Човекът и Новото време

  •  

    Есе

    На тема:


    Човекът и Новото време

     

     

    Идеята за човекът и Новото време е неразривно свързана с нашето настояще. Всевъзможните въплъщения на човека, променения поглед към света, постигнатия прогрес, останали и до днес, свидетелстват за огромното значение на тази идея, идеята, която е била мечта и се первърнала в реалност. Именно за което тази тема е така интересна и струва отделеното и внимание.

    През периода 15в-16в(Ренесанса) човека претърпява множество промени. Отправна точка на които бил град Флоренция(Италия)-мястото където се е зародила тази епоха. Същите тези промени преди да станат реалност са възникнали в умовете на творци като Данте Алигери, Бокачо, Сервантес, Дъо Монтен, с техните творби те ясно показват настъпилата на първо време културна революция. В началото си Ренесансът бил свързан най-вече с литературата.Ренесанс-както буквално се превежда-възраждане, така и се възродил естетическия идеал за човешкото същество от древността. Гледало се на човешкото тяло по един различен начин, за което свиделства творчеството на не един скулптор и художник. Културата във всеки един аспект претърпява революция. Тя вече не е зависима от църквата. Подобно на нея и други аспекти от човешкия живот се секуларирът. На културата се гледа вече с различен поглед, пионери като Леонардо Да Винчи ,Микеланджело, Джорджо Вазари карат хората да ценят изкуството и да му се възхищават. Зародило се нов худовжествен метод наречен „реализъм” който успявал да пресъздаде човек досущ с неговите черти и който сам по себе си революционен в художественото изкуство. Родила се идеята за художника който е товрчески гений за разлика от средновековието където се смятало че единственият творец е Бог и поради това артистичните постижения на отделните художници нямали особена и оригинална стойност.В тази културна революция имат заслуга и  меценатите понеже без тяхното „спонсорство” едва ли би се стигналодо такова развитие. Триумф на художествения гений била случката в която Карл V-ти посетил ателието на гениалния художник Тициан и се навел да вдигне изтърваната от живописеца четка.. Развитието на мисленето на човека води и до диференцирано мислене относно самия него.Основна идея на Ренесанса бил хуманизмът който показвал стремежа на всеки,който се смята за образован и цивилизован да има познания, да може да се развива свободно-освободен от догмите и опеката на църквата,на база опита, почерпен от античната традиция. На човека вече се гледа като на отделна личност именно това наричаме индивидуализъм .Той поставя ударение върху уникалните качества на всеки отделен човек, неговите таланти и творчески възможности. Хората притежават „най висше достойнство” според флорентинският писател Пико дела Мирандола понеже ние сме сътворени по образ и подобие на господа. Голям хуманист сравнявал добродетелите тогава и през древността бил Леонардо Бруни. Основната разлика между Ренесанса и Средновековието се крие във властващия тип култура. За пример в средновековието действала теоцентричното мислене, според което светът е организиран съобразно божествената воля и разум. Но Ренесанса усоява да наложи антропоцентризма, според който висша ценност на битието е човекът и именно той, а не божественото, се явява като мерило за нещата. Различен е вече и погледът върху жените- те се смятали за равноправни . За човекът нямало невъзможни неща, той станал център на света, това статукво се запазва и до днес, невероятния прогрес постигнат тогава става основна за днешните открития. Науката от своя страна също претърпяла необходимите промени. С имена като Николай Коперник тя дала изключително много на света. Научните теории преобърнали разбиранията на хората. Църквата вече не била във възможност да спира хората желаещи и допринасящи за прогреса на човечеството. Човекът вече се стремял към новото търсел го, живял в настоящето. Човекът седял на пиедестал и около него се въртял светът. Новата култура, творчество направили човека по пълноценен като същество понеже вече бил способен да се усъвършенства, да развива различните си таланти, да се стреми към съвършенство. Съвършенство, което всъщност не съществува, защото колкото и да са били велики пионерите на новото време в техните очи постижения им са били нищо сравнение с техните амбиции. Те успели да допринесът немалко за всестранното развития на човекът като личност,което води до откриването на нови хоризонти в различните аспекти на живота едно от които били откриването на цял един нов свят.Те първа предстояли промени в човешкия свят,но и голяма част от тях били вече факт. Искам да покажа с този цитат-„Културата не само обеснява нашия свят, но го и изгражда”- на Австралийския парламент от 1994г., че говорим за нещо тъй важно и значимо, за нещо което е необходимо, без което човек не би могъл да се нарече такъв. За пръв път, тогава започнала да се пише така наречената безпристрастна история която за разлика от предходната не се пишела от победителите и фактите не се манипулирали, което е истинско богатство от гледна точка на нас самите, защото сме способни да научим точно какво е станало с истинските причини и последствия. Човека в ренесансовата епоха бива променен интелектуално и емоционално. Именно тази епоха може да се определи в творчески план като един нов ден, който следвал дългата нощ на „тъмните векове”.

