Българската литература в края на XIX и началото на XX век

  • Българската литература в края на ХІХ и началото на ХХ век

    1.                  Обществена и литературна атмосфера. Тенденции в развитието на литературата. Жанрове. Екстравертният и интровертният тип творци в българската литература.

    2.                  Списание „Мисъл” и формираният около него кръг „Мисъл”ново явление в българския културен живот.
    Списание „Мисъл” започва да излиза през 1892 година; утвърждава естетиката на индивидуализма.

    Създатели и главни сътрудници на списанието са членовете на „великата четворка” –д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров.Д-р Кръстев е главният редактор, организаторът, а Пенчо Славейков е духовният авторитет.

    3.                  Основни естетически принципи и тенденции , утвърждавани от новата литературна и естетическа мисъл - намерили израз в сп. „Мисъл”:
    а) Същност и роля на литератураталитературата като изкуство е самостоятелен свят със своя цел и свой смисъл, висша ценност.
    б) Свобода на твореца – творчеството е възмогване над материалния свят в името на висшата духовност.
    в) Център на творчески интерес е личността със своя богат духовен свят.
    Светогледът на творците се определя от индивидуализма – признаване на абсолютните права и на независимостта на отделния човек; вяра в духовните сили на човека.

    г) Ценното в народния живот е осмислено от гледна точка на ценното за личността.
    Вниманието е към устойчивото , непреходното в националния характер. (П. П.Славейков, Яворов)
    д) Стремеж към европеизация на българската литература.

    е) Отстъпление на критикореалистичните тенденции и на екстравертния тип писател. Новият тип писатели принадлежат към интровертния тип творци – те намират стимули за творчество в личните преживявания на човека.

    4. Символистите  – последователи и приемници на индивидуалистичната естетика.

    а) За символистите изкуството е свят , превъзхождащ реалния.
    б) Вниманието им екъм психологическите проблеми, към конфликта личност – среда,към самотата на човека.
    в) Литературното творчество – необходима духовна дейност със собствено значение.
    г) Словото трябва да внушава, да загатва, вместо да назовава точно и ясно, да пояснява.
    г) Музика и хармония, изящество в стиховете; характерни са символните образи – нови и многозначни.
    г) Представители на символизма вбългарската литература – П. К. Яворов,  Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров.

    5. „Новите” новатори и многопосочните търсения на модернизма – Христо Смирненски, Гео Милев, представителите на септемврийската литература, Атанас Далчев, Елисавета Багряна....

     

     


    Пенчо Петков Славейков

    (1866 – 1912)

    Личност и философско-естетически идеи

     

    1.                  Син на възрожденския деец и книжовник Петко Рачов Славейков.
    Роден през 1866 година в Трявна.