Детската самооценка

  • 2

     

     

     

    РАЗВИТИЕ НА САМОСЪЗНАНИЕТО/ “АЗ”-ОБРАЗА/. ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТСКАТА САМООЦЕНКА.

                                                   Александра Иванчева

                                                   ОДЗ 4 “Първи юни”

     

    Защо е необходимо да изследваме самосъзнанието при децата? Предучилищният период от детството се характеризира с интензивно интелектуално и личностово развитие, а самосъзнанието  е във връзка с развитието на интелекта и формирането на личността. “Аз”-образът отразява нивото на развитие на детския интелект и формиращата се детска личност в трите аспекта на самооценката:  емоционална, поведенческа и когнитивна.

    Ако отправна точка е личностовото развитие на детето, вниманието се насочва   най-силно към регулативните функции на самосъзнанието по отношение на поведението.

    Ако отправна точка е интелектуалното развитие, на преден план излизат когнитивните особености на самосъзнанието. Самооценката предполага самоанализ, а това означава силна ангажираност  на познавателните психични процеси - представи, памет, най-вече - мислене.

    К. Левин, изяснявайки теорията за “психофизичното поле”, в което се реализира поведението, сочи  като изграждащи го “най-малко три ценностни пласта”:

    1. “Аз”-ът като ценност.

    2. “Значимите други” - хората, които по някакъв начин определят поведението на личността.

    3. Някои общовалидни човешки ценности, присъстващи във всяка ценностна система.

    Както се вижда, “Аз”-ът е определящ. Всеки външен норматив се пречупва през вътрешното осъзнаване. Известно е, че самоконтролът и саморегулацията са далеч по-ефективни   от външния контрол и външната регулация, които би могло да се преживяват като фактори за стрес.

    В по-далечен план във възрастов аспект самосъзнанието се свързва  с най-висшата потребност на човека - от самоутвърждаване и себереализация. Това насочва към креативността на личността в бъдещ етап. Ако потърсим началото на нейното формиране, то това несъмнено е периодът на предучилищното детство. Шестгодишните правят първите плахи опити за самоанализ и тези опити трябва да бъдат насърчени.

    Във възрастов план елементите на самосъзнанието се развиват в следната последователност./Уилям Джеймз/:

    1. Материално “Аз” - тяло, облекло, собственост;

    2. Социално “Аз”

    3. Духовно “Аз”

    При 6-годишните можем да търсим начални степени на развитие на социалното “Аз”. Общуването в хода на учебната и игрова дейност, стремежът към познание и оценка на другите водят естествено и към самопознание и самооценка.

     

    Общуване      -       познание      -        самопознание

                                   оценка                   самооценка

    Мнението на околните започва да играе роля. Децата се съизмерват с останалите, търсят своето място  в контекста на другите. Опитват се да разберат “къде са те?” - под, над или на нивото на останалите. Всяко попадане под нормата  предизвиква вътрешен конфликт.

    От богатия методологически арсенал избрах метода т.нар. “свободно самоописание”. Вербалните самооценъчни методики са сочени като не много надеждни. Но този описателен метод е приложим при 6-годишните, тъй като децата обичат да разказват за себе си, ако между тях и събеседника съществува емоционална връзка. Отговаря се на въпроса: “Какъв съм аз?” С въпроси децата се насочват към самооценка на собствените емоции в различни ситуации /успех, неуспех/, към собственото  поведение, към собствените знания.

     

    Изводи:

    Стана дума за трите аспекта на самооценката /поведение, емоции, знания/. При анализа на детските разсъждения прави впечатление, че децата най-често правят опити да анализират своето поведение, емоции. Малцина опитват да анализират своите знания. Като че ли най-лесно е за тях да анализират собственото си поведение. Това е обяснимо от гледна точка нагледно-действения характер на детското мислене. Поведението е видимо, изразено във външни актове на действието. То е също така ситуативно обусловено. Осъзнаването му се свързва и със ситуативния характер на мисленето при малките.

    Смята се, че при детската самооценка се наблюдава тенденция към завишаване /”Максимизация на “Аз”-а  -  “Аз съм си добър.”/. Не знам защо намирам, че детските самооценки са доста реалистични. Малцина виждат себе си само в светли тонове. Не забелязвам натрапчива идеализация. Напротив, във всяко второ размишление прозира някакъв детски проблем. Всеки детски проблем се нуждае от сериозно отношение и внимание, може да има неблагоприятно развитие - психотравма, невроза, комплекс за малоценност.

    От специално внимание се нуждаят и децата, спрямо които се проявява  негативно отношение от страна на останалите, но и които проявяват агресия под една или друга форма и имат проблеми в общуването. Тези деца осъзнават проблемите си в общуването, но осъзнават и факта, че те се пораждат от тяхното собствено поведение. Ще цитирам един детски самоанализ, в който съзирам най-силно изразена негативна нагласа в самопредставата и самооценката : “Хората не трябва да бъдат лоши, защото после ги наказват. Понякога успявам да не съм лош. Ама другия път съм лош. Казват ми, че съм лош и аз им вярвам. Това става, когато бия децата, крада играчките . Но аз не ги крада, а ги вземам да си поиграя. Понякога мога да бъда по-добър, когато ми казват, че съм добър. Даже помагам на село, на дядо. Иска ми се да бъда всякога добър, но понякога съм лош.” Христо К.

    По отношение осъзнаване на емоциите,  с по-голяма лекота децата осъзнават негативните си емоции.  Положителните емоции не ги впечатляват. Очевидно, радостта и емоционалното благополучие се възприемат като най-естествено състояние на детската психика. Детето забелязва и по-лесно е вниманието му да бъде привлечено от състоянията на тревога, безпокойство, страх и др. Вероятната причина е , че негативните емоции проблематизират съзнанието и го активизират.