Данъчен контрол

  •  

    Органи на данъчния контрол

     

    Основни структурни звена, упражняващи данъчен контрол са: Главна дирекция на НАП, Териториалните дирекции на НАП, данъчни служби, данъчни бюра и Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.

    Органите на данъчния контрол са: Началниците на Глвна дирекция и Териториални дирекции на НАП, ръководители на направления и данъчни инспектори

    Правата на данъчните контролни органи са:

    1. Свободен достъп до обектите, които предстои да бъдат проверени.

    2. Да изискват документи, сведения и справки от подконтролните обекти и лица.

    3. Да изискват да се декларират банковите им сметки.

    4. Да проверяват отчетността на подконтролните обекти.

    5. Да проверяват паричните средства, материалните ценности и ценните книжа.

    6. Да запечатват каси, складове, магазини и други.

    7. Да извършват насрещни проверки.

    8. Да вземат писмени обяснения от проверяваните лица.

    9. Да назначават вещи лица.

    10. Да налагат запор и възбрана по законния ред при обезпечаване на държавните вземания.

    Тези органи са длъжни:

    1. Да се легитимират при изпълнение на служебните си отношения.

    2. Да пазят в тайна всичко онова, което им е станало известно при изпълнението на служебните им отношения.

    3. Да не сключват трудови и граждански договори за допълнителна работа, освен като научни сътрудници и преподаватели.

    Контролната дейност се осъществява от всички служители на НАП. Предоставените права им осигуряват възможност да контролират цялостната дейност на физическите и юридическите лица във връзка с формирането, начисляването и внасянето на данъчните задължения. Всичко това те трябва да извършват добросъвестно, при висок професионализъм, принципност и обективност на задълженията си.

     

     

    Подготовка на ревизията

    С предварителната подготовка се слага началото на ревизионната дейност. Тя започва веднага след назначаването на ревизията. Това е връзката между управленските действия, предхождащи ревизията и самия ревизионен процес. От нейното правилно протичане и насищане със съдържание зависи по-нататъшният ход на ревизията, нейната насоченост и обхват. Колкото по-добре се подготви дадена ревизия, толкова по-целенасочени и всеобхватни ще са бъдещите контролни действия. Следователно предварителната подготовка е съвкупност от процедури, насочени към програмиране и организиране изпълнението на целите и задачите на ревизията.

     

    Възлагане на данъчна ревизия

    Данъчната ревизия eопределяне на всички или отделни видове данъци, за всички или определени данъчни периоди, както и установяване на законосъобразносттана действията на задълженото лице, на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол. Ревизиите могат да бъдат:

    - пълни, когато се определят всички данъчни задължения;

    -частични, когато се определят отделни данъчни задължения;

    Също така ревизиите могат да обхванат всички данъчни неревизирани периоди или част от тях.

    Ревизионното производство се образува с издаването назаповедта за възлагане на ревизията.

    Инициативата за възлагане на ревизията може да бъде на органите на НАП или по искане на задълженото лице. Ревизията може да се възлага от:

    а) органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;

    б) изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

    Със заповедта за възлагане се определят:

    1. данните за ревизираното лице;

    2. ревизиращите органи по приходите;

    3. срокът за извършване на ревизията;

    4. ревизираният период;

    5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителниосигурителни вноски

    6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.

    Заповедта се връчва на ревизираното лице и може да бъде изменяна от органа, възложилревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице.

    Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделноот ревизионния акт.