Детската литература

  •  

     

    Детска литература на чужд език

    В детската литература се срещат много противоположни модели на поведение свързани с доброто и лошото,но ние правим една огромна грешка като преписваме въпроса в прочитане  на приказката ,много е важно дискусията ,разговарянето с детето след края на прочетеното произведение обсъждане на това кое е добро и кое не е ,кой е правилният  модел  на поведение.И все пак това също е гаранция .

    Трябва да се има в предвид подсъзнанието което именно приказките изграждат в децата.

    Тема №1Литературата за деца и юноши е органична част от общия литературен поток,но ако литературата за възрастни се създава още в античния свят ,то художествените произведения написани специално за да обслужват малките ,започват да и създават на един или по –късен етап от развитието на човешката цивилизация.Това става през епохата ,когато обществото осъзнава мисълта ,че възпитанието и образованието на младото поколение ,не може да бъде само частен,семеен проблем,а обществена отговорност и дори държавна политика.В Европа този прелом настъпва през втората половина на 17 –тото столетие ,съвсем не е случайно и  промяната съвпада с века на развитието-времето в което знанието и възпитанието се осмислят ,като безценно богатство,което не само трябва да се предаде на идващите генерации но и да се обогатява и развива

    За развитието на Детската Литература ,като самостоятелно художествено направление в общия поток на изкуството първостепенно значение  има чешкия хуманист Ян. Амус Колиенски /1592-1670/.Той е автор на знаменитата книга „Светът в картини” -1658г.В разрез със средновековните религиозни виждания.Колински изгражда педагогическа доктрина изградена върху следните принципи :нагледност  на обучението  и самостоятелна работа за ума. Освен това подработва и правила за преход  от простото към сложното  от конкретното към отвлеченото от класното към общото ,като разчита на последователност и взаимообвързаност в преподаването. От съществителна гледна точка „ Светът в картини” представлява ,енциклоредия  от елементарни познания за деца и от доучилищна възраст.Тази книга поставя началото на илострованите познания за малки в световната култура.

    В края на 17 век във Франция  Франсоа Фенелон издава книгата „ Приключенията  на Телемах”.Тя също е за деца но за разлика от Колински занимателният елемент при Фенелон е по –слабо застъпен за сметка на образованието. Приключенията на Телемах представлява наръчник от знания които задължително трябва според автора да притежава всеки млад аристократ от онова време .Творбата е написана под формата на беседа.между въображаем ученик и неговия наставник и дълги десетилетия след това остава водещо четиво за възпитание и образование на младите хора от по-заможните социални слоеве.

    Заслуга има и френският просветител Жан Жак Русо в книгата си „Емил,или за възпитанието” /1762/г. Той съчетава жанровите белези на художествения роман с педагогическия трактат .Русо утвърждава идеала за така наречения „Естествен човек”,който живее в пълна хармония с природата е се отказва от модерните открития на тогавашната цивилизация.

    Приноси имат също немският педагог Йоахим Немие и швейцарския просветител  Теталоци,френския писател Франсоа Рабле –всичките изграждат основите на художествената литература за деца и юноши .

      Шарл Перо /1628-1703/  е първия истински писател ,който не е ангажиран с педагогиката и създава художествени текстове ,които днес оценяваме като класика на детската литература .Негова най-голяма заслуга е ,че пробщава фолклора  към детската литература.Той е педставител на епохата на класицизма ,но оставя много по-прогресивни възгледи за изкуството от съвременниците си.

