Български юнашки епос

  •  

     

     

    Курсова работа по български фолклор

     

    Български Юнашки Епос

     

     

     

                   Юнашките песни са важен дял от българското народно поетическо

    творчество. В тях са отразени народните представи за силна героична личност.В образите на юнаците са въплътени героичните черти на самия народ, намерили са израз неговите надежди и въжделения за героични подвизи и дела, любовтакъм родината, ненавистта към угнетелите, понятията му за дълг, справедливост ичест. Това са произведения, в които се разкриват силни страсти и възвишеничувства.

     

    В голяма степен юнашките песни се приближават до легендата – народнатафантазия е опоетизирала събитията и героите, които се превръщат вполуприказни исполини и свръхестествени същества. Въпреки това те са едноотражение на историческата личност. В тях през призмата на легендата еотразена историческата съдба на нашия народ, който е трябвало векове да себори с враговете, до води войни и да превъзмогва големи трудности в защита надържавната си независимост. Героите на нашите юнашки песни, макар и голямачаст от тях да са феодални князе от втората половина на XIV в., израстват досвръхчовешки същества, закрилници на родната земя, борци за добро исправедливост. Интересни са преображения, през които преминаватисторическите личности, за да стигнат до подобни опоетизирани героични образи.

    Най – ярък пример за това е Крали Марко. Въпреки че той и другите герои наюнашките песни са феодални князе и владетели, те възникват,пеят се и серазпространяват в епохата на турското робство. Понасяйки чуждия гнет и борейкисе за подобряване на участта си, народът е склонен да идеализира всичкобългарско,някогашната българска държава, включително и някогашнитебългарски феодални владетели.

     

    Героичният епос има дълбока архаична основа, върху която са се

    формирали епическите традиции и са свързани с нея не само сюжетно, но и покрасота и епическа хармоничност.

     

    По своята същност те са песни за исторически събития и исторически

    личности. Следователно трябва да ги включим в голямата група на историческитепесни, с които заедно образуват основната част на българския народнопесененепос. При нашето народно творчество предпочитаме да запазим делението наюнашки, хайдушки и исторически песни въпреки голямата близост, която

    съществува между тях.

     

    Основателно може да се смята, че някои юнашки и исторически песни

    възникват едновременно и паралелно, особено в първите векове на турскоторобство.

     

     

     

     

     

    Не може да се приеме схващането, че юнашките песни представятпокварени, изопачени някогашни исторически песни, защото се явявали по –късно, в епоха, когато спомените за историческите личности и събития били

    избледнели в народната памет. Но в науката господства мнението, че юнашкитепесни възникват по – рано, че юнашките и историческите песни отразяватразлични етапи от развитието на народното съзнание.

     

    Художествената образност на юнашките песни свидетелства за по – раненетап на историческо развитие. Тя е свързана с митологическите представи –явленията на реалната действителност се отразяват чрез митологически образи.

    Макар митологическта образност да е загубила религиозното си значение, тяпредставя основно средство за типизация, запазва се като важна поетическаособеност.

     

    Българските юнашки песни не са стигнали до нас в първоначалния си вид,но те отразяват различни моменти от историческото развитие на народа. Притехния анализ се откриват няколко основни, господстващи момента: