Детското творчество на Ран Босилек

  •  

                                      КУРСОВА    РАБОТА

     

                                                    ПО

     

                                 Дисциплина:Детска литература

     

     

          Приказна проза.Отношението фолклорна-авторизирана-авторска 

                                  приказка на Ран Босилек

     

     

     

     

     

     

    Ран Босилек е един изключителен автор на детска литература.И не само,той бил и редактор,активен общественик,който отдава всичките си сили за издигане ролята на литературата за деца на по-високо професионално равнище.

    Ран Босилек е написал или преразказал много приказки.Най-напред той ги отпечатва в детски списания и след време ги събира и написва в отделни книжки.Посвещава живота си на богатия и неповторим свят на детето.Силно е привързан към тях и с приказките си иска да ги научи да бъдат добри,послушни и да вършат само най-доброто.Със своите приказки той ги учи да бъдат състрадателни един към друг,да обичат животните и най-вече да научан своя майчин български книжовен език.Всичко това Ран Босилек го поднася на децата със звучни и игриви стихове,непринудени весели  разкази и шеговити случки.Много често Ран Босилек обичал да казва,че:”Във всяко дете живее душата на поет”.И може би това го подтиква да пише римувани и ритмувани приказки в проза,разкази,случки,игри,диалози.

    Истинското му име е Генчо Станчев Негенцов.Роден е на 26.09.1886 г в Габрово.Следва Славянска филология в София и после право,което завършва в Брюксел с титла „доктор по правните науки”.Бил няколко години учител и адвокат.От 1923г до 1948 г е редактор на популярното списание „Детска радост”.Привлякъл за сътрудници мнозина от най-добрите български писатели и художници.След 9.09.1944 г участвал в редактирането на списание”Дружинка”.Съставил е редица сборници и христоматии с произведения за деца.Правел е или е преразказал книги от Омир,Братя Грим,Марк Твен,Пушкин,Чехов и други.Преразказал е много народни приказки,не само български,а и руски,японски,индийски,шведски,норвежки и други.Починал е на 8.10.1958г.

    Творчеството му е посветено изцяло за децата. Първото си стихотворение Ран Босилек написва по повод на едно малко момиченце,което моли младия си учител да му напише стихотворение.Отпечатано е в списание”Светулка” през 1906 година.Ето го и него:

    Днеска вече

    втори път

    наша Кичка

    как плетат

    Баба Лалка

     

     

    косъмците,

    разпилени

    над очите,

    прибере,

    щом по две

    преброя

    ги сплете

    та косичката

    опъне

    и рече:

    „Догодина

    таз косичка

    да порасне

    до-о петичка!”

    Децата много се привързват към него и така започва великият път на писателя към децата. Издал е много книги като „Косе Босе” (1925), „Кума Лиса”(1925),”Кумчо Вълчо”(1925) и много други.Детската литература е неговата съдба,истинското призвание.

    Приказката е първата среща на малкият човек с мъдростта и поезията,с познанието и мечтата.Тя подхранва ума и подтиква към размисъл,развива въображението и облогородява чувствата,пробужда волята и насочва към големи и светли дела.В хубавите приказки е вложена една значителна идея,една дълбока и мъдра поука,един здрав морал.В тях правдата винаги побеждава и доброто възтържествува над злото.В тях се подвизават смели и безстрашни юнаци,които с ум и досетливост,с трудолюбие и упорство винаги надвиват на многоглави лами и огнедишащти змейове,на алчни богаташи и жестоки властници.

     

     

     

    Детето чете или слуша тези истории и безрезервно застава на страната на умните и справедливите,на юначните и добрите.Ив крехката му душа се напластяват незабележимо,но властно непоклатими истини,обаятелни примери,високи образци,а заедно с тях припламва пламъчето и на един светъл порив,изразяван често пъти в спотаена въздишка:”И аз искам да стана такъв!”

    В хубавите приказки винаги има ярки,увлекателни образи,поетично описана жива,цветиста реч.В тях действието протича енергично,с бързо редуване на картини,с честа промяна на ситуации;повествуванието е наситено с напрежение и динамика.Повечето от тях са весели,остроумни,забавни.Хуморът им,ту леко насмешлив,незлоблив,ту открито язвителен,е винаги свеж,неподправен,заразителен.И пречистващ….Освен народните приказки,съществуват и друг вид приказки,които е прието да се наричат авторски или литературни приказки.Те възникват въз основа на народното творчество и продължават да развиват най-добрите му традиции.Техните създатели са писателите.Българската приказка за деца е проникната от неизтощим дух на демократизъм и човеколюбие.В основата й е едно бодро,жизнерадостно чувство към живота,една силна,ненакърнима привързаност към  истината и доброто,една безкрайна обич към обикновения човек.В най-добрите си прояви тя изразява коренните интереси и стремежи на народа към по-честит живот,утвърждава високи граждански и нравствени добродетели.