Даниел Дефо – „Робинзон Крузо” себедоказването на човека в романа

  • ДАНИЕЛ ДЕФО – „РОБИНЗОН КРУЗО” СЕБЕДОКАЗВАНЕТО НА ЧОВЕКА В РОМАНА

    Книгата на Даниел Дефо „Робинзон Крузо” представя в нова светлина човешките възможности,олицетворява силата на духа и преодоляването на трудностите чрез упоритост и издръжливост.

    В романа си Даниел Дефо прокарва идеята за личностната устойчивост на човека,поставен в условията на естествена и първична природа,изправен пред задачата сам да се справи с обстоятелствата  и бедите,в които изпада,за да може да оцелее.Големият просвещенец търси ролята на разума и на знанието в това оцеляване,проследява творческата активност на съзнателната човешка личност и нейната цивилизационна дейност,в резултат на която човек опознава и възпитава самия себе си.

    В първа глава на романа чрез автобиографичен разказ в първо лице,единствено число-средство за постигане на по-силно внушение на повествованието ,пред  читателя  е представен образът на герой,непритежаващ  в особено голяма степен качествата на личност от просвещенческата епоха.Попаднал на необитаем остров,далеч от цивилизацията и обречен на самота,корабокрушенецът е изправен пред  дилемата дали да се примири ,или да се бори.Примирението означава да живее,доколкото му стигнат припасите,и да разчита единствено на Божията милост да бъде спасен.Другата алтернатива пред него е да се бори с несгодите и природата,с неочакваните изпитания,пред които го поставя съдбата на острова.Робинзон Крузо открива творческите,съзидателните сили в себе си и дори изживява нравствено пречистване.Много по-късно,когато се завръща в родината си,той е вече нов  човек.

    Жаден  за приключения,екзотика и силни усещания,героят предпочита сам да стигне до заключението какъв трябва да бъде и как трябва да протече животът му.Това е естественият порив на младостта за трупане на познание и опит с поемане на изпитания и рискове,които могат да се изпречат пред него.

    Трудностите на необитаемия остров са свързани с физическото оцеляване.Поведението на Робинзон Крузо утвърждава идеята,че в екстремни ситуации човек открива неочаквани сили в себе си.Героят се научава да говори езика на природата,да води диалог с нея.Това е роман едновременно за оцеляването и за възпитанието на чувствата.

    През време на целия си престой на острова героят се сблъсква с препятствия,които изкискват от него силна мобилизация,отговорност и опит.От самото начало ясно се откроява желанието му за борба на пръв поглед с безизходната ситуация.След  като прави списък на положителните и отрицателните неща вследствие на корабокрушението,морякът осъзнава колко благосклонна към него е била съдбата,оставяйки жив единствено него от целия екипаж:”Само аз бях откъснат от екипажа,за да избегна смъртта.”

    Робинзон започва да се адаптира към условията и се опитва да намери начин да оцелее.Без да разполага с опит и подходящи инструменти,той съумява да използва природните дадености и по този начин малко по малко подобрява начина си на живот.Героят успява да си направи мебели да прегради „пещерата си”,да опознае климата.Стъпка по стъпка той се приспособява и става „господар” в един самотен свят.Добил вече самочувствие и вяра в собствените си сили,Робинзон продължава да доразвива и оскъдните си умения в областта на земеделието,животновъдството и грънчарството.

    Съвсем случайно хвърлил семената от храна на птици в една нива близо до убежището си,корабокрушенецът открива,че може да се възползва от тях,след като благодарение на дъждовете те израстват в класове на обикновен ечемик.При вида на тези „спасителни стръкчета” героят изпитва истинско щастие и благодарност.Това го подтиква в последствие да си приготвя собственоръчно хляб ,за да се изхранва.Нужни са дълги занимания и упорит труд,за да се справи със собствената си неопитност и незнание.

    С течение на времето Робинзон Крузо започва да си изработва дрехи от кожите на убитите животни,построява си лодка,с която прави пътешествия в желанието си да опознае острова.Не след  дълго успява да си направи глинени съдове,като влага много сила и търпение.Чрез ежедневния си труд,Робинзон калява духа и уменията си.От един незрял и неопитен мъж,той се превръща в силен и духовно извисен човек,благодарение на обстоятелствата,на собствената си издръжливост  и на своя несломим дух.Животът на острова става по-раздвижен и интересен.С честите си обиколки героят открива нови,потребни за него неща,доразвивайки практичността си.

