Чешки барок

  • 12. Барок. Дефиниции, мнения, детерминанти. Автори на католическия и евангелическия барок. Жанрова система.

     

     

    ЕСТЕТИКА НА БАРОКА, СПЕЦИФИКА НА СЛАВЯНСКИЯ БАРОК – от материалите по славянски литератури!!!!

     

    ЧЕШКИ БАРОК

     

    ЛИТЕРАТУРНО РАЗВИТИЕ ПРИ БАРОКА. ЕВАНГЕЛИЧЕСКИ БАРОК, КАТОЛИЧЕСКИ БАРОК

     

    ПОЛИТИКО-ИСТОРИЧЕСКА СИТУАЦИЯ

     

    1620 е годината на пречупването на съпротивата на чешката аристокрация и градовете срещу Хабсбургите вследствие на съдбоносната битка на Била Хора. Последиците засягат всички области от живота на чешкото общество. През юни 1621 г. на Староместкия площад са екзекутирани водачите на въстанието на съсловията – десет аристократи и рицари и 17 граждани. Други са прогонени с бичове от Прага. Следва продължителен период на невероятен политически, народностен и културан гнет. "Правото и справедливостта спяха и мълчаха", пише един съвременен хроникьор, а братът на екзекутирания книжовник Крищоф Харант от Полжице пише: "… в Чешкото кралство мъката и мизерията човешка ставаше все повече и повече".

    Некатолиците от средите на аристокрацията и мещанството са принудени да емигрират, защото не искат да приемат единствено признаваната католическа вяра. Съдбата на емигрантите, почти всички високообразовани интелектуалци, а високо трагична – огромните усилия, които полагат за поддържане на чешки литературен живот в емиграция, са почти винаги напразни, защото остават неразбрани. Емигрантите се насочват преди всичко към немските земи, Словакия и Полша. В полския град Лешно е най-голямата енклава чешки емигранти.. На крепостните обаче не е било разрешено да се изселват, тъй като са били важна работна ръка. На йезуитския орден е поверено управлението на училищата и на цялата култура.

     

     

    Политическите последици от поражението на въстанието на съсловията на Била хора засягат непосредствено литературния развой. Конфискуването на имуществото на привържениците на антихабсбургската опозиция и рекатолизацията, която има за резултат принудителното изселване на евангелическата (протестантската) шляхта и евангелическите граждански съсловия насилствено разделят чешката литература на две части. Чешката следбелохорска литература има два клона: 1) домашна, католическа, и 2) емигрантска, евангелическа. През 1670 г. в Амстердам умира Ян Амос Коменски, най-голямата личност на чешката литературна емиграция, а в следващите десетилетия писаната на чешки емигрантска литература се удържа само благодарение на чисто практическите религиозни нуждина малките евангелически комуни, живеещи в твърде трудни за създаване на истинска култура условия. Приблизително по същото време или малко по-рано, от средата на ХVІІ век, започва разцвет на литературата у дома. Вследствие на емиграцията намалява силно броят на образованата чешкоговоряща аудитория, поради което се стеснява осезателно полето на писаната на чешки литература. Мещанството е подложено на активна германизация. Все повече се налага латинската книжнина.

    Според една разпространена периодизация предел в литературното развитие са 60-те години на ХVІІ век. В първата фаза отзвучава хуситската литературна традиция в творбите на емигрантите, а в чешка среда се поддържа по-скоро хуманистичната традиция с грижата за формално съвършенство на словесните изяви и с обръщането към сметски теми и широка читателска публика. Във втората фаза се прекъсва традицията с предбелохорската култура преди всичко в официалната литература и се забелязва тенденция да се създаде нова традиция, отговаряща на интересите на владетелите-чужденци. Ролади идеологическата принуда обаче този клон не дава качествена литературна продукция и фолклорното и полуфолклорното творчество заема значителна част от литературния живот.

     

    Първите признаци на бароков стил се появяват в чешката литература още преди Била хора, най-вече в ранните произведения на Коменски. Някои учени предполагат, че ако не се е случил следбелохорският политически развой, в Чехия, както и при други народи от Западна Европа, е щяла да се развие съвсем естествено барокова писменост, която по религиозен признак щеше да е разделена на евангелическа и католическа, но като литературно явление или литературна епоха щеше да е резултат от общественото развитие и да се отличава с единство и общи черти. Но реалността на чешката литературна история от ХVІІ век е друга: литературна дейност на евангелическата емиграция, чиито творчески сили отслабват след първия половин век, и домашна католическа литература, която и във времето на най-големия си разцвет има типични черти на недоразвитост, особено в сравнение със съседната немска литература и с бароковата литература в други европейски страни. В бароковата поезия преобладаватканционалите, тоест сборници духовни песни, предназначени преди всичко за пеене в църква,в прозата – постилите (постила), тоест сборници проповеди, а в драматургията – латинските училищни пиеси. В чешката барокова поезия очебийно липсват т. нар. оказионална поезия (писана по определен повод), артистичната поезия, писана и четена като интелектуална и формална игра, и почти изцяло – рефлексивната поезия, в прозата липсва романът, в драмата – трагедията и трагикомедията. С други думи, в литературата на чешкия барок липсват жанровете, свързани с придворната, аристократичната (шляхтишката) и патрицианско-гражданските среди. И в Чехия, и в емиграция има чешко-немска-латинска триезичност.