Цензурата в творчеството на Димитър Димов

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

                    Тема:Цензурата в творчесвтото на Димитър Димов

     

    Димитър Димов е роден на 25.06.1909 г. в Ловеч – умира на 1.04.1966 г. в Букурещ.Учи до 10-годишна възраст в Дупница, след това в София, където завършва I мъжка гимназия. През 1928 г. постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след 1 семестър се прехвърля в Юридическия факултет, после се отказва и се връща пак във Ветеринарномедицинския. Завършва през 1934 г. като доктор по ветеринарна медицина. Бил е асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет (от 1939). Доцент в Агрономическия факултет в Пловдив (1946 г. ). Доцент в Селскостопанската академия (1949-1952 г.) и професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВСИ в София (1950 г.). Председател на СБП (от март 1964 г. до смъртта си).

    В цялото си творчество, Димитър Димов среща най-големите си перипети с едно от най-крупните произведения на българската литература от средата на миналото столетие „ Тютюн” издаден през 1951 г. Следващата година два доклада и 23 изказвания на известни литературни критици, светила на  марксистко-ленинската естетическата догматика от секция “Белетристика” към съюза на българските писатели, разпъват на кръст романа на Димитър Димов. Започнал с тридневното "обсъждане" на "Тютюн" на 8, 11 и 13.02.1952 г..Обвиненията идват предимно от двама критици – Емил Петров и Пантелей Зарев. Те считат, че романът не изразява в достатъчна степен класовата същност на описваната епоха. Това бе типичното отношение към литературна творба от онова време.Главения докладчик Пантелей Зарев дава оценка, “че някои положителни черти на “Тютюн” тънат в блатото от буржоазни упадъчни напластявания, от вулгарна еротика и дори порнография, поради което романът не можел да бъде оценен иначе, освен като вредно произведение”. Някои от изказалите се правят опит да го отрекат напълно. Има предложения това “вредно булевардно произведение” да се изземе от книжарниците и да се претопи. Към автора се отправят директни упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра на романа.На обсъждането на романа на Димитър Димов се стига до кошмарно-куриозното решение той да бъде редактиран, даже се назначава официален цензор-помощник на писателя, който да му помага и да бди как се инжектират идеологическите постулати. По този начин Димитър Димов е заставен да преработи  творбата си с дадените указания. Пред автора е стояла дилема или по-скоро принуда да придаде малко по силен партиен привкус на своя "Тютюн"да напише нов роман или да преработи стария, според изискванията.

    Но в крайна сметка Димитър Димов избира второто, склонява, макар и трудно, макар и с неохота раздиран от съмнения относно успеха на това начинание. Вместо да пренапише романа,той въвежда нови герои, разширил е фабулата с още 250 страници, разпръснати из книгата като допълнителни глави, посветени на пролетариата и най-вече на борбите на комунистическата партия, развива образа на Лила , работнически контрапункт на Ирина. Тази работа му отнема почти една година. В новия си вариант „Тютюн” наистина прилича на „оръдие на комунистическата борба”. Това му е коствало много нерви и физическо изтощение. Към него е прикрепен литературния критик Яко Молхов, който е цензурирал новонаписаното и изправял езиковите грешки. Иван Мартинов, също е давал свои забележки по преработката на текстовете. Новата версия излиза през пролетта на 1954 г. в тираж 20 000 екземпляра. Интересът на читателите не е спаднал, което налага и трето издание от 30 000 екземпляра през 1955 г..Издава се десетилетия наред в този си вид.Едва през 1992 г. романът отново се появява в истинския първоначален образ.

    Случаят “Тютюн” бе ярък пример за груба партийна намеса в творческия процес на автора. Интересно е друго, че тогавашния Министър председател Вълко Червенков  е оценил по достойнство романа и поздравява писателя с настъпването на 1952 г., като дава оценката си за творабата му: ”От все сърце Ви поздравявам за “Тютюн”. Благодаря Ви, че ми го изпратихте. Дочитам го вече - дочитам го с дълбокоудовлетворение, дочитам го с превелика радост за нашата художествена литература, за Вас и Вашата сполука, другарю Димов”.

    Малко са хората подкрепили Димитър Димов. Една от неговите защитници е Нели Доспевска, тя се опитва години наред да защити автора от нападките. Публикувайки десетки статии във вестници и списания като: „Литературен фронт”, „Литературен форум”, „Литературна мисъл”, „Пулс” и много други. Дори  нейнине статии са били строго цензурирани.

    Ако Димитър Димов имаше възможност да живее в друго време и да има свободата да развива безпрепятствено своя  талант, творчеството му щеше да има друг облик. Книгите му са белег на новаторски търсения и наистина открояващи се творби на своето време, но и днес те звучат съвременно. Има някаква парадоксална прилика между тогавашните изисквания към литературата и днешните. Тогава всеки автор можеше да бъдe отлъчен от литературата и критикуван, че не е отразил класовата същност на описваната реалност.