Човек е искрен не по желание,а по природа

  • Човек е искрен не по желание,а по природа.

    (есе)

     

     

    Всички хора се раждат с определени качества.Някои са красиви,други не толкова ,някои се раждат с някакви заложби,други се развиват в някаква насока,в която смятат,че биха успели,защото не са открили в себе си заложби и дарби,които да развиват.Едни се раждат с нюх за нещо,който постепенно се развива,други-без.Общото между всички обаче е искреността.

                   Всеки човек е искрен.Дори това да не е постоянно,понякога да не казва истината,да не е искрен с околните ,той просто показва вроденото му качество пред някой друг.Човек е така устроен ,че когато го попитат нещо първата му мисъл е истината.

                   Хората не избират сами да са искрени.Те биват подтикнати да са честни и откровени с по-голяма част от околните като всичко това става на подсъзнателно ниво.

                   Човекът се различава от животните по няколко милиметра мозъчна кора.Във всеки един е заложено чувството на доверие ,особено при малките деца.Малките деца не могат да лъжат или поне да спестяват истината.Те са винаги открити,доверчиви и добронамерени.Това е ясен знак ,че човек се ражда искрен,честен,и с още много добродетели.В противен случай не би могло едно крехко и невинно дете,неопознало живота ,да е винаги искрено.

    Човек израства ,развива се и се променя.Тогава се оформят и други човешки черти лъжа,подлост,лицемерие и други.Често това ,че зрелите хора понякога ,а някои дори системно ,не са искрени с околните навежда на мисълта ,че искреността е продукт на собствения избор и собствено желание.

                  Вече развил се и съзнателно действащ човек се стреми към определени цели.За всички е обща поне една – нуждата от доверие.Всеки се стреми да заслужи или оправдае нечие доверие.Всички хора търсят себе си в околните – веселият човек търси весела компания ,сериозният – сериозна и т.н. за всички разновидности и проявления  на човешкия характер.

                 Така става ясно ,че всеки един търси себе си,търси неосъзнато в него ,в околните.

                 Но човек търси доверие ,търси искреност и честност в околните.Дори това да е несъзнателно.Това е вторият ясен признак за това ,че искреността е вродена ,природно заложена като качество на човека.

                 Тръгвайки от детето – неосъзнало се като същност , и достигайки до зрелия човек – можещ да контролира себе си ,ясно личи по време на целия преход едно нещо – искреността ,като несъзнателно давана и като несъзнателно търсена,но неразделна част от природата на човека.