Цар симеон и Константиопол

  •  

    1.             Детството на Симеон в Константинопол. Лиутпранд и неговото съчинение Antapodozis(Възмездие).

     

    Тъй и ти, любими ми сине, като син на мира -и наистина, и си син на мира, понеже си се родил от светия си баща във времето на мир.... „

    Николай Мистик

     

    Малцина са онези български  средновековни владетели, за които достигналите до нас исторически извори съдържат, макар и оскъдни, биографични данни. Един от тях е цар Симеон, роден към 863-865 г.

    Симеон е третия син на хан Борис, който според познатата преписка от Чивидалското евангелие е имал четири сина и две дъщери- Владимир Расате, Гаврил Симеон и Якоб, Евпраксия и Анна. Детството на Симеон се свързва с Константинопол. Градът е основан от римския император Константин Велики, търсещ място за нова столица е столица на Римската империя и Византия.

    Младия княжески син е пристигнал в Константинопол  след една първоначална подготовка, получена в Плиска - изучаване на гръцки език и запознаване с някои основни страни на съвременната християнска култура. Това е период на началното обучение на Симеон (пропедия) между 6 и 9 годишна възраст. Това му позволява да постъпи в училище, където се е получавало солидно средно образование. Такива училища в Константинопол е имало няколко. Те са били частни, собственост на единсвения учител, който е водел и подготовката на учениците. Тук са се обучавали деца на висши функционери в императорската канцелария. Обикновенно учениците са получавали знания по няколко дисциплини- граматика, поезия, риторика.

    Единствено познато известие за учението и изобщо за младостта на Симеон, бъдещия български цар, поместено  в съчинението на западния хронист, изкусен писател, дипломат и тънък коментатор на нравите в европейския  Запад и Изток е ЛиутпрандAntapodozis(Възмездие) и по-точно ХХIX глава на неговата трета книга.

    В текста, за Симеон се казва, че „..той бил „емиаргос“, т.е. полугръг, понеже още като малък бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел. А след това като изоставил научните си заниманият той се отдал (както казват) на свято подвижничество. Но не след дълго, подлъган от силно желание да стане цар, той преминал от тихия манастирски покой в бурния светски живот......“

    Симеон е заминал да учи в Константинопол след поставянето на Фотий за втори път за патриарх през 878 г., преминал курс на обучение в Магнаурската придворна школа и след  7-8 години престой във византийската столица се завръща в България, където се е включил като монах и книжовник в културно-просветната дейност на пристигналите от Велика Моравия у нас Кирило-Методиевите  ученици.

    В  XXIX глава от трета книга  Лиутпранд изцяло посвещава  на цар Симеон, като се връща към младостта му и вмъква кратък, но съдържателен биографичен разказ за ранните години на българина.

    За цар Симеон казвали, че бил „емиаргос“, т.е. полугрък, т.е., че не е eтничен гръг, а антично образован и възпитан гръг, с други думи – елин. Тава прозвише Симеон получава от своя професор по граматика (филология) познавач и редактор на текста на Омировите поеми Илиада и Одисея Комитас. Това е вид историческо предание, предание-легенда, което е битувала през 927 г., когато проблемът за отношенията с войнствения и храбър по български, а образован и дипломатичен по гръцки български цар е бил актуален.  Такива предания и легенди са се разпространявали за много видни водачи пълководци, водачи на бунтове, владетели.

    В коя школа е учил Симеон не е ясно. Възможно е Симеон да е живял в двореца на император Михаил III  и е посещавал дворцовата школа. Лиутпранд възпроизвежда според намеренията си  и говори, че Симеон още като малък изучил посочените дисциплини. Родения около 864 г. български княз е бил 14 годишен в Константинопол, след като император Василий IМакедонец възстановява патриаршеския престол на Фотий  (867 г.). Българския княз Борис-Михаил изпраща своя трети син Симеон  да се обучава  под попечителството на Фотий. До този момент Симеон е придобил първоначална грамотност в гръцкото христианско училище, устроено в столицата Плиска. Без тази подготовка той не е могъл да учи по-нататък в Константинополския университет, за да усвои всички дисциплини университета, Симеон е учил поне осем години. Юношата Симеон е преминал с впечатляваща ефикасност дисциплините, съставящи образователното равнище на тривиума в една от елитните константинополски висши школи- дворцовата, чиято основи са заложени от Лъв Математик, или образавателно-научният хуманистичен кръг на патриарх Фотий. Възможно е тук Симеон да се е запознал с Библиотеката на Фотий. Въпреки, че няма преки доказателства за това, Симеон е доловил духа, философията и книжовния състав  на бибилиотеката, което личи от естеството на преведените и компилирани книги в Преславската книжовна школа, която, както не подлежи на съмнение, практически е ръководена от българския цар.