    През 17 в. във Франция господващо литературно направление е класицизмът.Неговите последователи смятали произведенията на древногръцките идревноримските писатели ,класици за образци  на които винаги трябва да се подръжавава дори и много векове по късно.По това време Франция е управлявана от Лудвиг 14/Луи 14-Краля слънце/ в новия двор намирали добър прием само творци, които имитирали произведенията на античните писатели. В книгите или се утвърждавали тържеството на разума и подчинението на монарха, разработвали и сюжета от отдавна минали епохи. Дори от митологията, които нямали нищо общо с човешкия живот на хората. За талантлива се признава само творба, която утвърждавала абсолютната власт на монарха и внушавала, че човешките чувства са без значение, важни са само разумът и дългът пред краля. При това книгите се пишели на твърде висок стил, езикът оставал недостъпен за широките народни слоеве, а темите и без друго били напълно чужди на тогавашните хора. В края на 17 век сред френските литератури се разгорява спор относно превъзходството на дребните сюжети пред съвременните, противници на класицизмът заявяване, че новите писатели имат много по-широк кръгозор и знания от античните. Те твърдели че  може да се пише талантливо и без да се подражава на старите майстори, като едни от новаторите в този спор се утвърждава и Шарл Перо. Юрист по-образование, сам ток е на кралска служба, но това не му пречи с талантливата си поезия и приказки да поставя под съмнение понякога абсолютните качества на монарха.Той призовава колегите си да се насочват към актуални проблеми от съвременния живот и да разработва сюжети не от далечното минало , а от това което остава в реалността , за да докаже правотата на своите възгледи , се заема да обработва народни приказки виждайки в тях из учение на интересни и живи въпроси , извор на здрав морал и най – вече описание на народния бит от своето време за епохата , това е истинска поява на гражданска смелост , защото подобни принципи съвсем не обслужване кралската институция и не възхвалява авторитетът на само влюбения монарх .

         През 1897 Перо отпечатва сборник озаглавен ,, Приказки на моята майка Гъската . Книгата обаче не е подписана от негово име , а като автор е посочен някой си Пиер Даманкур – всъщност това е името на бебето на Перо , когато все още никой не познавал. Фактът е силно показателен. Явно е , че авторът се страхува че посланието на произведението му ще разгневи Луис 14 и неговите слуги биха могли да му донесат неприятности. Тревогите му са напълно основателни , защото в текстовете се прокрадват внушение на пълно не съзвучни официално кананския модел за добра литература по онова време . Сборникът само 8 приказки : ,, Червената шапчица’’ , ,,Синята брада’’ , ,,Магарешката кожа’’ , ,,Котаракът в чизми’’ , ,,Пепеляшка и феите’’ , ,,Малечко палечко’’ и други . Едва 10 години по – късно , чак при второто издание на корицата с отпечатано истинското или на автора й . В приказките Перо се придържа стриктно към покорния сюжет така както те се разказват сред простолюдието , заедно с това  обаче се чувства и авторската намеса : Езикът е по съвременни и всяка приказка завършва с поука в стихотворна форма , която обобщава основната форма за просвещението . Перо особено държи на дидактическия извод , още в предговора на книгата си той дебело подчертава, че приказките не са само забавление , че главното в тях е какви морални добродетели утвърждават . Така например  Червената шапчица внушава че малкото момиче е проявило неблагоразумие и твърде скъпо да плати за това ; Съпругата на Синята брада от едно илинната приказка става жертва на прекомерното си любопитство и това и причинява загуба .

         Често сърдечната наивност се съчетава с светска , а налагания език с грубовато остроумие , забелязва се обаче , че здравият практици за трезвият ум , ловкостта и находчивостта на бедняка винаги заема връх над аристократите на който писателят се присмива . Помощта на ловкият хитрец в Котаракът в чизми един беден селски момък се жени за царска дъщеря , смелият Малечко палечко побеждава със съобразителност , търпеливостта и трудоповива   Пепеляшка се жени за принц . Явно за Перо водещо качество е не потеклото и не богатството , търпението , честното трудолюбие са много по ценени и възнаграждавайки добродетели . Освен това във текстовете му се прокрадват доста сцени на реалистично описание на тогавашния живот .Котаракът в чизми заплашва жътварите , че ако не кажат че живите са на Маркиз Дьо Караба ще бъдат смлени на кайма .