Девиантно поведение

  •  

    Р Е Ф Е Р А Т

    Тема:Девиантно поведение

     

    Проблемът с адаптацията на младите хора е доста актуален днес. Взаимоотношенията в семейството и в обществото значително се различават от тези в миналото. Наблюдава се омаловажаване на идеалите и нравствените ценности. Това неминуемо води до разширяване на границите на нормата, аномалията и патологията в поведението.

    Известно е, че за много деца са характерни временни отклонения в нормалното поведение. Такива деца биват определяни като „трудни деца”, „дефектни деца” или „аномални деца”. Трудните деца и децата в неравностойно социално положение са потенциални носители на девиантност.

    Отклоненията от социалните норми в човешкото поведение наричаме девиации. С този термин се назовават различни по вид отклонения в поведението, свързани с нарушаване на правни, морални и културни норми. Терминът „девиантно поведение” произлиза от латински език и буквално означава „отклоняващо се поведение”. В социологически, философски, психологически и педагогически план, девиантността се характеризира с различни отклонения на личността, които подлежат на правни и морални наказания.

    Девиантността се приема като негативна характеристика в поведението на личността. Тя винаги е свързана с нравствените позиции на личността. Негативната оценка се получава чрез общественото отношение или чрез дейността на санкциониращите институции. Девиантното поведение винаги носи потенциална или реална опасност за индивида, групите или обществото. Тази опасност не винаги е осъзната, особено в детска и ранна младежка възраст. От това, следва че девиантното поведение може да бъде преднамерено, но също така може да бъде и случайно.

    Децата с девиантно поведение са деца със социални проблеми. Те трудно се адаптират в заобикалящата ги среда и не успяват да се впишат в социума без външна намеса. Девиациите се дължат на несъответствие между социално-обществените норми и социокултурните качества на субекта. Особено значение придобиват както етносните особености, така и нивото на вграденост в дадена култура, устойчивостта на индивидуалните свойства на личността и целият опит на индивида.

    За описание на рисковите фактори, които предразполагат развитие на девиантно поведение се използват различни групови деления. Първото деление се състои от две главни категории:

    -културни променливи – влияят на всеки индивид.

    -индивидуални променливи – оказват влияние върху децата и повишават тяхната уязвимост.

    Културните фактори, от своя страна, могат да бъдат диференцирани на фамилни, училищни, квартално обкръжение, обществени, национални.

    Рисковете на кварталното обкръжение и на обществото като цяло са лесен достъп до оръжие и дрога; голяма мобилност; слаба подкрепа от обкръжението и др. Неадекватните грижи в семейната среда, включващи физическо пренебрегване; липса на любов и привързаност; липса на интерес към дейностите на детето; противоречиви и непоследователни наказания, също се оказват рисков фактор за развитие на девиантност. Стилът на възпитание също може да стане причина за дефекти в поведението на детето. Същински рисков фактор са стресът и напрежението в семейството. Конфликтите между брачните партньори и разводът носят постоянно напрежение за детето.

    Чувство на тревожност, ниска самооценка и агресивност са отклоненията, породени от неадекватните отношения на детето с неговите връстници.

    Не трябва да пренебрегваме и училището като рисков фактор. Отношенията в класния колектив и взаимоотношенията между учител и ученик са изключително важни за нормалното и ползотворно психическо развитие на детето. Често училищните проблеми са индикатор за разстройство на личността.

    В началото на половото съзряване контактът между детето и родителите намалява и се насочва към групата приятели. Много често атмосферата в групата е неблагоприятна за развитието на детето, тя бива подсилвана от стремежа към идентифициране с другите и доказване на определени качества,което често води до асоциални прояви.

    Друг от факторите за формиране на различни девиации в поведението е свързан с проблема за сектите, който е изключително актуален в нашето съвремие.

    Най-често срещаните отклонения в поведението сред учениците са: нарушения на дисциплината в училище, изразяващи се в системни бягства от час и закъснения; с проява на грубо отношение към учителите и съучениците; с рушене на училищната собственост; с кражби и лъжи; със системна употреба на цигари, алкохол и наркотични вещества. Силно впечатление прави честотата на проява на егоизъм, грубост, жестокост, подлизурство и завист. Тези негативни прояви са характерни за всички възрастови групи, но особено засилениса при подрастващите. Това са девиации в основата, на които е заложена агресивността и недостатъчната хуманизация на личността.

     

    Литература:

     

    1.     Андреев, М. Образование и общество. Педагогическа социология. София, 2001.

    2.     Карагьозов, Ив. Психологически проблеми на девиантното поведение. Благоевград, 2002.

    3.     Рангелова, Ем. Педагогически проблеми на ресоциализацията на децата с девиантно поведение. София, 2002.