Дамаскинарска литература

  •  

    4 Дамаскинарска литература и книжнина

    През цялато Средновековие у нас се създават или преввждат в готов вид сборници. Те са предназначени за извънцърковно четене. Два енциклопедически сборника са свързнаи с името на цар Симеон. Енциклопедически характер имат Иван- Александров сборник от 1348 г. и сборниците на Владислав Граматик. През първата половина на 15 век румънският книжовник Гавриил Урик създава няколко енциклопедически сборника, следвайки българските традиции и въз основа на български преводни и оригинални творби. Дриновския сборник съдържа Бориловия синодик, слова от Дамаскин Студит, мъдри речи от девни философи, творби с географски характер.

    През 10- 14 в се създават и друг вид четивни сборници, предназначени за по- широка публика , обхващащи леко разбираеми , предимно повествователни творби. Наричат се “ народни сборници” или “ сборници с типичен апокрифно- повествователен състав” . Такъв е Драголов сборник от 13 в , който съдържа предимно апокрифи . Като енциклопедически сборници те принадлежат  към смесените сборници, тъй като е различно авторствотона включените в тях творби и показват разнообразие в жанрово отношение. Те обаче се ограничават в рамките на повествователната л-ра , а не обединяват творби от различни области  на л-рата. Народните смесени имат преди всичко занимателно- поучителна функция и са достъпни за широк кръг читатели. Като енциклопедическите този тип сборници са неустойчиви по съдържание – при всеки препис може да се добави творба  или да се съкрати , да се разменят местата на творбите ; всеки съставител подбира произведенията по свой вкус или според аудиторията си. Затова в българската книжнина трудно могат да се намерят два напълно еднакви сборника- повечето са уникални.През вековете на османското владичество се създават в голямо количество смесени народни сборници е апокрифно- повествователен състав. През 16 век те получават широко разпространение и започват да изместват енциклопедическите. Повечето са анонимни. Такива сбирници са: Тиквешки сборник от края на 15 век; Аджарски сборник от 17 век. В тяхс е съдържат освен отдавна известни апокрифи като Откровение Варухово, Детство Исусово и др. още група апокрифни разкази , които до 13 век не са известни. Това е една нова редакция на цикъл апокрифи за Аврам: Слово за св, Троица, Смъртта на Аврам, Житие на праведния Йосиф.

    Ново звено във веригата на традицията на сборниците са дамаскините. Първите дамаскини се появяват в началото на 16 век, като цялостни преводи на сборника  “Съкровище” от Дамаскин Студит.  В приблизително едно и също време са направени два превода- единият в Прилеп от Григоийй, другият някъде вЗападна България, вероятно в Рилския манастир. И двата превода са пълни, но и двата не съдържат заглавието на простосборника “Съкровище”,  а само името на автора Дамаскин Студит. Този факт и традицията да се назовават еднотипните сборници с името на автора дава основание преписите на тези преводи да започнат да се наричат “дамаскини”. От двата превода са известни по няколко преписа. Те винаги са пълни. Така първите дамаскинис е явяват еднородни сборници, свързани с едно авторско име и с един негов  сборник.

    Дамаскин Студит създава своя сборник в служба на църковната практика. Той съдържа 36 слова- жития на светци и празнични проповеди, свързани е църковния календар.

    Дамаскин Студит е оставил множество съчинения , всички написани на традиционен литературен език, който през 16 век  е вече трудноразбираем за народа. Със сборника си “Съкровище” той се отколнява от традицията в езиково отношение и слага начало на една нова традиция-  да се пише на новогръцки език.  Дамаскин снабдява сборника си с едно предисловие, в което мотивира решението си да пише понятно, за множетвото.

    Словата, написани на трудноразбираем за народа език, са акто заключена градина и като запечатан кладенец- ценностите, които съдържат , са недостижими за читателя и слушателя. Самите творби на Дамаскин Студит  в “ Съкровише” са обработки или преводи на “общ език” на по – стари творби. Не им липсва присъщата за съответните жанрове риторичност , чвни са следитена византийската образованост. Те са написани талантливо, притежават черти, които привличат и задържат внимание – съдържат редица научни познания за света , поетически описания, живи диалози. Някои творбис е отличават със забележителен драматизъм и внушителна картинност, които завладяват въобрзжението. До известан степен те имат връзка с апокрифни съчинения. В “Житие на Евстатий и чеда” има изключителни събития и серия разкази чудеса. Сборникът “ Съкровище” е един от най- разпространените в Гърция.  През 16- 18 в претърпява множество издания.През 17 в дамаскините преживяват еволюция. Правят се нови частични преводи на “ Съкровище” , на новобългарски език от рилския превод, осъществен на по- архаичен език. Дамаскиновите слова се съчетават с други творби , заети от по-  стари български сборници, преведени ор съвременни гръцки сборници или заети от руски печатни книги. Същинските дамскини постепенно изчезват. Новосъздадените сборници са вече от друг тип- смесени.В сравнение със “ Съкровище” те като цяло променят своите функции. Тук творбите са предназначени за четене извън църква. Така сборникът дамаскин се превръща в четивен. Той се разпространява в градове , села , манстири, чете се  от различни по социален състав читатели и изпълнява занимателни, познавателни и възпитателни функции като извънцърковно четиво. В дамаскинските сборници се установяват няколко звена- Дамаскинови творби; група апокрифи, група поучения. Дамаскиновите слова заемат почетно място.