    Редица причини са отговорни за откритията и завоеванията на човека в новото време-можем елементарно да ги обобщим като икономически , религиозни и социални. Промените описани в горните редове променят необратимо човека и той започва да мисли като авантюрист започва да си задава въпроси чийто отговор можел да намери по един-единствен начин, който ще стане ясен в долу написаните редове. Времената не били леки, а най-голямата беда сполетяла европа през 14-15 век когато О(о)сманската империя нахлула на Балканския полуостров и продалжила да завзема територии докато накрая не била спряна във Виена. Търговски пътища изчезнали, а на човека било необходимо да се търгува и той желаел нови таквива. Последствията от това събитие  била една от многобройните причини човек да предприеме авантютури с различни цели които щели да го доведат до цял нов Континент. Настъпилите демографски промени-явната гъстота на хората обитаващи обща територия също си казала думата. Появили много безимотни дребни благородници и обезземлени селяни, които трябвало да бъдат насочени към безбрежните простори в търсене на приказните богатства на Изтока. Същите тези дребни благородници били склонни към авантюризмът понеже нямало какво да ги задържа в тогавашния свят-те се наричали хидалго. От гледна точка на църквата, която искала да разпространява християнството на нови земи, дълг и призвание на тогавашните крале. Допълнителни предпоставки се криели в развитието на мореплаването, за по мащабните географски знания. Подобрили се инструменти необходими за корабоплаването, технологията била взаимствана от Араби и Евреи което отсвоемо взаимства за една само по себе си макар и малка по мащаб технологична революция. Информацията получена от съседните народи била също от полза. Появил се нов тип кораб наречен каравела който улеснявал мореплаването. Но едно нещо винаги е в състояние да спре желаната идея и то е липсаната на средства(пари), ала в такива моменти мецанатите играели важна роля. Имаме налице всички причини ,за последвалите експедиции, както се убедихме те съвсем не са малко и могат най лесно да се определят като комплексни. Първата експедиция става факт на 12 Октомври 1492, с чието започване се слага начало на Великите географски открития. Важно име свързано с тово пътешествие бил Христофор Колум който бил убеден, че Азия може да бъде достигната, ако се плава достатъчно дълго в западна посока,той смело се впуснал в просторите на Атлантическия океан. С един от екипажите си той успява да достигне един от карабските острови неподозирайки за това той смятал че е открил един от китайските острови, първото географско отркритие било факт. С втората си експедиция Колумб, осъществил идеята си която била да създаде колония-база за бъдещо изследване на тези територии и за търсене на път към Индия и Китай. Последвалите слет него открития на Ернан Кортес, Америко Веспучи, Фернандо Магелан водят до редица завоевания във новите територии. Логично е да отбележим, че успехи в тези завоевания имат страните който имали излаз на океан или на добър път към новооткрития свят. Първи в това отношение били испанци и португалци. Водени от желанието за намиране на злато испанските конкистадори пронивали все по-дълбоко в неизследваните части на новият колосален континент. И както се казва „Който търси намира” те успяват да намерят огромно количество злато, немалка част откоето била изпратена за фрегати към Испания. За разлика от Испанци и Португалци другите народи като Холандци, Англичани, Французи достигнали новите земи грубо казано слет около поколение. Испанските завоевания били в изключително големи мащаби. Имало около 200 техни града, колонистите наброявали 160 хиляди души и владеели над 5 милиона от завареното население-индианци. Испанците владеели населението благодарение на барута който отсвоему бил познат от нападналите ги османци, които успели да им го представят по внушителен начин. С новите територии били пренесени редица  селскостопански култури. Цветни метали били ескортирани. Няколко пъти годишно от новия свят към Испания тръгвали флотили натоварени със скъпоценен товар чието предназначение било да пълни бездънните хазни на Испанските владетели. От гореспоменатите факти логично се стигнало до увеличение на цветните метали в Европа-което отсвоемо довело до тяхното обезценяване. Именно това обезценяване довело до драстичен скок в цените на всички стоки и продукти. Тази редица от събития можем да сложим под името революция на цените, която посвоему довела до съвкупност от промени. Както се убеждаване досега причината в големите събития никога не е една а множество свързани една със друга. Промените в съсловията не се забавили и примери за това са са рицарското съсловие което обеднявало и западало, докато едрите собственици изнасящи реколта забогатели. Процъфтявало съсловието на банкерите които се сдобивали с власт и могъщество. Те съумявали да управляват кралските и папските финанси и по този начин натрупали огромни състояния от презморската търговия. Следствие от Великите географски открития животът на човека бил за пореден път променен. Променен към по добро.