Частушките

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    Тема: Частушки.

     

     

    През втората половина на XIX в. в народното поетично творчество на Русия намират широко разпространение особен вид кратки лирични песенни творби, наречени частушки. Най-често те са римувани четиристишия или двустишия. Рядко са шестостишни. Въпреки своята краткост те са напълно завършени по съдържание и по форма. В тях се изразяват най-разнообразни преживявания и чувства, отразяват се различни картини и моменти от живота и от трудовата дейност на народа, социалните отношения о конфликти. Частушките се отличават с разнообразна тематика, острота и отзивчивост, с обществена злободневност, с конкретност, а също и с лаконичност, изразителност и близост до обикновената народна реч. Изпълняват се обикновено със съпровод на хармоника при разходки и танци и хора, на народни забави и вечеринки. Пеят се хорово, но понякога и от отделни лица. Понякога се изговарят и като речитатив.

    В руското народно творчество частушките в началото на своето разпространение имат много различни наименования: „вертушки”, „припевочки”, „припевки”, „сбирушки”, „набирушки”, „частые”, „ приказки”, „прибаутки”, „коротенькие”, „ пригудки”, „матани”, „страдания”. Употребявали се и названия според общите признаци на мелодията, поетичната форма и начина на изпълнение – „Елецкого”, „Семеновна”, „Дельнички” и др. Терминът „частушка”, който също е един от народните термини, става общоупотребителен около началото на XX в., когато те се утвърждават като фолклорен жанр. За пръв път в науката бива употребен от ревностния им защитник и изследвач Г. И. Успенски.

    Някои записи на фолклорни творби, близки до частушките, има от XVIII в., когато трябва да се търсят и техните зачатъци. Но в широк размер те се развиват и разпространяват през епохата на развитието на капитализма в Русия. В руското село те отразятат разпадането на патриархалния бит. Първи определени и ясни сведения за частушките има през 60-те години на XIX в. През 80-те години те почнали да привличат вниманието на обществеността като „нови песни”, а от началото на XX в.стават най-разпространеният жанр на руското народно поетично творчество.

    Много от почитателите на традиционното старинно народно творчество посещават отначало с отрицателна оценка частушките, които според тях са творби на упадък на истинската народна поезия. Пръв, Успенски подчертава голямото им значение като ново песенно творчество, което се откликва на всяка промяна в народния бит като най-верен документ за нравствения живот на народа. Той препоръчва те да се събират и проучват. По-значителни изследвания върху частушките издават до Октомврийската революция Д. И. Зеленин и А. М. Путинцев. В края а XIX и в началото на XX в. бил събран и значителен брой частушки. Но истинското им проучване започва едва в съветската епоха.

    Въпросът за времето, когато се създават частушките, за средата, където възникват и се разпространяват, както и за връзката им с останалите народни поетични жанрове е бил дълго време спорен в  руската фолклористика. От проучванията се установява, че в най-голям брой те се съчиняват в следреформена Русия както във фабриките и заводите в града и всред работниците, така също и всред селячеството. Създаването им се свързва с големите исторически процеси на разколебаване и изживяване на патриархалния бит на руския народ, които не могат да се отразят пълно и изцяло в традиционните произведения на фолклора. Огромното количество на частушките, разпространени в селата, доказват, че те не са само произведения на градския фолклор.

    Частушките са близки до народните лирически песни, но се отличават от тях по стегнатост на изложението и малкия си размер. Те не дават пълен образ, а най-характерните му черти. По-конкретно те се създават въз основа на народните старинни подблюдни, хороводни и хумористични припевки, а също и въз основа на някои образци от градския и работническия песенен фолклор, с които са близки по размер.

    За широкото разпространение на частушките допринасят и новите форми на народните забави и развлечения във втората половина на XIX в. – особено така наречените „проходочные” игри, за които били необходими кратки песнички, а също и разходките и хороводите.

    Вследствие на гъвката си куплетна форма частушките отразяват всички нови явления в бита и в социалните отношения на народа. Те се отличават с активното отношение към събитията, остра ирония и критика на недостатъците. Присъщи им са предимно бодри и жизнерадостни настроения.

    Още в началото на своето съществуване частушките отразяват всички страни на народния живот. Тия от тях, които се творят  в селата, изобразяват преодоляването на патриархалната изостаналост и новите отношения между младите и в семейството. Те пеят и за селската беднотия, поради която мнозина са напускали селата и са тръгвали за работа в града. Частушките, създавани при фабриките и заводите, имат остра социална тематика и се използват и като средства на революционната пропаганда. С нарастването на политическото съзнание на народа те отразяват борбата на работническата класа за създаването на нов обществен строй. От началото на XX в. те изобразяват живота на дореволюционното руско село, което все по-тясно се свързва с града. След Великата октомврийска социалистическа революция частушките стават един от най-активните и действащи жанрове на народното поетично творчество. Съветските частушки окончателно се оформят през тринадесетте години. Те рисуват новия бит на съветските села и градове. Голяма част от тях имат съвременна обществено-политическа тематика. През съветската епоха се обогатява не само тяхното съдържание, но и техният език и речник.

    Според съдържанието си дореволюционните частушки може да се разпределят в две големи групи – битови и обществено-политически. Битовите изразяват най-различни моменти от народния живот. Най-значителен дял от тях заемат любовните частушки, в които младите давали израз на най-нежните си чувства един към друг, твърде често затъмнявани от социалното неравенство. Редица частушки рисуват тежкия гнет на беднотията, поради която селяните напускали родния си дом и отивали за хляб в града или ставали ратаи и наемни работници. Важна тема на битови частушки е царската военна служба, която се рисувала като огромно нещастие; което откъсвало младежите от дом и близки. Голям брой частушки са хумористични и имат за тема смешни явления и случки от всекидневния живот.

    Частушките с обществено-политическа тематика също се отличават с разнообразно съдържание. Отначало те представят процеса на прехода на крепостническо-патриархална Русия към капитализма. По-късно те стават израз на борба на работниците и селяни срещу царизма, за извоюване на по-справедлив социален строй. Всяко по значително събитие с политическо или обществено значение се откликва в тях. Създават се частушки за Руско-японската война, за селските бунтове, за революцията от 1905 г., за столипинщината, Първата световна война, за първите революционни събития. Всички тия частушки са напоени с класова ненавист към експлоататорите и към царизма.