъпва със съзнанието на човек, претеглил точно всички плюсове и минуси на своето съществуване на живота изобщо.

         Така завършва, земния си път поетът Димитър Бояджиев, един от създателите на нашата психологическа лирика,която оказва благодатно влияние върху редица поети в миналото и днес и която намира дълбок отзвук в сърцето и нашия съвременен читател.