    Вече по-често корабокрушенецът се замисля за живота си,за грешките и представите си.Главна роля за осъзнаване абсурдността на живота му преди корабокрушението има Библията,която той  отваря в един критичен момент в началото на престоя си.Това е книгата,която помага на Робинзон да намери верния път,да се избави от лошите мисли и да погледне оптимистично на заобикалящия го свят.Авторът отрежда  значимо място на свещената книга в своето произведение.Чрез Библията Робинзон осъществява силна връзка с Бога.Тя му вдъхва надежда за живот.След проливните дъждове,когато героят се разболява,той отваря свещената книга и попада на думи,които го изненадват със сходството в неговата ситуация:”Призови ме в скръбта си,аз ще ти помогна и ти ще ме благословиш.”С разлистването на свещените страници героят намира в тях силна подкрепа и утеха,зарежда се с надежда: „Макар че животът ми не беше лек,духът ми започва да укрепва.Четенето на Светото писание ми донесе успокоение.”

    В последствие Робинзон Крузо открива недостатъците на човешката цивилизация,която в по-голямата си част се състои от алчни,повърхностни и слаби хора.Разкривайки красотата,необятността и богатството на природата,корабокрушенецът я сравнява с ежедневието на обикновения човек и разбира заблудата,в която е живял.Героят,пречистил се напълно,се извисява духовно и нравствено.Живеейки сам,той преоткрива истинската си същност,надраства себе си и досегашните си представи,нрави и амбиции.Далеч от суетния свят,той осмисля живота си.

    На острова Робинзон Крузо се самовъзпитава.Този мотив за възпитанието е представен под формата на пътешествие.Късчето земя променя живота му към по-добро,защото там Робинзон успява да осмисли цялото си съществуване,да осъзнае грешките си: „…макар че на острова разполагах със свобода,все пак за мен той си беше затвор,и то в най-лошия смисъл на света.Сега обаче се научих да го възприемам в съвсем друг смисъл.”След всичките години,през които героят се установява,обогатява ежедневието си,напълно сам се изхранва и се научава да е подготвен за всякакви трудности,той се сблъсква с още едно неочаквано събитие-срещата с туземеца Петкан.Робинзон го спасява от ръцете на безмилостни канибали и го взема при себе си.При срещата им дивакът не говори на разбираем  език,но с времето Робинзон се превръща в негов учител,покровител и приятел.И ако в началото Петкан му няма доверие,то в последствие той разбира,че има пред себе си истински човек-искрен и добър.Робинзон се превръща за Петкан в господар и учител.Корабокрушенецът го научава на всичко,което знае и може  : „ Бях възхитен от него.Направих всичко възможно,за да го науча на всичко,което знаех…той беше толкова весел и доволен…,че с особено удоволствие разговарях с него.”Между дивака и господаря се установява приятелство, скрепено от искреност,доверие и духовност.Останал сам поради непокорството и неразумието си,преосмислил своя живот,достигнал до истината за силата,която дават на човека достиженията и прогреса,героят ги предава на своя ученик,за да стане той по-добър и по-силен.

    През всичките 27 години на острова,Робинзон Крузо доказва на себе си как човек,разчитащ на собствените си сили,упоритост,воля за живот и трудолюбие,може да оцелее сам сред природата,осланящ се на вярата и надеждата,на дълбокия смисъл на живота.

    Романът на Даниел Дефо „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо” е представителна творба за английското  просвещение.В образа на корабокрушенеца са закодирани силата и оптимизмът на човека.С това тази велика творба надхвърля границите на националната култура и конкретната епоха и се превръща в неизменен спътник на човечеството.

    Романът утвърждава вечни човешки стойности.Робинзон Крузо проявява ценни човешки качества:мъжество,оптимизъм,практичен ум,изобретателност.Съдбата му може да бъде видяна и в символичен план:при каквито и да е обстоятелства да бъде поставен човек,той трябва да открие в себе си силите,които ще му помогнат да оцелее,но е необходимо да запази човешкото в себе си. Д.Л.