    Относително устойчиво звено от апокрифи в тези дамаскини се движи в групата на десетина апокрифа , които се повтарят в различен брой и в различна комбинация в различните сборници. Най- често срещаните от тях са- Видение на апостол Павел, Ходене на Богородица по мъките, Успение на апостол Йоан, Деяние на апостол тома, Деяние на апостол Филип. Най- разпространените поучения в дамаскините  от 17 в  са: Поучения против пиянство, Речи, избрани от древни философи и др. Дамаскините от 17 в под влияние на говоримия език и поради въздействието на Дамаскин Студит и на други гръцки писатели  от демократичното течение са написани на новобългарски език.

    През 18 в сборниците стават още по- разнообразни и пъстри по съдържание. В тях словата на Дамаскин Студит започват да намаляват. Появяват се “дамаскини”, които съдържат едно- две Дамаскинови слова или не съдържат такива. Всички те спазват нравоучителната тендеция  на дамаскинската книжнина от 17 в и са написани на още по- достъпен онароднен език.Във връзка с нахлуването на нова струя преводни новогръцки творби в бг среда възникват сборници с нов типичен състав.  Това са преди всичко сборниците на Йосиф Брадати и неговите последователи , в които се явяват две нови устойчиви звена – покрай Дамаскиновите творби и поученията. Във всички сборници от 18 век поради навлизането на народния език ясно са отразени българските диалекти. Всеки преводач, а понякога и преписвач започва да пише така, както говори. Затова голяма част от дамаскините , писани в разллични райони на Б-я , отразяват различни говори.  В сборниците на Йосиф Брадати е налице западнобългарски говор. През 17 и 18 в не може да се говори за единен книжовен ез, често една и съща дума в различните дамаскини има различна форма. Заедно с говоримия бг език в дамаскините навлизат и множество чужди думи , които са се настанили в говора на бг по онова време и представляват част от него. В сборниците от 16 в турски думи почти липсват , в дамаскините от от 17 в те вече правят впечатление , а през 18 в земета свое мвсто в книжнината. В различните видове смесени народни сборници от 17- 18 в връзката с оргиналната бг л-ра е почти прекъсната.  В многобройните сборници рядко се срещат произведения на старобългарската л-ра от 9- 14 в. Изключение правят малък брой творби , които се откриват в ограничен борй преписи. От сборниците почти изчезват полемическите творби , богословските, историческите и географските съчинения. Тези особености на народните сборници могат да се обяснят по следния начин: промяна на облика на писателя- сборниците са писани от слабообразовани хора, чиято главна цел е да поучат народа; промяна на облика на читателя-  неговото образование е по- ниско той  не може да проумее стила на блестящите стилисти, идеите на дълбоките философи; промяна на основните задачи на времето; голяма част от създадените през предходните векове са унищожени , затова приемствеността е затруднена.

    По съдържание дамаскинската книжнина от 17- 18 в остава общо взето религиозна. Религиозен е и миригледът на създателите й , които обикновено са възпитани в манастирските или градските килийни училища , без да имат достъп до л-рата на напредналите страни. От апокрифите най- голяма популярност получават деянията на апостолите. Те са пример за вярност към християнското учение и учителя, дават уроци по устойчивост и доказателства за правотата на вярата. Те са достатъчно занимателно четиво с приключенски елемент . Българските преоводачи се насочват към житията на старохристиянските мъченици , взети от “ Съкровище” на Дамаскин Студит , от сборниците на Агапий Критски и от анонимни сборници- за св. Георги, за св. Димитър, св. Варвара,св. Екатерина. Тези жития имат не само общохристиянско теологическо значение , но и призив за опазване на вярата в условията на чуждото робство. Особено възраждане получава нравоучителната беседа , най- вече ясните и прости беседи на Златоуст и на Теодор Студит , които акцентуват върху християнската нравственост.

    Една новопреведена през робството творба , която има обществено- политическо значение и представлява интерес в литературно отношение  е, “Повест за превземането на Цариград” . В сборниците от 18 в се среща в няколко преписа. Тя е една от малкото светски творби в бг книжнина от онова време. Това произведение не идва ор гръцката, а от руската л-ра. Прекият му извор е печатна книга от 1713 г. В нея повестта представлява обработка на по- ранна версия , известна в руски преписи от 16 в , в която като автор се  издава Нестор Искандер , потурчен русин, свидетел на събитията. В обработката на повестта авторско име не се споменава.