Черкезите

  •  

    Черкезите са номадски народ от групата на адигите,който живее в северните и западните части на Кавказ.В миналото са се наричали адиги,зихи и меоти.Заселени са в българските земи през 60-те години на ­­­­­­­XІX век,но по време на Руско-турската война (1877-1878) около 200 хиляди души са принудени да се изселят в Турция.

    Наименованието "черкез" вероятно произлиза от "керкет", с което древногръцките автори са наричали населението, живеещо по североизточното крайбрежие на Черно море.Още през V-VІІІ век адигски племена са населявали тези територии,а през XІІ-XІІІ век част от тях се заселват по поречието на река Терек и основават княжествата на Голяма и Малка Кабарда.

    По вероизповедание черкезите са мюсюлмани-сунити,а езикът им е близък до турския.Занимавали са се повече със скотовъдство,отглеждали са дребен и едър рогат добитък и много коне.Били са известни като много добри конекрадци.От земеделските култури са отглеждали кукуруз и пшеница,както и лозя.От домашния поминък характерно е че е развито плетенето, тъкането, производството на кожи и оръжия и дърворезбата.

    В началото на XІX веквъншната политика на Русия е насочена към завладяване на Северен Кавказ и покоряване на местните племена-абхази, кабардинци, чеченци и т.н много често наричани под общотото наименование черкези.Те оказват сериозна съпротива и Русия дълго време води ожесточени война за да ги покори.Кавказката война продължава от 1817 до 1864 като през това време управляват трима царе-Александър І,Николай І и Александър ІІ,който зажършва завладяването на Кавказ.

    Поради несъгласия от мирния договор и страх от руски издевателства част от населението на Кавказ масово се преселва в Османската империя.От своя страна Високата порта умишлено заселва черкезките племена в земи където преобладава християнско население с цел да ги използва като доброволна войска в случаи на бунтове от страна на раята.Преселват ги в България, Сърбия, Косово, Албания,а някои остават в азиатската част на Турция. Невъзможността на адигите да се адаптират бързо към новия климат в районите, където са заселени води до тежки заболявания и висока смъртност. Много от семействата за няколко години просто изчезват. Освен това голяма част черкези са заселени в сухи и горещи райони на Източна Турция, където гладът взима огромни жертви. Трудно е да бъде изчислен общият брой на черкезите, заселени на територията на България. Най-малко поради това, че вълни на преселвания е имало преди 1864 г. с различна интензвиност. Много от тях се местят постоянно или се претопяват чрез бракове с други мюсюлмани (турци, татари, албанци). По данни на турски граждански регистри от 1875 г. на територията на България живеят приблизително 20 000 семейства черкези. В това число влизат черкезите заселени и в Македония.Много от черкезите умират по време на преселването наречено махаджирско" движение, съпроводено с много болести и глад. С организирането на депортацията на населението е натоварен турският генерал от черкезки произход Нусрет паша. Турските кораби, които трябва да поемат бежанците не достигат и това налага в тях да бъдат качвани много повече хора от допустимото. В следствие на претоварването много от корабите потъват по пътя заедно с хората.

    Турското правителство дава на черкезите земя за обработване и задължава българите да им построят жилища и да им дадат добитък,но това не успява да укроти жестокия им и своенравен характер и те се отдават на разбойничество и грабежи.

    Много български села са нападани, ограбвани и изгаряни, а жителите им или били избивани, или били отвличани и продавани в робство.Турската администрация не предприемала нищо срещу своеволията и престъпленията на черкезите и често пъти се налагало мирното население да поема инициативата в свои ръце.Затова свидетелствуват много исторически извори и разкази.Пример затова е историята за възникването на родовете Маждраци, Тенджерковци и Пиперковци. По едно време в Дервентя, между Търново и Самоводене, се появила шайка черкези, които ограбвали пътниците и безчинствували из селата наоколо. Мало и голямо писнало от тези разбойници. Не смеят хората да закъснеят на нива, нито да отидат на пазар в града. Кипят младежите, но няма кой да ги поведе.
    Щом Тодор Маждрака се върнал от Русчук, младежите се събрали през нощта да уговорят как да се справят с разбойниците - черкези. Решили да действуват с хитрост, защото черкезите били много и при това добре въоръжени. На другия ден те изпращат един старец от селото да закара в града буре с ракия. Черкезите пресрещнали колата и като разбрали, че бурето е пълно с ракия, светнали им очите. Повеждат воловете с товара към своето свърталище в гората. Старецът започнал да се съпротивлява и черкезите, като видяли, че не могат да се оттърват от него, намушкват го с ножовете си и той издъхнал.
    Тодоровата дружина, която отдалеко следила движението на колата с бурето, едва се въздържала да не се нахвърля върху черкезите, когато извадили ножовете и започнали за мушкат стареца. Благоразумието, обаче, надделяло и решили да почакат, защото какво биха могли да направят в този момент със своето лошо въоръжение - Тодор с маждрака и фишеклия пищов, а другите - кой с кремъклия пушка, кой с касапски нож.
    В гората черкезите наклали буен огън - пекат крадените овни, ядат месо и пият ракия с пръстени паници. Като се напили порядъчно, дружината ги напада и след непродължителна борба черкезите биват избити.

    Населението от селата и града с облекчение си отдъхнало, като узнало за унищожаването на черкезката шайка край Самоводене. Младежите от дружината на Тодора се спотайвали, за да не ги подведат под отговорност турците. Едва на третата година отпразднували победата над черкезката орда. В черквата Тодор влиза с маждрак, Герги - най-лютия от дружината, влиза с наниз червени пиперки, а Михаил - с тенджера на главата ( вместо шлем ).

    И до сега в Самоводене съществуват тези три рода - Маждраци, Тенджерковци и Пиперковци.

    Има още много свидетелства за безчинствата на тези диви кавказки племена, в които се споменава че те посягат не само на българите,но и на турското население.Черкезите били пръснати из цялата българска земя и тероризирали навсякъде населението,което и без това било експлоатирано от местната и върховна власт

    Тези варварски племена вземат и активно участие в потушаването на Априлското въстание.Те били включени в башибозука заедно с турци, татари, цигани и помаци.Те извършили много жестокости над българското население-избили голяма част мъже, жени, старци и деца друга поробили или насила потурчили.Младите жени и девойки били обезчестявани,а след това продавани в робство,а някои били подарявани за султанския харем.

    Робството може да се приеме като поминък на черкезите. Черкезките преселници имали стар обичай - да продават своите пленителни, надарени с физическа красота жени, дъщери и момчета на богати турски паши за попълване на техните хареми. За една прелестна черкезка се заплащало 50 000 гроша. Високата порта с фермани се мъчела да спре тази търговия и след около десет години успяла да я премахне.

    За безобразията на черкезите по време на Априлското въстание пище и Захари Стоянов в „Записки по българските въстания”.Най-активно участие те вземат при опустошаването на Перущица.За потушаването на въстанието турците направо пускат черкезки банди да колят българи в някои от разбунтуваите се села и да заграбват имотите им.За плячката,която заграбили те казвали, че била от Сърбия,но по начина на изработка се виждало,че това е българска собственост.Слуховете за зверствата им стигат чак до Кавказ,Европа и цял свят.