Човек е свободен, само когато е сам

  •                      Човек е свободен, само когато е сам

                                                 (Есе)

     

    Понеделник е, всички стават рано сутринта, забързани за работа, увлечени от силата на ежедневието. Но аз не бързам, оставам вкъщи, сама, а всичко около мен е спокойно. Оглеждам се – в познатата стара стая съм – с прозореца, леглото един рафт с книги и една цигулка.

      През прозореца влиза шумът от улицата, затварям го и всичко става необикновено тихо. Обръщам се и погледът ми пада върху цигулката. Сега тя изглежда по-различно от друг път, сякаш ме тегли с необикновена сила, казва ми: ”Ела, тряабва да ти покажа нещо, ела, вземи ме!”.

      Тя вече е в ръцете ми, лъкът докосва нежните й струни и от нея струи поток от звуци, сякаш е магия. Чувствам, че се издигам и летя – мислите, грижите, забързаното ежедневие, хората и целия свят са някъде далеч от мен. Сърцето ми бие все по-силно, защото цигулката ми дава необикновена енергия.

       Когато спрях, бяха минали часове, по тялото ми минаваха странни тръпки, усещах как кръвта тече във вените ми. Чувствах се свободна, чувствах се различна, отдалечена от другите и техните идеали, може би сама в света, но свободна. Душата ми беше щастлива. Тя пееше песента на цигулката, пееше и танцуваше. Бях променена.

       Отново се оглеждам, а около мен всичко си е същото и същевременно различно, променено. Цигулката ми показа своята магия- магията на свободата. За мен тя стана врата към свободата, а ключът за тази свобода се крие в самотата.

       Аз бях сама, отделена от целия свят, от всичко нормално за другите хора. За няколко часа в самотата, аз се чувствах истински щастлива и съвършено свободна.

       За много хора свободата се отъждествява със законите, реда, спокойствието. За мен тя се крие в онзи ден, когато бях вкъщи с цигулката в ръка, освободена от догмите и идеалите на обществото, от пътя на ежедневието. В този ден на самота, аз бях свободна.