Български език - общ материал за 6-ти клас

  • Български език
    Видове сложни изречения:

    съчинителни съюзи са: и, или, но, а, ама, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту

    Видове сложни съчинени изречения:
    сложни съчинени съединителни – означават последователни или едновременни събития (начин на свързване – безсъзно – със съюзите и, та, па)

    сложни съчинени противоположни – означават събития, които са противоположни (начин на свързване – със съюзи но, а, ала, ама, обаче)

    сложни съчинени разделителни – означават събития, които се редуват (начин на свързване – със съюзите или, и-и, или-или, дали-или, ли-или, ту-ту, нито-нито)

    Части на речта. Местоимения

    Лични местоимения:
    Именителен падеж - аз, ти, той (тя,то)
                               ние, вие, те

    Винителен падеж – мене (ме), тебе (те), него (го), нея (я), него (го)
                                          нас (ни), вас (ви), тяж (ги)

    Дателен падеж – (на) мене (ми), (на) тебе (ти), (на) него (му), (на) нея (и), (на) него (му)
                                      (на) нас (ни), (на) вас (ви), (на) тях (им)


    Въпросителни местоимения:

    кой (кого, кому), коя, кое, кои
    чий, чия, чие, чии
    какъв, каква, какво, какви

    Относителни местоимения:

    който (когото, комуто), която, което, които
    чийто, чиято, чието, чиито
    какъвто, каквато, каквото, каквито

    Показателни местоимения:

    този, тази, това, тези
    онзи, онази, онова, онези
    такъв, такава, такова, такива
    онакъв, онакава, онакова, онакива

    Притежателни местоимения:

    ед.ч - мой, твой, негов, неин, негов – мн.ч – наш, ваш, техен
    ед. ч - моя, твоя, негова, нейна, негова – мн.ч – наша, ваша, тяхна
    ед. ч – мое, твое, негово, нейно, негово – мн.ч – наше, ваше, тяхно
    ед. ч – мои, твои, негови, нейни, негови – мн.ч – наши ваши техни

    кратки форми – ед. ч - ми, ти, му, и, , му – мн. ч – ни, ви, им

    Възвратни местоимения:

    м.р. – свой – Вин. П                                             Вин. П -  себе си, се 
    ж.р – своя – Вин. П                                              Дат. П – на себе си, си
    ср.р – свое – Дат. П
    мн.ч – свои – Дат. П

    Неопределителни местоимения:


    някой, някоя, някое, някои
    някакъв, някаква, някакво, някакви
    нечий, нечия, нечие, нечии

    Вин. П – някого – м.р
    Дат. П – някому – м.р

    Отрицателни местоимения:

    никой, никоя, никое, никои
    никакъв, никаква, никакво, никакви
    ничий, ничия, ничие, ничии

    Вин. П – никого – м.р
    Дат. П – никому – м.р

    Обобщителни местоимения:

    всеки (всякой), всяка (всякоя), всяко (всякое), всички (всякои)
    всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви

    Вин. П – всекиго – м.р
    Дат. П – всекиму – м.р

    Глагол

    I спрежение – е
    II спрежение - 
    III спрежение – а, я

    Залози:

    Деятелен залог – подлог = вършител на действието
    Страдателен залог – подлог = обектнадействието

    Причастия:
    - нелични глаголни форми

    сег. деят.причастие – щ                            сег.вр на гл. + щ
    мин.св.деят. причастие – л                      мин.св.вр на гл. + л
    мин.несв.деят. причастие – л                 мин.несв.вр. на гл. + л
    мин.страдат. причастие  - н/т                 минсв.вр на гл. + н/т
    деепричастие – ейки, айки, яйкисег.вр. на гл. + ейки, айки,яйки

    мин.деят. причастие – в изречението – сказуемо, определение
    мин.страдат. причастие – в изречението – съставно сказуемо, определение

    Причастие:
    - нелична глаголна форма (няма форми, за лице)
    - произлиза от глагол
    - има форми за род, число
    - означава признак (прилагат. имена)

    Глагол:

    Граматични признаци
    глагол - лице, число , време, залог
    причастие – число, време, залог, определеност
    прилагат. имена – число, определеност

    Минало неопределено време:
    - спомагателния глагол съм в сегашно време + минало деятелно причастие

    - ед.ч – съм, си, е
    - мн. ч – сме, сте, са

    Минало предварително време:

    - спомагателния глагол съм в мин.несв. време + минало деятелно причастие

    - ед.ч – бях, беше, беше
    - мн.ч – бяхме, бяхте, бяха

    Бъдеще време в миналото:
    - спомагателния глагол ща в минало несвършено време + да + глаголна форма за сегашно време

    - ед.ч – щях щеше, щеше
    - мн.ч – щяхме, щяхте, щяха