Демографска характеристика - Ямбол

  •  

    Географско положение, граници и големина

     

     

    Град Ямбол е разположен на двата бряга на река Тунджа на мястото, където тя протича през просторно плодородно поле в източната част на горнотракийската низина. На север достига полето достига до Зайчи връх в Сърнена гора, а на югоизток до Бакъджиците. Административно спада към Ямболска област, като отстои на 28 км от Сливен, на 38 км от Елхово, на 106 км от Бургас. Разположен е върху територия от 91 кв.км.

     

     

    Етапи в историческото развитие

     

    Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от т.н. Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол.

     

    Многовековното селище е възникнало на важен кръстопът, като голямо тракийско селище с името Кабиле, което става важна крепост в държавата на Филип Македонски и процъфтява през римско време до нашествието на готите, които го разрушили през 378 година. В града били сечени монети, развивали са се занаяти от търговия.

     

     

    На 14 км. Южно от града личат останките от граничния с Византия голям окоп Еркесията.

     

    Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.

    От периода на османското робство в града са запазени два великолепни архитектурни паметника от ХV в.: Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия.

    Безистенът

     

    През време на турското владичество около т.нар. Хисърлък се заселват много турци, за което пише и Хаджи Калфа. В началото на миналия век населението е смесено. Българите служели като войнигани. След руско-турската война през 1829г. много българи от града и околността масово се изселват в Русия.

     

    Още през 1875г. Ямбол е свързан с жп линия през Нова Загора със Златидол и Маричината низина, като през 1890г. линията е продължена до Бургас. Тя се отразява положително върху стопанското развитие на града, за износа на много продукти през растящото бургаско пристанище.

     

    Добре запазени са и църквите "Свети Георги" и "Света Троица", които са пазели българските традиции по време на петвековното турско робство. Ямбол бил освободен през януари 1878 г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол, бил построен и осветен храмът "Свети Александър Невски" - първият паметник на българо-руската дружба в България.

     

    Населението на ориенталския град въртял оживена търговия със зърнени храни, кожи, вълна, пашкули, сирене и др., които били изпращани към Одрин и Цариград. През града минавал „Соленият път” от Анхиало към Пловдив. Бил е център на кааза в Сливенския саджак.

     

    Подобно на Сливен, Ямбол е дал много войводи и хайдути, взели участие в освободителните борби. Такива са войводите Индже, Даглъ Стоян, Георги Гарабчи, Будак Стоян.

     

     

    В първата половина на ХХ век Ямбол бил известен с лековитата си минерална вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и пр.

     

    Ямбол има запазено място в националната и световната история както поради факта, че е град с над 17 века история, но и защото градът е родно място на интелектуалци от най-висока класа. С ямболски корен е Джон Атанасов - изобретателят на чудото на нашия век - компютъра; тук са родени - първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев; световноизвестните художници Жорж Папазов и Джон Попов; последният български енциклопедист Кирил Кръстев; Стилияна Параскевова, извезала първообраза на българското национално знаме и пр.

     

     

    Етимология на името

     

    Oт XI-XIV в. се споменава като български град с различни имена - Диосполис, Дианополис, Ямполис, Дъблин, Дъблино, Дубулино, имена, които проф. Велизар Велков свързва с римския император Диоклитиян, а според други тълкувания от изграденото тук светилище на бог Зевс - Диосполис. Византийски автори го споменават като Димполис, Диамполис, Хиамполис.Арабския пътешественик Идризи презXIIвек го споменава с имената Динболи и Дианбули. В надпис от 1357 г. от времето на цар Иван Александър се споменава с името Дъбилин.

    За девиз на града е приета сентенцията: „Идва от древното, отива към бъдното”.

     

     

    Демографска характеристика

     

    Брой на населението

     

    Показател (бр.)

    1998 г.

    1999 г.

    2000 г.

    2001 г.

    2002 г.

    2003 г.

    2004 г.

    Население

    88 193

    87 771

    88 011

    82 300

    81 462

    80 315

    79 665

    В т.ч. мъже

    43 299

    43 042

    43 089

    40 156

    39 836

    39 196

    38 800

    В т.ч. жени

    44 894

    44 729

    44 922

    42 144

    41 626

    41 119

    40 865